Атанас Кръстев и Цвятко Марков загиват, бранейки родното небе
ВИНОГРАДЕЦ-ПОПИНЦИ. Днес е Денят на българските военновъздушни сили, защото на тази дата през 1912 г. пилотът Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев извършват първата в света бомбардировка от въздуха – над Одрин. Днес сме забравили времето, когато родната авиация пишеше история и водим дебати за новозакупените изтребители F-16. Но трябва да помним, че две села в нашата област са дали двама герои, загинали в бой за българското небе, припомнят от областната организация на Съюза на ветераните от войните (ООСВВ). На 18 юли, в навечерието на рождения му ден, бе открит паметникът на подофицер Атанас Кръстев в родния му Виноградец (тогава Карамусал). Произведеният посмъртно в офицер летец-изтребител и дарен с военно отличие „За храброст“-IV степен II клас загива при боен полет по време на бомбардировките на София от американски и английски самолети на 17 април 1944 г.
„Изказваме огромната си признателност и благодарност към хората, които
в продължение на 7 години работиха по издигането на паметника, въпреки спънките,
които някои хора им правеха. Благодарности към покойната Атанаска Попева, председателя на инициативния комитет за паметника Благо Караджов, Васил Гущеров, Иво Крушаров и Спас Терзов. Благодарности и към дарителя за паметника от Виноградец, който пожела да остане анонимен, затова няма да кажем името му”, заявиха пред „Знаме” председателят на ООСВВ Петко Генуров и членът на организацият ао.р. кап. Васил Шушнев. Те припомниха, че Атанас Кръстев е роден на 19 юли 1920 г. и за разлика от брат си и сестра си той не поема по пътя на медицината. Завършва Столарското училище в с. Долна баня. В казармата постъпва във Въздушните войски, а оттам – в Пилотското училище в Казанлък. В Ямбол е определен за взводен командир в Школата за аеромонтьори. През септември 1943 г. подофицер Кръстев е изпратен в изтребителната школа в с. Долна Митрополия и в края на същата година е приведен на военна служба в 6-и изтребителен полк в Карлово и зачислен към 2/6 изтребителен орляк. От края на февруари 1944 г. подофицер Атанас Кръстев
започва да изпълнява бойни задачи
с френските изтребители „Девоатин-520“ и германските „Месершмит-109Г“.
На 17 април 1944, точно в 12,00 ч, от летище Враждебна излитат 18 самолета от 2/6 изтребителен орляк, водени от орлячния командир капитан Николай Бошнаков. Сред излетелите с два „Девоатин“-а са подпоручик Веселин Рачев-водач и подофицер Атанас Кръстев-воден, които са свалени и загиват в смъртоносна схватка с противниковите изтребители П-51 „Мустанг“. „Девоатин“-ът на подофицер Атанас Кръстев пада при с. Лесново, община Елин Пелин. Погребан е в родното си село.
Близко до това място пада и друг герой-летец, комуто сме в дълг
Цвятко Марков Загорски е роден в Попинци на 17 февруари 1916 г. Той не помни баща си, а баща му никога не го е виждал - загива през Първата световна война. Цвятко първоначално учи в родното си село, а след това в училище за сираци от войната в Стара Загора. През 1936 г. като войник е изпратен в Аеропланното училище в Казанлък. Фелдфебел Цвятко Загорски служи в Божурище, Марино поле, Бургас и отново в Божурище. Той участва в отбраната на София от съюзническите нападения и изпълнява 21 бойни задачи, участва в 7 въздушни боя, сваля един самолет В-17 и поврежда още един. На 24 юни 1944 г. 800 самолета, от които 600 бомбардировача и 200 изтребители извършват поредните бомбени удари над румънския град Плоещ. Над територията ни те са пресрещнати от 23 самолета „Месершмит -109G” , които успяват да свалят 4 бомбардировача. Това е и прощалната въздушна победа на фелдфебел Цвятко Загорски. Двутелите изтребители от съюзническата авиация успяват да го откъснат от основната група и след кратък бой машината му е ударена в горния резервоар. Възпламенява се и горящите и останки се посипват в района на селата Априлово, Гайтанево и Новоселци, както днес е името на град Елин Пелин.
„Трябва да има паметник на Цвятко Загорски
и той трябва да е аналогичен с този на Атанас Кръстев. Дължим му го”, категорични са ветераните.
А племенницата на героя, учителката Пенка Загорска, е написала вълнуващо стихотворение за него. За момчето, което мечтало „да стигне облачето бяло, да се издигне до звездите”, и момъкът, който „като орлите се научил, криле разперил в небесата”, за да пуска малко писъмце „кога над село прелетявал”. Тя пише:
„Най-смелите загиват в боя.
Прострелял го врагът неканен,
завинаги тапуснал стро.
Завинаги, но не забравен.”
Ангел АНАТОЛИИЕВ
