Протест: За първи път от създаването си “Асарел–Медет“ спря производството си, служители излязоха на жълтите павета

За пръв път от създаването си на 6 декември 1989 година панагюрската компания за добив и преработка на медна руда "Асарел-Медет" АД спря производството си. Това стана тази сутрин в знак на протест срещу предложението за допълнителното облагане на предприятията от минно-добивната индустрия с 900 милиона лева догодина. Машинните мощности на компанията зцамлъкнаха след 6.30 часа.

Спирането на машините на високотехнологичното предприятие е прецедент, подчерта пред БНР изпълнителния директор на компанията инж. Николай Пелтеков. "Предприемаме солидарни действия. Спираме протестно производството. За нас това е начин да изразим категоричната си позиция "против". Заедно с всички дружества от нашия бранш решихме да стигнем до тази безпрецедентна мярка, защото дружествата от Българската минно-геоложка камара категорично не сме съгласни с решението за въвеждането на новия данък върху подземните богатства. Ако това ново данъчно облагане, което се предлага в проектобюджета, бъде въведено, в допълнение към концесионната такса и данък печалба, компанията няма да може да работи ефективно и социалноотговорно. Ще бъдем принудени да спрем всички свои инвестиции и иновации, както и да преразгледаме утвърдената си социална политика за работещите и за развитието на общината", коментира инж. Пелтеков. Видео с изявлението му може да видите ТУК.

От минната компания "Асарел Медет" са категорични, че драстичният нов данък ще има висока социална цена и няма да доведе до търсените икономически ефекти. "Това може да унищожи българския рудодобив. Инвестициите в минното производство ще спрат. Ще бъдат загубени хиляди работни места и ще се застраши развитието на стратегически отрасъл за националната икономика", очертава негативните ефекти Николай Пелтеков. Той определя предлагания данък като "унищожителен".

Представители на дружеството "Асарел - Медет" се включиха и в националния протест в София.

Снимка Велислав Николов

В 8,30 часа жълтите павета се оцветиха в лилаво и синьо, а към 1000 души от минната индустрия дойдоха пред "Дондуков" 1 да заявят протеста си срещу намерението да се въведе данък върху подземните богатства. Всъщност те се явиха като подкрепа на синдикатите и на работодателите си за тристранката, която започна в 9 часа. Протестът е организиран от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ "Подкрепа". Културно миньорите се струпаха само на бул. "Дундуков" и не спряха трафика на автомобилите пре центъра. Те бяха с плакати, които красноречиво заявяваха позицията им. "След въгледобива дойде ред на рудодобива", "Спрете да съдирате кожата на рудодобива", "Рудодобивът не е кръвоносна система за вашите данъчни пиявици".

Директорът на Българската минно-геоложка камара Иван Митев каза пред множеството, че минният бизнес внася в държавата към 1 млрд. лв. на година. Докато ние строим, те харчат, каза той. На площада пред триъгълните на властта се коментираше, че въпросният данък ще събере от индустрията към д00 млн. лв. Минути преди началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество за бюджета за 2025 г. "24 часа" видя вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова в кротък разговор с представители на минната индустрия. Председателят на Българската минно-геоложка камара Драгомир Драганов каза пред "24 часа", че са за диалог и че е могат да се разберат. Той и Димитър Цоцорков, председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет", съобщиха че "Елаците мед", "Асарел-Медет" и "Каолин" са спрели работа, докато тече протеста и преговорите за данъка върху подземните богатства. Въпросният налог, предвиден да пълни дупката в бюджета, е обсъждан да е 15 на сто. Това е непоносимо за минния бранш, някои бизнеси ще спрат окончателно., коментираха индустриалци. Колегите от "24 часа" пишат, че са чули неофициално вицепремиера Петкова, която смята, че ще се разберат с минната индустрия. Според нейните думи от разговора й с работодатели стана ясно, че тя се е разбрала и с банките. Пред представител на КРИБ и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, тя заяви, че е решен и проблемът с компенсациите за скъпия ток на бизнеса. В момента тристранката обсъжда тъй наречените малки бюджети - на НЗОК и на общественото осигуряване. Те изпратиха свои представители в тристранката, като им казаха, ако имат нужда от помощ, да ги повикат. Вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова в разговор с индустриалци за компенсациите за скъпия ток.

(Зн)