Без значение популистките риторики, имиграцията е икономически стълб, най-вече за застаряваща Европа, и силен ущърб за България. Инвестицията, която страната ни прави в образование и социални услуги, както и пропуснатите ползи от младото поколение, решило да емигрира, е неимоверна. Грижата за възрастните родители във времето отпада, децата порастват, а новото място се е оказало доста по-атрактивно. Няма полза да си създаваме допълнителни илюзии с „хъшове” или „блудни синове”, или Великденът, който ще ги върне обратно. Трезвото разбиране е, че в една пазарна икономика ролята на човешкия капитал е изключително важна, а с него трябва да се работи на базата на принципите на международния пазар.
Въпросът е, какво да направим, за да обърнем този процес?
Защото, когато емигрантите се завръщат, те идват носят не само пари, но и знание, и идеи, които могат да променят родния им дом. Според Глобалния индикатор за миграция на ООН, 258 млн. души (3.4% от световната популация) живеят извън страната си на раждане, но днес все повече от тях се завръщат вкъщи, като между 1990 и 2015 година почти половината от мигрантите се завръщат обратно. Дали повече хора, които са емигрирали, в един момент биха се върнали? И по-важното,
какво трябва да направим, за да се върнат повече българи
Отговорът на въпроса се крие в самия въпрос. Ще бъде наивно (освен ако не искаме да изхарчим едни пари за безумни кампании) да решим, че без да приоритизираме, бихме накарали всеки да поеме пътя обратно. Мотивите на повечето заминали навън са чисто икономически. Но определено възможностите са двигател за промяна, а в България има възможности. Нека се концентрираме върху това. С много малко усилие можем да създадем една атрактивна среда за малкия бизнес (като ясно го разграничим от средния и едрия), както и среда за хора над 50 години, които имат здравословни проблеми или искат да прекарат старините си тук, у дома. Това ще реши с лекота куп вътрешни демографски и социални проблеми.
Да приоритизираме развитието на малкия бизнес
като изключително важен икономически отрасъл. В България имаме преимущество - началната инвестиция е значително по-ниска, стандартът на живот е значително по-нисък, а качеството на живот в определени степени е почти европейско. България позволява да бъдеш иновативен, да направиш това, което си видял навън, а тук още го няма. Много малки предприятия, когато дойде моментът за администрация, могат да направят офиса си тук. Определено ще им излезе в пъти по-евтино от страна на заплати и поддръжка. Дестинации като Тайланд са превърнали аутсорсването на хубав живот за по 6 месеца в годината в индустрия. Но как да създадем подходяща среда за развитие на дребния бизнес? Определено трябва да има почва за българите да се върнат, да се създаде ясна дефиниция и грижа за Start up (стартиращ бизнес). Грижа и внимание за тези първи инвестиции, които може да изглеждат незначителни на фона на строежите на иначе така необходимите заводи, фабрики и вериги. Защото например в Лондон, когато тръгвам с малък бизнес, грижата започва от общината, бюрокрацията е сведена до минимум, всичко става лесно и бързо,
компания се отваря за 15 минути, почти безплатно,
и се подържа елементарно. В България много се говори каква бройка трябва да бъдат народните представители. Но без значение колко са, дали народни представители, дали общински съветници, кметове и т.н., основната им функция трябва да бъде да са сред хората и да помагат. Трябва и да се сбогуваме с прословутия принцип „от нашите и от вашите” и да разберем, че свободният човек носи безброй ползи.
Има и други фактори - например осигуряване на върховенство на закона в договорните отношения. Не може в обществото ни да се шири празнословие, устният договор да има по-голяма сила, оклеветването да не бъде подложено на по-големи и бързи санкции, наемните отношения да защитават интереса на наемодателя... Фалитът грябва да бъде вкаран в по-цивилизовани рамки. Можем да ползваме примера на общества, в който малкият бизнес е поставен на пиедестал и да разберем, че фалитът е нещо добро за икономиката. Той ще позволи много повече рискове, но така ще се правят нови неща у нас.
Не съм единственият завърнал се. Мой приятел, който също се опитва да се наложи, се прибра в България за постоянно. Бюлен Мехмед Ариф е един от най-добрите български готвачи,
успял лично да приготвя ястия на звездите на „Манчестър Юнайтед” и дори на легендарния сър Алекс Фъргюсън
Сега започна в един от най-скъпите ресторанти в София, Работил е в Лондон и Манчестър и сподели, че в България изкарва доста пари за нашите стандарти, което е минимална заплата в Лондон. Но тук той може да си позволи много по-хубав живот и даже да му остава. А за такъв живот в Лондон трябват месечно минимум £5000. Говорим за забавления, клубове, жени, изкуство, представления, срещи с приятели, всеки ден навън. Нещо което на хора като него и мен навън ни липсва, защото струва много скъпо. А това е една от атрактивните страни на България.
Илиян КУЗМАНОВ
Бел. ред. Авторът е роден в Пазарджик през 1979 г., завършил е „Право” у нас, „История и икономика” в Канада и „Глобална политика” в Германия. Има практически опит в доброволческата организация „Доместик хелп”-Лондон, с кафе „Езо Бистро” в Лондон и е основател на Фондация „Арт Ангел”-България. В свободното си време пише за удоволствие.
