Понеделник, 10 Авг 2020
 
Пазарджик

Тупти ли щастливо сърцето на кардиолога д-р Станчев?

  14.07.2020 06:09             
Тупти ли щастливо сърцето на кардиолога д-р Станчев?

Баща му занесъл в София недоносеното седмаче в картонен куфар по време на земетресение, почти същото се случило и години по-късно

На 5 юли уважаваният кардиолог и началник на Второ вътрешно отделение в МБАЛ-Пазарджик д-р Георги Станчев отпразнува своя 60-годишен юбилей. Заради коронавируса тържеството било в тесен семеен кръг и съобразено с препоръките за изолация. Телефонът не спирал да звъни през целия ден, медикът получил и безброй честитки онлайн. Много били поздравите, подаръци, изненадите. Децата му приготвили специален фотоколаж със снимки от най-незабравимите им мигове заедно. Поздравили го с любимата му родопска музика, а в дома му зазвучали родопски чанове. Внучката му Дивна изнесла цяла танцова програма в негова чест, като за всички изпълнения се преобличала в различни „сценични” тоалети. Съпругата му пък - главната сестра на МБАЛ-Пазарджик Елена Станчева, му посветила любовна поема и му подарила часовник с футболния отбор на „Левски”. 

Заслужава си да споменем и изненадите от колегите в отделението. Първата била

тортата със снимка на генерал Мутафчийски, който отсича: „Д-р Станчев да не остарява!”

Сред подаръците имало и комплект за Бърза помощ, съдържащ 6 чаши – за дезинфекция, за Хипократ, за хронично здраве, за хипертонична заплаха, за здрав черен дроб и чаша на пациента.

Идейни подаръци поднесли и приятелите на д-р Станчев. А най-стриктно спазващите изолацията позвънили на входната врата с бели сандъчета с цветя и юбилеен комикс разказ по картинки. Но само ги поднесли и веднага си тръгнали, не влезли дори за кафе.

Ето какво разкрива за себе си и изминалите 60-години юбилярът:

- Д-р Станчев, колко години посветихте на лекарската  професия?

- Доста. Над 30 години. Ако включим и студентството, стават  около 40 години, от които 17 съм работил в Интензивен кардиологичен сектор и от 2003 г. съм началник на Второ вътрешно отделение на МБАЛ-Пазарджик. 2/3 от живота ми може да се каже, че са свързани с лекарската професия.
- Вашето раждане на 5 юли 1960г.  може да се нарече „истинско чудо“. Смятате ли, че сте се появил с мисия на този свят?

- Имал съм неблагоразумието да се родя 2 месеца по-рано, т. е. не в деветия месец като другите бебета, а в седмия месец от бременността на майка ми. Тежал съм  едва 1200 грама. Раждам се тук, в Окръжната болница, в която тогава не е имало кувьози. Моят баща д-р Станчо Станчев по това време е главен лекар на болницата. Той и майка ми, която е акушер-гинеколог в Родилното отделение, веднага решават да бъда преместен в София. Баща ми тръгва с мен в линейката. Тъй като няма в каква среда да ме транспортират, той приспособява стар картонен куфар, на който е изрязано капаче, за да влиза въздух. На дъното му слагат голямо количество марли. Поставят ме в него и така потегляме за софийската болница. В същия ден е имало и земетресение, но никой от родителите ми не му обръща внимание. Много хора са си мислили, че няма да стигна жив до столицата... В болницата  в София оставам два месеца и половина, преди да ме изпишат. Интересно е, че и моят син Станчо също е роден на 5 юли и в деня на раждането му отново имаше земетресение. Може би това не са случайности. Никой не е очаквал да оцелея, но оцелях. Затова си мисля, че може би наистина съм се появил с мисия, че трябва  да помагам на хората.

- Още от дете ли искахте да станете лекар?

- У дома се говореше само за медицина. Аз още като ученик от първи клас  исках да стана лекар. Не съм искал нищо друго. Роден съм в тази болница, живял съм в тази болница. Сега работя в тази болница. Когато бяха на работа, родителите ми много често ме взимаха с тях. Шофьорите на линейките ме забавляваха. Качвал съм се при тях, даваха ми да въртя волана на линейка още като съвсем малък.

- Кога за първи път облякохте бяла престилка?

- Още като 8-9-годишен. Разхождах  се с нея по стаите, докато си играя. Първият лекарски стетоскоп, който получих беше подарък от моя баща, когато вече бях в 8 клас. Още си го пазя. Бях казал още тогава, че искам да лекувам баба и дядо. Съдбата така реши, че точно те да са първите ми пациенти. След като завърших висшето си образование и започнах работа като участъков терапевт, трябваше да обслужвам района, в който те живееха. Тогава баба ми ми купи костюм и ми каза да ходя вече с него у тях, за да видят всички, че съм лекар.

