КАРЛОВО-ПАЗАРДЖИК. Отминаха и 18 и 19 февруари, но не сме забравили Левски. Само сме сме вторачили в делника. Само че вече са широко достъпни разгласените преди 146-годишнината от смъртта му разчетени нови документи за издирването и следствието срещу Апостола и участниците в Арабаконашкия обир. Документите са 16 на брой, а книгата излезе преди дни, резултат от издирвателската работа на Националния музей "Васил Левски" в Карлово. По този повод разговарях с директора на музея Дора Чаушева, която е съставител на изданието заедно с младия си многообещаващ колега Виктор Комбов. Съдържанието на книгата е интригуващо и вече грабна целокупната наша общественост. Неслучайно проф. д-р Пламен Митев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, дава висока оценка на съставителите на разчетените „Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир”. „Новите документи могат да предизвикат смут, защото
преди самия обир турските власти знаят поименно участниците
В края на септември, преди обира, властите знаят поименно всичко. Софийската комисия предлага смъртни присъди на 4-5 човека, ние знаехме, че са две - на Димитър Общи и Васил Левски. Според мен става дума за председателите на комитетите в Тетевен и Етрополе“, казва по този повод проф. Митев.
Съществен дял в това толкова важно научно-историческо изследване има задълбоченият анализ на конкретни исторически факти и събития. Авторите припомнят как още през 1888 г. ревностният ни възрожденец Йоаким Груев е изпратен от тогавашния министър на народното просвещение Георги Живков в Цариград, за да проучва и издирва български следи в тамошните музеи, архиви и библиотеки, включително и налични извори за Левски.
Най-пълното издание на протоколите от съдебния процес излизат през 1952 г., озаглавени „Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи от турските архиви”. Въпреки това много изследователи са убедени, че по тази тема има неоткрити документи. За съжаление през следващите години всички опити за издирване на нови архивни единици по темата са безплодни. Не за друго, но е известно, че
съзнателно бе отказван по-обстоен достъп до потъналите в строга тайна османски архиви
А и имаше периоди на недружелюбни политически отношения с Анкара. Двустранните връзки с южната ни съседка обаче напоследък се постоплиха и това даде възможност на наши историци да се промъкнат и да пообщуват със засекретените османски тайни архиви. С тази чест беше удостоен младият ни учен Виктор Комбов. На 9 октомври 2018 г. той предприема старателна „разходка” из дебрите на богатата архивна обител и успява да се докосне пръв до неизвестни документи за Левски като открива и неговия портрет, с който е търсен от турските заптиета и многобройната османска агентура. На бял свят излизат неизвестни детайли от залавянето на Апостола, от съдебния процес, от злополучния обир, организиран от Димитър Общи в Арабаконашкия проход без знанието на Левски. Съставителите обаче споделят и загрижеността си от недостига на документални доказателства, които да изясняват поведението на Апостола в този напрегнат драматичен период.
Бели петна има при придвижването му от Пазарджик през Балкана,
в пребиваването му в Троян и Ловеч до залавянето му в Къкринското ханче. А това позволява от десетилетия да се пускат в обращение всевъзможни недостоверни версии за контакти с комитетски дейци, помощници и укриватели. Продължават да висят безответни във въздуха и недоказаните уж уговорени срещи с поп Кръстю и други съзаклятници от Ловеч и околните села. Авторите изтъкват, че все повече избледнява обвинението срещу поп Кръстю за предателството на Левски. В същото време няма доказателства и за предателска роля на Величбка Хашнова, на която наши историци приписват това престъпление. Не успяха да запълнят белите петна и благородните усилия на проф. Дойно Дойнов и колежката му Огняна Маждракова, които през 2007 г. публикуваха значимия труд „Левски пред съда на Портата”, включващ български, османотурски и чуждестранни документи.
