В годината, в която Пазарджик е европейски град на спорта, е добре да си припомним или да научим неизвестни досега любопитни факти от историята на спорта не само в областния център, но и в някогашния Пазарджишки окръг. Свидетел, а в повечето пъти участник в тях или техен инициатор, е навършилият през август 90 години Иван Симеонов. Почетният гражданин на Пазарджик и заслужил деятел на спорта по него време е зам.-председател на ОС на БСФС.
„Преди дни се събраха спортните ни легенди за предствянето на една уникална книга в София. В тази връзка ми се ще да припомня някои малко известни факти. По-възрастните помним добре шестото място на греда в Хелзинки’52 на Цветана Станчева - първата участничка на олимпиада от Пазарджишко, а и първата българка въобще на олимпиада. Панагюрката представи България в спортната гимнастика, макар че преди това се е състезавала в Царицата на спортовете. В Хелзинки България спечели и първия си медал.
След това в окръга бяхме щастливи, когато през 1964-а в Токио отборът по волейбол, в който бяха пазарджишките момчета Георги Бояджиев и Иван Кочев тимът зае почетното шесто място. Феновете на спорта обаче не знаят, че на летището в София, при пристигането на отбора от Япония, ние изпреварихме ЦСКА, като успяхме да качим директно от самолета във волгата с номер 20-05 Георги Бояджиев. Самият Жоро нямаше нищо против, защото бе голям местен патриот. Иван Кочев предпочете Пловдив пред Пазарджик и продължи да играе в “Локомотив”. По това време пазарджишката волейболна школа бе силна, а във водещи отбори играеха Васил Дюлгеров (“Славия”), Стоян Джилянов и Рангел Нушев (в Димитровград), Живко Жеравнянски (“Черно море”). А под треньорската опека на Никола Златарев отборът заигра в “А” Републиканска група.
После дойде най-урожайната за нас олимпиада – Мюнхен-1972. Тук Йордан Биков триумфира със злато в щангите до 75 кг, а Георги Мърков - в класическата борба до 62 кг, след като неутралиира терорист. Атанас Шопов стана вицеолимпийски шампион в щангите до 90 кг. На едно градско първенство в Пазарджик русоляво момче от Горно Вършило с лекота победи всички. Зоркото око на младия треньор Тодор Диков видя в него бъдещия шампион. Биков и Шопов тръгнаха от склад на „Топливо”, на мястото на днешния хотел „Тракия”, където се намираха и канцеларите на ОС на БСФС. Там бе първият салон за вдигане на тежести със специалист Георги Лазаров, който намерихме на едно необичайно място в Мало Конаре (къде точно, ще разкажа отделно друг път). После в Монреал-1976 България завърши на 7-мо място в крайното класиране по държави с 6 златни от общо 22 спечелени медала. Атанас Шопов взе бронзв кат. до 90 кг, а щангистите ни вземат общо 4 титли, 3 сребърни и 1 бронзово отличия, но избухналият допинг скандал ни отне два златни медала.
Най-успешната за нас олимпиада – Москва-1980 гледах на живо, но голямата радост за пазарджишкия спорт дойде в Сеул през 1988-а - малоконарецът Борислав Гидиков стъпи на върха на почетната стълбичка и стана вторият олимпийски шампион след Йордан Биков. Тръгна за олимпиадата като резерва, а по късно смени друг наш щангист, но е един от оцелелите в големия допинг скандал с българските щанги в Сеул. А първия си световен рекорд поставя в София погрешка на съдията, който поставя на щангата половин килограм повече!
В Атланта-1996 Пешалов стана бронзов медалист в кат. 59 кг в същия този спорт, а боксьорът от Пещера Серафим Тодоров се окичи със сребърен медал до 57 кг. След Сидни-2000 дойде олимпиадата в Атина-2004, а единственият ни представител Георги Георгиев спечели бронз. В Пекин-2008 единственото пазарджишко участие бе във волейболния ни отбор, който се класира на пето място, с разпределителя Иван Тасев. В Лондон през 2012 г. България остана четвърта с Добромир Димитров, а в Рио-2016 Ренета Камберова спечели бронз с ансамбъла.
Но да вярваме, че още по-хубави моменти ни очакват на олимпийския фронт!
Иван СИМЕОНОВ
