ПАЗАРДЖИК. Художникът Борис Резов активно твори в месеците на пандемия, въпреки че през декември ще навърши 91 години. Жените са едни от основните образи и в най-новите му творби, а пред репортер на „Знаме” той призна: „Жените преобладават в последните ми работи, може би защото сега ги виждам по-красиви. Виждам ги неясно, защото съм зле със зрението, но със сигурност те са по-красиви”, казва бай Боре и показва най-новите си платна. Тук има розоберачки, танцьорки в народни носии, жени-музиканти, жени с вази с цветя и загатнати с щрихи женски образи, жени в анфас или полегнали… Разбира се, не са увековечени само жените. Но при срещата ни дойенът на пазарджишките художници ни разказа и една вълнуваща и неизвестна история в тази връзка.
„Винаги съм харесвал жената,
винаги съм експериментирал в изкуството, но сега експериментирам нещо ново, за пръв път правя такива абстракции. Ако питаш защо тази жена е със зелено лице, ще кажа, че картината трябва да бъде интересна. Не красива, налустрена и напудрена, а да спре човека, даже да има кусури. Дори с детайл, който не е поставен на място. А жената е много красиво и много загадъчно същество. Ще ви разкажа нещо, за което досега не исках да се говори. Когато бях на 40 години, заболях от туберкулоза, изпратиха ме на санаториум във Велинград. В тази пневмологична болница за гръдоболни “Васил Коларов”
имаше една жена, която гледаше как дялкам разни неща от борова кора
И прояви интерес. Залепи се за мен, обаче аз, човек женен, с две деца, се държах на дистанция. Но тази жена се оказа много болна. Повръщаше кръв, за кратко изпадна в кома. Оказа се, че след като се е разболяла, мъжът й, партиен големец в голям град в Северна България, я напуснал и я съди за детето и апартамента. Тя допълнително се притеснила от това нещо. Бях единственият, който можеше да я окуражи. И го правех. Давах й кураж и съвети как да си стъпи на краката и да не се плаши, а да се бори на делото. Времето на лечение свърши и се разотидохме. Четирдесет и две години по-късно тя ме намери. Разбрала, че съм вдовец и се свърза с мен чрез мой приятел.
Каза, че през цялото това време ме е обичала
Че благодарение на мен е стъпила на краката си и е спечелила делото за детето и апартамента. Започнахме пак да контактуваме. Но само по телефона – чувахме се поне два пъти в месеца. И двамата се разбрахме, че не трябва да се виждаме отново. Защото може някой от нас да остане разочарован. Тя беше поетеса и ми четеше стихове, които е писала за мен. Имаше например един стих: „Помни таз малка плачеща звездица, изгряла в тъмата на живота…” И сега не се срещахме, удържахме си думата. Беше преди около три години, когато тя умираше. Не можех да й позная гласа. Простихме се по телефона. И си отиде на 78 години. Но съм радостен, че навремето й помогнах - даже тогава си мислех, че я живее една година, я не. Радвам се, че се познавах с тази жена…”
Това е неразказваната история на най-възрастният член на дружеството на пазарджишките художници. Той обича жените. Обича и рисуването. От март досега е нарисувал десетина картини и
понякога държи четката по 7 часа на ден
„Улисвам се и не гледам часовника. Нали не виждам, и държа картината на 15 сантиметра разстояние, а в средата ми е петно”, признава художникът с 18 самостоятелни изложби. „Затова гледам малко отстрани. Но рисуването ми дава живот. Чрез него правя връзка с хората – имам много приятели, повечето млади, и синовете на моите връстници са ми приятели, защото връстниците ми измряха.” Секретарят на пазарджишкото дружество Стела Христева е един от приятелите му. Дори нещо повече, тя го нарича „татко”.
„Тя ми е като дъщеря. Умее да анализира това, което съм нарисувал, вижда много точно всичките работи”, признава творецът. Стела пък импулсивно е написала следното за една от последните работи на Борис Резов – „Розоберачки”:
Бреййй на младост замириса.
Песен чу се, глас изви
на полето сред росата
рано,рано призори.
Кошници разходка правят
пълнят се с... масло
и ухае пак на рози,
казанлъшки, български… Моми...
А художник нарисува
тази нежна красота
от картината ухае
и на младост, и на родна, българска земя!
„Хубави са нашите жени и още много работи има за рисуване. Аз сега рисувам по много и експериментирам. Винаги съм го правил, защото използвам евтини бои и всякакви материали, а те ми дават свободата за експеримент. Затова, докато мъничко ми гледат очите, ще рисувам”, убедено говори Борис Резов, а гласът му звучи по младежки и с някаква естествена лекота. Такива са и последните му картини.
Тодор ГРОЗДЕВ