От настоящото издание научаваме, че комитетската мрежа е била много по-мащабна, отколкото сме знаели, но и че османската полицейска машина е изключително ефективна, А властите са били запознати със състава и социалния статус на дейците. Става ясно, че Мазхар паша, окръжен управител на София, е вдигнал по тревога своите хора да заловят час по-скоро всички злосторници, вдигнали глава срещу султана. И че връщайки се от настървения лов на вещици в Орхание, назначава веднага следствена комисия,
която изстисква като лимон всички задържани
В комисията (тя заседава от 31 октомври 1972 г., преди пристигането на Извънредната комисия от Цариград) фигурират 16 представители на османската власт, трима българи и един евреин, които са подписали протокола от състоялите се разпити с личните си печати. За пръв път се узнава, че се изнася един внушителен списък от 500 души, подведени под съдебна отговорност. Това дава представа за мащаба на участниците само от Орхание, Тетевен, Голям извор и околните села в организираната комитетска мрежа. Преобладават комитетски дейци и техни съзаклятници от района на Общи. От намерените документи става ясно, че Димитър Общи е направил опит да се самоубие по нареждане на Влашкия комитет и на тетевенските чорбаджии хаджи Станьо Врабески и Петко Милев.
Новооткрита преписка удостоверява, че
Левски упорито вече е издирван като главен ръководител на революционната организация
Нова архивна находка е и една докладна на русчукския валия Ахмед Хамди до Великото везирство. Тя от 7 декември 1872 г. и в нея се съобщава за Устава на БРЦК, както и за квитанциите от събрани суми в комитета в Тетевен. Освен това, допълват съставителите, в този документ се съдържа и известие за пленено писмо на БРЦК от 14 юни 1872 г. – в оригинал и на османо-турски език. Документът е придружен и от актуална снимка на Апостола, предназначена за шпионската мрежа на империята. На вниманието ни се поднася информация и за две писма, адресирани от Любен Каравелов до Левски. Те носят дати 30 октомври и 1 ноември 1872 г.
От тях властта се информира за подготвяното въстание
Това дава основание на валията в Русчук да настоява пред Високата порта за рязко увеличаване на средствата за стимулиране и разгръщане на още по-широк фронт на дейността на полицейската агентура и нейните сътрудници срещу душманите на империята. За целта са приложени и два списъка. Единият е на административни, полицейски и съдебни служители от Орхание, Ловеч и София, работили усърдно в предприетите акции по разследването, издирването и залавянето на задържаните. Същите са предложени за удостояване с медали и звания. В другия списък са посочени заловените оръжия и конфискуваните вещи при извършените арести и обиски.
Оправдан интерес предизвиква и откритият отговор на Великото везирство до валията на Русчук. От него личи
високата оценка на агентурната дейност и помагачите,
за което се увеличават средствата за насърчаване на подетите издирвания. Акцентът в документа се слага върху вземането на незабавни мерки за скорошното залавяне на Левски.
Любопитни са текстът върху гърба на фотографията на Дякона, квитанциите, издадени от Частния български революционен комитет в Тетевен, протоколът на специалната смесена комисия в София за резултатите от следствието и издадените присъди срещу извършителите на обира на хазната… Обект на особен научно.изследователски интерес са докладни на областния управител в Русчук Ахмед Хамди паша до Великия везир за награждаване на проявили се в залавянето на участници в обира, а също така и писмото на Великото везирство до областния управител в Русчук за проведените разпити и установените престъпления на заловените революционни дейци.
Изданието съдържа и обяснителни бележки за доизясняване на застъпени имена на лица от властта и на други конкретни упоменати факти и събития. Има и приложения с портрета на Левски, с който е издирван, споменатите вече квитанции на Тетевенския комитет, лицевата корица на Устава на БРЦК, писма и други.
Похвална е инициативата на съставителите, но къде е държавата ни в цялата тази работа?
Не от вчера отсъства национална стратегия на правителствено ниво за обживяването на историческата ни памет.
Може би отговор донякъде дава известният наш историк Милен Куманов, който заключава: „Държавата е длъжник на науката. Непрестанно се говори за магистрали, Западни Балкани и много други маргинални неща, а се загърбват насъщните потребности на българското съвремие. Твърде унизителна и незавидна участ на духовната ни сфера. В областта на историческото ни знание ни чакат толкова непотърсени и непроучени архивохранилища не само в Турция, но и в Сърбия, Румъния, Русия… Но кой се интересува днес от обогатяване на отечествената ни история?”
Продрум ДИМОВ
