Регионът

Преселници от Западна Македония отказват на Хасан бей в Татар Пазарджик ангария на чалтиците

  30.07.2020 06:45             
Преселници от Западна Македония отказват на Хасан бей в Татар Пазарджик ангария на чалтиците

Градят чешма в новия си дом

БРАЦИГОВО. На изхода за Пещера в оброчището „Свети Тодор” каменна чешма пази спомена за преселението на българи от Западна Македония в родопското село. Било лято 1791 г. За това свидетелства надписът върху плочата на чешмата, който гласи:  „Во время избавления соградисе сей източника за спомень на преселването лето 1791 г., 7 юлия”.

В този си вид историческата ценност е възстановена през 1984 г. по стара снимка, съхранена във фонда на Историческия музей в града. Там се пази и графично изображение на

буквите, дело на местния художник

Иван Тошков. В изграждането на чешмата със средства участва музеят, а с доброволен труд – родените през 1919 г. брациговци.

След изминалите 36 години каменният градеж се нуждае от освежаване и благоустрояване на мястото около него. С тази благородна мисия се заема сдружението „Аз обичам Брацигово”. Добрата идея подкрепят дарители – откликнали са много хора. Някои от строителните материали вече са осигурени – пясък, плочки и други, осигурени са фиданки, цветя...

Официалното откриване на настоящата чешма става през октомври 1984 г.

Ентусиастите от „Аз обичам Брацигово”

се надяват до същия месец на тази година да преоткрият обновената чешма. Предвижда се от нея отново да потече вода, съобщи Петър Донов, уредник в музея. Той припомни, че пред архитектурния комплекс от стари къщи съществува чешма с над 200-годишна история и пази името на майстора си – Михо Михаил.

Чешмата на преселниците вероятно е

колективно дело на майстори-каменари, заселили се в Брацигово,

като упоменават годината и датата на съграждането й. За събитието от 1791 г. пишат в книгата „Брациговските майстори-строители през 18 и 19 век и тяхното архитектурно наследство” авторите арх. Пейо Бербенлиев – дългогодишен директор на Националния институт за паметниците на културата, и брациговският краевед Владимир Партъчев. По темата за преселниците споменава и друг изследовател на историята на града и бивш негов кмет Търпо Рашайков в своята книга за родния си град.

Споменът за

трагедията на най-голямата преселническа група

през ранната пролет на 1791 г. се пази в паметта на поколенията и досега. Група от мъже, жени, старци и деца – над 150 семейства, са принудени да напуснат родните си огнища. Натоварили покъщнината си на коне и мулета, те тръгват да търсят по-спокоен кът, преминавайки стотици километри, преди да се установят в Брацигово.

Жители на десетки села от Костурско и Корчанско потеглят по дългия маршрут:  Костур – Воден – Тиквеш – Петрич – Неврокоп (сега Гоце Делчев) - през селата Гърмен, Скребатно и Ковачевица, в което се заселват 10 рода. Останалите продължават пътя си към Пещера. В един следобед се озовават на ливадите над село Батак, в близост до язовира. След кратък престой групата продължава пътя си към Пещера, но

с 10 семейства по-малко

Преселниците изпращат свои хора да търсят по-подходящи места за окончателното им отсядане. Сред тях са Брацигово, Козарско, Перущица и Кричим. Намират Кричим за най-доброто за живеене селище. Щом разбират обаче, че там има турци, отново се отправят към Брацигово, където още през 1763 г. се установява един македонски род – Търпоманови, фамилия, която съществува и до днес. Родословното дърво на рода през 1912 г. правят Христо Търпоманов и неговият баща Атанас Търпоманов.

От всичките преселници около 150 рода се заселват в Брацигово,

12 - в Пещера, 10 - в Перущица, 6 - в Козарско и 12 – в пазарджишките села Дебращица, Паталеница и Црънча. След време фамилии като Гюрганени, Гаджеви, Любенови, Хаджийски и други се преместват окончателно при свои близки в Брацигово.

Там първоначално преселниците се настаняват в землището на Преврен. За заселването си постигат споразумение с кмета на селото Скерлат Кьосеилия. Получили и благословията на управителя на Татар Пазарджик Хасан бей Гаванозоолу.

Делегация от десетина старейшини

от преселниците извоюват съгласието на Хасан Бей да не дават свои хора за ангария на чалтците (оризищата) на чифликчиите. В замяна на това преселниците се задължават да изпращат всяка година три тайфи (групи) от по 15-20 майстори да поддържат седемте чифлика на бея в Ивайло, Септември, Алеко Константиново, Главиница, Мирянци, Огняново и Хаджиево. Другият им ангажимент е да му доставят определено количество греди и дъски, рязани в техните бичкиджийници. Така българите македонци получават постоянно местожителство в Брацигово, което се превръща в

средище на майстори-строители, дюлгери, грънчари,

каменари и други занаяти.

Отговори на въпроса за причините, принудили македонските българи да напуснат родните си места, занимават видни наши и чужди историци. Още Александър Тодоров Балан и Константин Иречек смятат, че отговорът се крие в подтисничеството на турската власт и най-вече на самозвания господар на Албания Али Паша Тепеделенски. Пашата безогледно гони жители от Костурско и Корчанско, от град Москополе и селата Орешче, Стенско, Омотско, Слимница, Галище, Загоричане и други. Дюлгери

тръгват на гурбет

по далечните краища на Турската империя, Гърция, Цариград, Одрин, Мала Азия, Италия, Австрия и други места.

В по-ново време учени твърдят, че причините за масовото напускане на Западна Македония е икономическа. Увеличаването на данъци от спахиите води до разоряване на селяните през 16 и 17 век. Те губят земята и средствата за обработване на нивите. Принудени са да търсят прехраната си от занаяти.

Изминаха 229 години от преселението на македонските българи в Брацигово, но споменът у поколения брациговци остава...

Пенка МИХАЙЛОВА


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

СТАЯ ПОД НАЕМ, 0878 312 415.

СТАЯ ПОД НАЕМ, 0878 312 415.

НОВ СТАРЧЕСКИ ДОМ В ГР. ПАЗАРДЖИК, УЛ.”ВЛАДИСЛАВ” 35. ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ СОЦИЛНИ УСЛУГИ - ДЕНОНОЩНО, ЛЕКАР И ХРАНА,ТЕЛ. 0876 793 910

НОВ СТАРЧЕСКИ ДОМ В ГР. ПАЗАРДЖИК, УЛ.”ВЛАДИСЛАВ” 35. ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ СОЦИАЛНИ УСЛУГИ - ДЕНОНОЩНО, ЛЕКАР И ХРАНА,ТЕЛ. 0876 793 910

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888  616 438

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ: ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР И ГРИМ, 0888 616 438
Всички