- Продължавате ли да се интересувате какво става с вашите пациенти?

- Проследявам своите пациенти и след като ги изпиша от болницата. Идват на контролни прегледи, обаждат ми се. Има и такива, с които сме станали приятели. Има доста семейства, които наблюдавам от години.  За приятелите ми съм се превърнал и в семеен лекар. Никога не съм съжалявал за това, че избрах тази професия. Никога не ми е минавала мисълта да се откажа. Имам различни хобита. Обичам да майсторя мебели в свободното си време. Това ми доставя голямо удоволствие. Знам четири езика - английски, немски, руски и арабски. Обожавам математиката и като дете съм се явявал на много конкурси в училище. Моята сестра е инженер и покрай нея научих, че това не са само сухи цифри. Но не съм и не си представям друга професия да имам освен лекарската.

- Кое е най-голямото признание, което сте получил в професията си?

- Благодарността на хората, които съм излекувал. Винаги съм стоял далеч от лекарски награди, които са искали да ми връчват колегите. Бягам от тях. - Работил ли сте в чужбина?

- Единствено в Либия. Заминахме с моята съпруга Елена през 1997 г. Останахме там две години. Щяхме да стоим и повече, но трябваше да се приберем, след като научих за здравословните проблеми на баща ми, които моята майка е криела в продължение на година. В Либия работех в поликлиника на Червения полумесец в град  Мисурата. Комуникацията в началото беше сложна и се осъществяваше през няколко езика. Живеехме в семейно общежитие. Там времето беше спряло. Всичко беше подредено и ясно. Когато недоволстваш, ти показват, че има и по-лошо. В нашата болница имаше медикаменти и всичко необходимо за работата ни. Аз работех като кардиолог и бях доверен лекар. Там за първи път се сблъсках с непознатата за мен тропическа болест трахома. Там видях за първи път и пациент с тетаничен гърч (опистотонус). Там имах случай и на рядката аномалия декстрокардия, при която сърцето е разположено отдясно. През януари 1999 г. от един български вестник, който колега от България ни донесе, научихме за лекар, който издирва  жена си, която работела като медицинска сестра в Либия и е изчезнала. В следващите месеци нямахме никаква информация за процеса срещу петте медицински сестри и палестинския лекар, обвинени в заразяване на над 400 деца с вируса на СПИН в детската болница в Бенгази. Научихме повече, когато вече се прибрахме в България.

-  Какво ви задържа след това в страната и Пазарджик?

- Не ми е проблем да отида да работя в болница в чужбина, но за мен човек си тежи на мястото. Завършил съм Немската гимназия в Пазарджик, но отново учих немски език преди години. Взех сертификат за ниво В2. Два пъти преди 8 години ходих в германски болници, но това което ме отказа да започна работа там, е липсата на социален живот с българи. Много е трудно да работиш в чужда държава. Две от децата ми живеят и работят от 15 години в Англия, но аз не искам да живея там. Тук ме задържа останалата част от семейството ми. Със съпругата ми Елена имаме  четири деца - Димитър, Станчо, Кристияна и общото ни дете Людмил. Баба и дядо сме и на петима внуци - София, Валентин, Даниел, Изабел и Дивна. Всички те са най-голямото ми богатство. Какво повече мога да искам от живота?

- Какви са предизвикателствата пред вас като лекар?

- Предизвикателствата сега са свързани с новия вирус. Колкото повече време минава от началото на пандемията, разбираме, че по-малко знаем за COVID-19. Непредвидима и неизвестна болест. Не знаем този вирус как ще се държи. Трябва да свикнем да живеем с него и доста да променим начина си на живот. Не само в България, но и в целия свят много хора се научиха какво е хигиена. Започнахме да й обръщаме повече внимание. Не бяхме подготвени за нещо такова, но бавно и постепенно започнахме да се учим. Признавам си, че в началото на пандемията и в мен преобладаваше доста страх. Даже за една седмица изпаднах в депресивно състояние. Не мога да кажа на този етап дали „свинският грип“ е по-страшната болест или COVID -19. Чакаме да видим какво ще се случи с вируса и как ще се държи. Очаквам нова вълна през септември, която ще бъде свързана и с простудните заболявания. Лятото е моментът да се подготвят по-добре болниците. Ние също подготвяме отделението. Предстоят ни ремонти и поставяне на климатици.

