Младият музикант ще свири с известния Людмил Ангелов
ПАЗАРДЖИК. Наскоро от конкурс по пиано в Китай се завърна младият пианист Емануил Иванов, който тази година завърши езиковата гимназия “Бертолт Брехт”. В надпреварата са участвали над 80 музиканти от 30 държави. Събрал ги е град Джу Хай, разположен в североизточната част на огромната страна.
Двайсет са били пианистите във възрастовата група на Емануил, дошли на форума да покажат своите умения пред авторитетно жури, оглавявано от французина с български корени Михаил Беров. Маестрото участва в едни от най-престижните клавирни концерти в света като конкурса “Чайковски” в Москва, наричан клавирната олимпиада.
Журито допусна Емануил до полуфинала на конкурса, което е голямо признание за младия музикант, мерил сили в Китай за трети път.
С него разговаря наша репортерка.
- Емануиле, участваш за пореден път в международен конкурс. Как се случва това?
- Организаторите правят предварителен подбор по видеозаписите с наши изпълнения, които им изпращаме. Те преценяват дали имаш капацитет да се представиш на световен музикален форум. Участва и пловдивската пианистка Мария Десислава Стойчева. Надявам се двамата достойно да сме защитили името на България. До финал не стигнахме, но по-важно е трупането на опит и срещите с големи творци. Победител в конкурса стана китаец, който учи музика в САЩ.
- С какви произведения се яви на конкурса?
- Бях щастлив, че на четвърт финала и на полуфинала програмата включваше произведения на мой любим композитор - Моцарт. Пиесите са непознати, но е удоволствие да ги свириш. Всяко ново нещо е притеснително, носи риск, но и предизвикателство да покажеш докъде си стигнал в усвояването на инструмента и каква оценка ще дадат другите за теб. С голямо удоволствие изпълних сонати на Моцарт и Шопен, етюди и пиеси на Дебюси. На първия тур програмата продължи 40 минути, на втория - 50 минути, но с по-трудни за изпълнение произведения и доста изтощаващи. Включен бе и съвременният автор Капустин.
Не вярвах, че ще стигна до полуфинала заедно с още девет пианисти и бях приятно изненадан. Осемчленното жури с председател Михаил Беров с български корени достигна до отделните пресявания много критично. Всеки един от тях има своите критерии и предпочитания за всеки от изпълнителите. Явно нещо не ми е достигнало, за да стигна до престижния финал.
- Какво е то?
- Оценявам като добро представянето си в конкурса. Стремя се да покажа какво мога, но съм и сериозно критичен към себе си. Знам категорично върху какво още трябва да работя и да усъвършенствам. Ще продължавам да работя върху техниката на изпълнението, т.нар. физика на ръцете, движението на китките. Т.е. усвояване на чистата биометрия, която е трудна за младите пианисти. Знам прекрасно, че ако музикантът иска да успее, задължително трябва да премине през най-тънките детайли на музицирането. Мисля, че мога са се справя, нужно ми е време и добри преподаватели.
- Добре ли се чувстваше в Китай?
- Повече от прекрасно. Най-хубавото на конкурса там бе, че организаторите покриват разходите за престоя и част от средствата за пътуването. Което не важи за европейските музикални прояви. Ако говорим за проблем - той е в общуването. Малко китайци говорят чужди езици, да не говорим за английски, на който разчитаме да си свършим работата. Случва се да използваме помощта на западни туристи, говорещи местния език. Ние, българите, сме майстори на жестомимиките, които ни помагат да се разбираме в работна обстановка и извън нея.
Най-странното в градовете в Китай е
пълният хаос на пръв поглед
Свидетел си на динамиката по улици, в превозни средства, навсякъде. Но в този хаос се усеща спокойствие и чисто човешка хармония, атмосфера на зачитане и толерантност. Подобен комфорт липсва в много по-малката София. В огромната източна страна в хаоса има ред и дисциплина.
- Имаш ли представа как живее едно китайско семейство?
- Второто ми посещение в Пекин бе свързано с участие в музикален фестивал. През всичките 15 дни бяхме настанени у китайски семейства. Впечатлиха ме прекрасните отношения между съпрузите и двете им деца. Изключително мили хора, които ми създадоха условия да се чувствам като у дома си. Опитах разнообразни традиционни ястия с ориз, който много обичам. Мъжът знаеше английски и това беше добре, но когато отсъстваше, общуването с останалите от семейството бе трудно. Благодаря им от сърце за топлината, която ми дадоха в далечната страна.
Първото ми посещение бе миналата година, пак за конкурс, на който се представих подобаващо.
- Как изглежда град Джу Хай?
- Нов, модерен, с луксозни хотели и множество небостъргачи. В него живеят над 4 милиона души, но за тамошните стандарти е средно голям град. Проблемът в Китай е замърсеният въздух, особено в Пекин. Там често има смог и дишането е затруднено. По улиците се виждат хора с маски. В Джу Хай и други североизточни градове на страната този проблем не съществува.
- Какви музикални изяви имаш след завръщането си?
- На 2 ноември бях солист на концерт на филхармонията в Шумен с изпълнение на произведения на Моцарт. В началото на декември ще участвам в концерт в полската столица Варшава. В Кралския замък ще свирим съвместно с известния български пианист Людмил Ангелов и с ученичката му Мария Десислава Стойчева от Пловдив, с която участвахме в конкурса в Китай. Организатор на концерта е Българският културен институт във Варшава. Там преди три години изнесох самостоятелен концерт.
- Завърши средното си образование. Оттук насетне накъде в музиката? Има ли загубена година?
- Не смятам. По-скоро една пауза. Тя ми е необходима, за да избера къде да продължа музикалното си образование. Този избор е изключително труден, защото не става дума за място в университет, а за точната личност, с която да усъвършенствам пианото. Продължавам да вземам уроци при музикалната ми педагожка Галина Даскалова, на която от сърце благодаря. Поел съм неравен и рискован, но верен на музиката път.
Пенка МИХАЙЛОВА
