Художниците и приятелите на изкуството бяха предизвикани да публикуват свои или любими творби със синия цвят като водещ
Константин Щъркелов, „Дамски портрет”
ПАЗАРДЖИК. И тази седмица художествената галерия „Станислав Доспевски” продължи с онлайн инициативите на своята страница във Фейсбук. Изложбата, която представи – „С участие на синьото”, бе подредена в залите на галерията през февруари 2019 година.
Подбрани са творби, в които е използван синият цвят. Той или преобладаващо превзема платното, или е преобръщащ въздействието акцент. Веднъж е положен в хармония, друг път е в опозиция с останалите цветове. Накратко - синьото е важен участник във всички произведения, които може да разгледате.
Представянето започна с две творби на художника Никола Стоименов, които
той дари на галерията
специално „синята” изложба. Освен че е художник, Никола Стоименов се грижи и за фонда на „Станислав Доспевски”.
Освен това от галерията отправиха любопитно предизвикателство към приятелите на изкуството, като приканиха желаещите да споделят свои авторски произведения или творби, ако не са художници. Условието, разбира се бе, водещият цвят да е синият. Предизвикателството бе прието от доста хора.
А ето как отговаря на въпроса:
„Защо именно синьо!”,
уредничката Людмила Илиева:
- Защото то предлага една особена „проблематичност“. В древните текстове не се среща дума за синьо, най-вероятно защото за разлика от повечето цветове, синият не е могъл да бъде получен по естествен път, да бъде извлечен като пигмент от растения или животни. В „Одисея“ Омир описва морето като „винено-тъмно“. Египтяните първи получават синтетичен син пигмент преди около 2200 г. пр. Христа, използвайки главно синьозеления камък малахит.
Преди химията да започне да създава цветове,
синьото е може би най-скъпият цвят в историята
Цените на ултрамаринът, наричан още "същинско синьо" са се конкурирали с тези на златото. Ето само една показателна случка - заради високата стойност на ултрамарина, когато Папа Лъв Х позирал за свой портрет на Микеланджело, всяка вечер прибирал боята, което пък обиждало художника.
Като символика, синьото е определяно, като най-дълбокият цвят, най-нематериалният, най-студеният, най-чистият,
цветът на душата
Според Кандински синьото е „отдалечаване от човека и движение, насочено единствено към собствения му център“ и „то тегли човека към безкрая и събужда у него желание за чистота и жажда за свръхестествено“. Разглеждайки влиянието на цветовете върху човешката психика в своята книга „Теория на цветовете“, Гьоте пише: „Този цвят упражнява особено, почти неизразимо въздействие върху окото. Както обичаме да проследяваме с поглед интригуващ обект, който се движи пред нас, така обичаме да съзерцаваме синьото не защото ни се натрапва, а защото ни привлича.“
Синият цвят бележи творчеството на художници от различни епохи. Вълната на Хокусай, синият период на Пикасо, ултрамарина в творбите на Вермеер, синьото като абстракция при Кандински, патентованото синьо на Ив Клайн и това са само няколко от най-популярните „сини“, към които могат да се добавят още безброй примери от история на изкуството.
-В изложбата, която беше показана през изминалата година, а сега е във виртуалното пространство, ви представяме творби – живопис, графика и скулптура, чрез които можем да се убедим, че
цветът в „ръцете“ на художника
отива отвъд всяко определение, той може да бъде използван така, че студеното синьо понякога да изглежда „слънчево“, а „нематериалността“ му да добива неподозирана плътност. А за тези, които ще попитат за „топлите“ спътници на синьото в част от платната, ще припомним фразата на Ван Гог: "Няма синьо без жълто и без оранжево". Приятно разглеждане!
Мария ДЪБОВА