- Като  началник на отделение имате ли проблеми с кадрите?

- Трудностите в здравната система са свързани предимно с дефицита на кадри. Имам обаче много добър екип. Не повишавам тон на никого, а се стремя да решаваме проблемите заедно.

- Ако бяхте министър на здравеопазването какви реформи първо бихте направил?

- На първо място - финансиране  от страна на държавата на областните болници. Дофинансиране на най-важните звена. В пандемията се видя, че основно те поеха тежестта. Не мисля също, че болниците трябва да бъдат акционерни дружества. Ние не произвеждаме стоки, а лекуваме хора. Единственият начин да се задържат медицинските кадри в България, е да бъдат достойно заплатени, така че човек да се чувства добре в собствената си страна, а не да се чувства като емигрант.
- Кога ви е било най-тежко в професията?

- Тогава, когато не мога да помогна на пациент. Правиш всичко възможно, гледаш го, лекуваш го. Знаеш, че не можеш повече от това, което правиш, а той завършва фатално. Сякаш в такъв момент загива и частица от душата ми. Досега не съм успял да бъда равнодушен. Няма как да бъде равнодушен човек в такава ситуация. Няма и как да помогнем на всички.

Обратната страна е най-хубава, когато си хвърлил с месеци наред усилия, за да излекуваш някой болен, и след време го срещнеш здрав. Това чувство е много хубаво.

- Продължавате ли да се учите?

- Всеки ден чета по специалностите ми „Вътрешни болести” и „Кардиология”. Няма как. Това съм го запомнил от моя баща д-р Станчо Станчев. И той четеше всеки ден и ми казваше, че ако не чете един ден е изостанал с един месец. Баща ми е най-големият ми учител. Винаги съм си мислел, че ще направя всичко възможно, за да го стигна, но не успях. Ако той е Еверест, то аз съм все още в базовия лагер. Той е много високо стъпало. Моята майка д-р Лула Станчева също беше голям човек, лекар и общественик. Тя е първият лекар в Пазарджик, който създава Кабинет за стерилитет. И двамата са хора, които оставиха следи в историята на Пазарджик.

- Какъв е д-р Станчев извън работата и болницата?

- Аз съм един обикновен човек. Обичам да се занимавам с дървообработване. Обичам да пея и най-вече родопски песни, защото съм от този край. Любимата ми песен е „Руфинка болна легнала“. Много рядко я пея. Тя не е за всеки. С Елена обичаме да си пеем заедно.

- Кой се грижи за сърцето на д-р Станчев, за да тупти щастливо?

- Лекуващ кардиолог ми е д-р Николай Андреев - началник на Кардиологично отделение на МБАЛ-Пазарджик. А емоционално за сърцето ми се грижи от 31 години моята съпруга Елена. Имаме изключително силна връзка. Откакто се събрахме, всички деца са наши на сто процента. Обичаме се много и колкото повече време минава от съвместния ни живот, се обичаме все повече. Отдавна е минал този момент, където не знам къде свършвам аз и къде започва тя. Eлена е по-голямата половинка от сърцето ми. За да тупти щастливо, освен на нея заслугата е и на нашите деца и внуци.

- Правите  ли си равносметка на живота и смятате  ли се за успял човек?

- Смятам се за успял човек и в професията и в живота. Аз съм най-богатият човек на света. Живея достатъчно добър и спокоен живот  и имам прекрасно семейство. Трябват  ми още 40 години, за да свърша всичко, което искам. На 100-тния ми  рожден ден всичко ще се е случило.

- Какво още искате да ви се случи и имате ли  мечта, която все още чака да бъде реализирана?
-  Много обичам да пътувам и искам да стигна до много далечни страни. На много места в Европа вече съм бил. Искам да пътувам до други континенти. Искам да стигна Азия, Америка и много други места. Искам да се радвам и на правнуци.

- Какво ще си пожелаете?

- Най-вече здраве и спокойствие. Това ми стига. Така да си бъде!

(Зн)


Свързани
Последни новини
Анкета

Къде ще почивате това лято?


Резултати
Обяви

ПРОДАВАМ КЛИМАТИК "OSAKA", 12-ка, 380 лв. 0876 167 663.

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ПРОДАВАМ КАРАВАНА ХОБИ, ОТЛИЧНО СЪСТОЯНИЕ, ПЪЛНО ОБОРУДВАНЕ. 0988 373 794

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041

ТЪРСЯ ТРАКТОРИСТ, ОБЩ РАБОТНИК, ЗАВАРЧИК. 0889 927 041
Всички