Спортните клубове в областта посрещнаха с радост охлабването на мерките, но продължават чакат началния сигнал за старт. Тренировките се пренесоха от дома в паркове и градини и макар спортните зали все още да са недостъпни, а басейните тепърва да отварят с много задължителни условия, оптимизмът дава криле на спортните хора и те предвкусват връщането към нормалния ритъм. Е, вярно, има горчиви подмятания от типа „Защо в басейни ще може, а в спортни зали не?”, и спорове от типа „къде се пипат повече пособия” и „кой спорт е по-малко контактен”, но бавно и полека спортът се кани да се завърне на пистата. Треньори и състезатели са заели нисък старт, макар да са наясно, че след даването на старта няма да има светкавично тръгване, а постепенно набиране на скорост.
Но такова изпитание ни беше писано в годината, когато Пазарджик е Европейски град на спорта. Това си е за ядосване. Както и това, че волейболният „Хебър” не спечели титлата, че баскетболният „Хебър” не можа да играе за Суперкупата. Да не забравяме, че трудностите са тест, а спортните хора най-добре знаят това. Затова да се радваме за бавното завръщане на спорта. И на волейболните жълто-сини „тигри”, разбира се. Нали те станаха големият победител във виртуалната волейболна лига след много оспорвани битки по пътя до финала, но с огромна подкрепа от феновете.
Милко ПЕЛОВ
