Един паметен концерт, който напомни за времето, през което Иван Спасов беше в центъра на музикалния живот в Пазарджик. Когато всички с нетърпение очаквахме неповторимите преживявания от „Зимните музикални вечери“. Когато при всеки концерт на Пазарджишкия симфоничен оркестър под диригентската му палка обичайно се случваше нещо ново и вълнуващо по особен начин. Когато Пазарджик с основание се приемаше за национален център на „новата“ музика, както и като място за творческа изява на български и чуждестранни творци и изпълнители, носители на най-новите тенденции в развитието на световната музикална култура.
На концерта, посветен на 90-годишнината от рождението на Иван Спасов, състоял се на 14 ноември, бяха изпълнени две знакови негови музикални произведения – Концерт за оркестър (в памет на Константин Илиев) и кантатата „Мизерере“ за солисти, женски хор и оркестър по латински култов текст Псалом 51 (написана за мир и покой на душата на Иоана – неговата дъщеря). Много удачно в началото на концерта се вписа "Словото за Иван Спасов", изнесено от Доц. Светослав Карагенов, което много сполучливо внесе необходимата емоционална нагласа у слушателите в концертната зала за по-пълноценното съпреживяване на изпълнените след това музикални произведения от композитора. А и двете произведения предлагаха завидни преживявания със своето музикално-художествено съдържание. По думите на изтъкнатия ни музиковед Иван Хлебаров, „концертът, посветен на паметта на Константин Илиев, завладява със своята строга съсредоточеност и с усещането за крехката устойчивост на света. И независимо от удивителната си лирика, творбата в никакъв случай не е статично съзерцателна. Там има много контрасти, действие, развитие и същевременно единство на музикалния материал при удивителна пластичност на музикалната мисъл“.
Уникална по своето съдържание е и другата творба на Иван Спасов – кантатата „Мизерере“ по латински култов текст Псалом 51, където според него, „в тази молитва се съдържа всичко: и молба за пречистване, и разкаяние, и копнеж по радост и щастие, вяра... А когато става дума за ВЯРАТА, това понятие, съдържа още смелостта да търсиш и опознаваш себе си, своето АЗ; да търсиш и реализираш достойни цели; цял живот да се подготвяш да посрещаш радостите с радост … ударите на съдбата с гордо примирение, без писъци и вопли…“.
В интерес на истината, музиката на Иван Спасов не е нещо, което може така лесно да бъде усвоено, но тя продължава да вълнува точно поради тази така хубаво и просто формулирана човечност, сдържаност и прозрачност на творбите му. Както и поради тази възхитителна дивост и рафинирана суровост на звука му.
И тук веднага бих искал да отбележа много убедителното и стилно изпълнение и на двете произведения под палката на нашия талантлив диригент Иван Стоянов, благодарение на когото някак се усети и атмосферата, която постигаше при изпълнението им и техния автор.
Особено силно впечатление с участието си в концерта направи пловдивският хор „Детска китка“ с главен диригент Яна Делирадева. Малко са хоровете, които биха се справили по такъв блестящ начин с изпълнението на кантатата „Мизерере“ на Иван Спасов, където изпълнението не опира само до перфектна вокализация. Хорът защити достойно основната си задача – да предаде и внуши по един забележителен начин търсеното от автора въздействие на тази уникална негова музикална творба. Тя прозвуча и в памет на диригента Драгомир Йосифов, който трябваше да дирижира концерта по повод 90-годишнината на Иван Спасов.
Един наистина паметен концерт, който пазарджишката музикална общественост определено заслужава!
Доц. д-р Ангел ЦЕНОВ
Диригент и художествен ръководител на Хор „Тракийска лира”
--230.jpg)
