БРАЦИГОВО. Ликомановата мааза - паметник на културата, рухна под собствената си тежест заради безхаберието на наследниците на имота. От сградата са откъснати огромни отломки от камъни, тухли и мазилка. Само щастливата случайност е помогнала да няма пострадали. Сега мястото е обезопасено с нарочна лента.
Каква ще е по-нататъшната съдба на недвижимия
архитектурен паметник,
поясниха специалисти от общинската администрация:
- Веднага след срутването на сградата, с писмо от 7 май, уведомихме нейните собственици от София и Пловдив да вземат незабавни мерки за обезопасяване на маазата. Засега само един от тях е пожелал да продаде вече само мястото, даже се е явил и купувач. Дали обаче останалите наследници ще са съгласни, не е ясно, уточни Иванка Стефанова, отговаряща за просветата и културата в общината.
Сагата около Липомановата мааза има
дълга история
- изпратени десетки писма до собствениците и толкова комисии от Националния институт за паметниците на културата (сега Национален институт за опазване на недвижимото културно наследство). Специалисти от институцията за последен път са инспектирали обекта през февруари.
- Категоричното им становище бе, че паметникът няма да се събаря, а да се реставрира - допълни г-жа Стефанова. - Но до рухването му нищо не се прави, въпреки решенията на авторитетни експерти, на Прокуратурата и на кметове на общината. Всички препоръки са за
възстановяване на паметника в автентичния му вид
То да стане по специален проект, одобрен от институцията.
През 2012 г., по жалба на съседа Ангел Коев, прокурор Татяна Щерева от Районната прокуратура в Пещера постановява да бъдат предприети законови мерки за обезопасяване на имота от неговите собственици. Те са Петър Попов, Георги Попов, Веска Търпанова, Бистра Кавгаджийска, Юлияна Начкова, Величка Начева и Кристина Гиргинова.
Маазата е със статут на архитектурно архитекторно-строителна
недвижима културна ценност
от местно значение. Решението е публикувано в брой 4 на Държавен вестник от 1966 г. Намира се на улица "Братя Гачева" и загрозява историческото място Синджирли Бунар. Там, на 12 май 1876 г., в 15 часа, Васил Петлешков прочита Кървавото писмо от Копривщица и обявява Априлското въстание в Брациговския въстанически пункт.
Лошите атмосферни условия и немарата доведоха до силна ерозия на тухлената зидария.
Фасадата, градена и изписана в стила на възрожденска архитектура, от години е тотално компрометирана. Оттук нататък съдбата на срутен
ия паметник е в ръцете на собствениците. А докога нелицеприятната гледка ще грози историческия Синджирли Бунар, е въпросът.
Пенка МИХАЙЛОВА
Ликомановата мааза - преди и сега
