Други

Константин Величков и Павел Бобеков са сред бележитите българи, обучавани в лицея „Галатасарай“

  24.10.2020 06:15             
Константин Величков и Павел Бобеков са сред бележитите българи, обучавани в лицея „Галатасарай“

От края на септември до средата на тази седмица, в клуб "Читалнята " към читалището „Отец Паисий 1893" в курорта, бе подредена изложбата „Бележити българи, обучавани в лицея "Галатасарай". Интересът към нея бе голям.

Идеята за този проект възниква в архивите на университета „Галатасарай“ в Истанбул при събиране на данни по повод 150- годишнината на учебното заведение през 2018 г.
От намерените документи става ясно, че едни от първите ученици на лицея „Галатасарай“ са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от всички краища на България, като списъкът включва редица възрожденски деятели – държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Както и заемали важни длъжности в дипломацията, армията, образованието и науката. Много от дипломиралите се са известни личности от българската история.

Достатъчно е да кажем, че в лицея са учили шест бъдещи министри на страната ни, а първите записани в архива на „Галатасарай“  (1871 - 1872) са Стефан Стамболов и Михаил Савов. Други възпитаници са Добри Войников, Тодор Каблешков, Стоян Михайловски и много други. Има и местни представители - Константин Величков от Пазарджик и Павел Бобеков от Панагюрище.

Малко известен е фактът, че

първият футболен отбор „Галатасарай“ е сформиран от българина

Благой Балъкчиев през 1905 г. (ученик по това време в лицея) и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК „Галатасарай” след завършването си основават в София първия български футболен клуб „ФК 13“, който е предшественик на футболен клуб „Левски“.
Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е второто най-старо средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата. Разположено е в квартал "Галата" на истанбулския район "Бейоглу", на северния бряг на Златния Рог близо до средновековна генуезка крепост.

През 1830 г. Султан Махмуд II (1808-1839 г.) заменя училището на Империята с

Османското медицинско училище, в което преподават главно френски професори,

преподаващи на френски език. Медицинската школа се е намирала в сградите на двореца "Галата" в продължение на около тридесет години.

През 1866 г., по времето на султан Абдулазис (1861 – 1876), следва нова реорганизация по модела на френската образователна система и учебното заведение става известено като Султански лицей "Галатасарай". Въпреки протести на еврейските, православните, католическите и мюсюлманските духовни лидери, лицеят "Галатасарай" отваря врати с над 400 ученици на 1 септември 1868 г. Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи,  гърци, арменци.

Лицеят бил разделен на три секции,

разполагал със собствена баня и болница

За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Много ученици, посещавали училището през този 55-годишен период, стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи или писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.

С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "Galatasaray Lisesi" (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.

Зад

високата желязна черно-златна, пищно орнаментирана порта

„живее” учебният корпус "Галатасарай" - най-старото учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.

Точният брой на българите, учили в престижния султански лицей, е неизвестен, тъй като ученическите списъци (поне до 1907 г.) не са запазени поради големия пожар от март 1907г. Имена на българи се срещат в съхранените списъци на наградени и на дипломирали се ученици. Има сведения и извори за близо 200 българи, учили в лицея "Галатасарай", но действителният им брой е много по-голям. Според архивните списъци на дипломиралите се, 53 българи са завършили лицея в периода 1872 г. - 1913 г.

Идеята за проекта е на Изедин Чалишлар  - преподавател в Университет „Галатасарай”, Истанбул и на д-р Жорж Трак от Пловдив. Изследователският екип в Пловдив включва още д-р Надежда Кузмановa, Гергана Филева, инж. Димитрина Кузманова, инж. Добринка Петкова.

 

 

Константин Величков Петков (1855 – 1907)

Политик, писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Роден е в Татар Пазарджик в занаятчийско семейство. Получава образованието си в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей "Галатасарай", Цариград (1868 – 1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик.

От 1879 до 1885 година е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. От 1887 до 1889 година живее във Флоренция, където учи живопис. От 1884 до 1904 година К. Величков заема престижни министерски и дипломатически длъжности в управлението на новата държава. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на драми, сонети, белетристика. Наред с всичко това, той оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи.

 

 

 

Павел Станьов Бобеков (1852 - 1877)

Родом от Панагюрище, завършва класното училище в града като един от най-добрите ученици. През 1864 г. заминава да учи в Цариград, в "Галатасарай", а през 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Заради доброто си образование (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) е издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището.

Във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство. След потушаването на въстанието успява да избяга в Румъния. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор. При обявяването на Руско-турската война Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко.

(Зн)


Свързани
Последни новини
Анкета

Трябва ли учениците да ходят присъствено на училище?


Резултати
Обяви

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

БИВШ ПОЛИЦАЙ, СОБСТВЕНО ОРЪЖИЕ, ТЪРСИ РАБОТА, 0876 167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876  167 663

ДАВАМ ПОД НАЕМ БАР, ПАЗАРДЖИК, ЦЕНТЪР, 0876 167 663

ДАВАМЕ СТАЯ ПОД НАЕМ, ЗА  УЧЕНИЧКА ИЛИ ЖЕНА, НЕПУШАЧКА, В ИДЕАЛНИЯ ЦЕНТЪР НА ГРАДА, БЕЗПЛАТНА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ, 034/ 46 02 80

ДАВАМЕ СТАЯ ПОД НАЕМ, ЗА УЧЕНИЧКА ИЛИ ЖЕНА, НЕПУШАЧКА, В ИДЕАЛНИЯ ЦЕНТЪР НА ГРАДА, БЕЗПЛАТНА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И ИНТЕРНЕТ, 034/ 46 02 80
Всички