ПАЗАРДЖИК – ВЕТРЕН. 24-годишната Мартина Шопова от Ветрен е сред първите трима доброволци, които в края на миналата седмица започнаха работа в Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик, за да помагат в битката с коронавируса.
Марина е студентка по медицина в шести курс на Медицинския университет във Варна. Предстои й дипломиране като лекар, но в момента е болногледачка в Ковид-сектора. В Инфекциозно е карала и летните си стажове, „Инфекциозни болести” е сред приоритетните й специалности. Възпитаничка е на езиковата гимназия „Бертолт Брехт” в Пазарджик.
Ето как отговори на въпросите на „Знаме” бъдещата д-р Шопова:
- Как решихте да се посветите на медицината? Какво мотивира един млад човек в 21 век да се отдаде на тази трудна професия?
- Когато избирах тази специалност, не знаех с какво точно се сблъсквам. Не мисля, че и повечето бъдещи студенти знаят. Исках динамична и развиваща се професия и, разбира се, да бъда в полза на хората и тяхното здраве. Със сигурност не е лесно и съм убедена, че големите предизвикателства за мен тепърва предстоят.
- Защо се записахте доброволка в борбата на първа линия с Ковид-19? - Ситуацията в момента в световен мащаб е такава! Ковид-19 няма да изчезне скоро. Предстои ми да се дипломирам и да започна работа като лекар, а както показва статистиката, навсякъде може да се „срещнем” с болестта. Предпочитам сега да натрупам опит и да успея да я разпозная следващия път.
- С какви емоции прекрачихте за пръв път прага на Ковид-сектора?
- С вълнение от непознатото!
- Изпитвахте ли страх? Изпитвате ли страх в момента?
- Не мисля, че има място за страх. За тази увереност благодаря на всички сестри, които са винаги до мен и се отзовават на всеки мой въпрос. За нашата безопасност от първия ден ни беше обяснено как точно да обличаме и събличаме изолационните костюми, което е важно. Старая се стриктно да спазвам всяка стъпка.
- Какви са точно Вашите задължения?
- Дойдох с нагласата да върша всичко, от което има нужда. В момента помагам на медицинските сестри, но се интересувам и от състоянието на пациентите. Всички лекари в екипа са отзивчиви и са готови да отговорят на моите въпроси.
С медицинския персонал и лекарите се познаваме от няколко години. В отделението съм провеждала летните си стажове. Те са добър и сплотен екип, от който мога да науча много.
- Имахте ли възможност да разговаряте с пациент или с близки на пациенти? Какво Ви казаха?
- Да, разговарях с пациентите. Повечето са тук от няколко дни и са нетърпеливи да се завърнат вкъщи при близките си, което е разбираемо. Ние пък от своя страна правим всичко, за да ги изпратим здрави. От моето назначение досега сме изписали трима излекувани пациенти.
- Как се чувствате след дежурство?
- В момента имам престой в отделението от 7 дни и не се прибирам вкъщи. Чувствам се доволна от свършената работа, въпреки умората , която всеки от нас изпитва.
- За много хора вие, доброволците, както и всички мъже и жени с бели престилки на първа линия, сте днешните герои. Това увеличава ли отговорността?
- Отговорността трябва да е еднаква по всяко време и към всеки пациент. Все пак те ни се доверяват, че ще ги изпратим здрави! Погледите на всички обаче днес действително са насочени към нас с надежда за преодоляване на кризата.
- Какво е личното Ви мнение за коронавируса? Ще открият ли скоро лекарство или ваксина? Ще отшуми ли в близките месеци пандемията? Подценява или надценява опасността обществото като цяло?
- Надявам се скоро да открият ваксина, защото това, според мен, ще бъде решението. Моето мнение е, че се подценява и хората масово мислят , че ги лъжат, че съществува коронавирус. А дали ще отшуми - времето ще покаже, но със сигурност ще се натрупа опит, който ще бъде използван занапред. Смятам, че и хората ще се променят. Надявам се да станем по-добри един с друг след тази пандемия.
- Ще има ли отлив от медицината след тази криза или очаквате в бъдеще да има повече лекари и здравни работници?
- Силно се надявам , че няма да промени мотивацията на бъдещите медицински работници, защото търсенето на такива ще се увеличи.
Мария ДЪБОВА