От края на септември до средата на тази седмица, в клуб "Читалнята " към читалището „Отец Паисий 1893" в курорта, бе подредена изложбата „Бележити българи, обучавани в лицея "Галатасарай". Интересът към нея бе голям.
Идеята за този проект възниква в архивите на университета „Галатасарай“ в Истанбул при събиране на данни по повод 150- годишнината на учебното заведение през 2018 г.
От намерените документи става ясно, че едни от първите ученици на лицея „Галатасарай“ са българи от Пловдив и околностите му. По-късно се откриват данни и за ученици от всички краища на България, като списъкът включва редица възрожденски деятели – държавници, дипломати, писатели, преводачи, хора на изкуствата и науките. Както и заемали важни длъжности в дипломацията, армията, образованието и науката. Много от дипломиралите се са известни личности от българската история.
Достатъчно е да кажем, че в лицея са учили шест бъдещи министри на страната ни, а първите записани в архива на „Галатасарай“ (1871 - 1872) са Стефан Стамболов и Михаил Савов. Други възпитаници са Добри Войников, Тодор Каблешков, Стоян Михайловски и много други. Има и местни представители - Константин Величков от Пазарджик и Павел Бобеков от Панагюрище.
Малко известен е фактът, че
първият футболен отбор „Галатасарай“ е сформиран от българина
Благой Балъкчиев през 1905 г. (ученик по това време в лицея) и е съставен изцяло от българи. Футболистите от ФК „Галатасарай” след завършването си основават в София първия български футболен клуб „ФК 13“, който е предшественик на футболен клуб „Левски“.
Училището „Галатасарай“ е създадено през 1481 година по искане на султан Баязид II, с цел да повиши нивото на образование на възможно повече младежи, без значение от тяхната религия и произход. Това е второто най-старо средно училище в Турция и втората най-стара турска образователна институция след Истанбулския университет. Първото му наименование е Императорско училище на двореца в Галата. Разположено е в квартал "Галата" на истанбулския район "Бейоглу", на северния бряг на Златния Рог близо до средновековна генуезка крепост.
През 1830 г. Султан Махмуд II (1808-1839 г.) заменя училището на Империята с
Османското медицинско училище, в което преподават главно френски професори,
преподаващи на френски език. Медицинската школа се е намирала в сградите на двореца "Галата" в продължение на около тридесет години.
През 1866 г., по времето на султан Абдулазис (1861 – 1876), следва нова реорганизация по модела на френската образователна система и учебното заведение става известено като Султански лицей "Галатасарай". Въпреки протести на еврейските, православните, католическите и мюсюлманските духовни лидери, лицеят "Галатасарай" отваря врати с над 400 ученици на 1 септември 1868 г. Училищната програма съответствала на френския модел на обучение, но вместо френски, латински и гръцки език се преподавали турски, арабски и персийски. Сред учителите имало турци, французи, гърци, арменци.
Лицеят бил разделен на три секции,
разполагал със собствена баня и болница
За учениците били осигурени столово хранене, униформи, тоалетни принадлежности, книги и учебни материали. Много ученици, посещавали училището през този 55-годишен период, стават известни държавници, преподаватели, дипломати, преводачи или писатели в държави, които са били част от Османската империя. Някои от тях са първите държавници в страните си – България, Сърбия и Гърция.
С провъзгласяването на Република Турция през 1923 г., името на училището е променено на "Galatasaray Lisesi" (Lycée de Galatasaray). През 1992 г. с подкрепата на Франция е създаден и Галатасарайски Университет, който сега формира единен академичен комплекс с лицея.
Зад
високата желязна черно-златна, пищно орнаментирана порта
„живее” учебният корпус "Галатасарай" - най-старото учебно заведение в Турция и едно от най-престижните в страната.
Точният брой на българите, учили в престижния султански лицей, е неизвестен, тъй като ученическите списъци (поне до 1907 г.) не са запазени поради големия пожар от март 1907г. Имена на българи се срещат в съхранените списъци на наградени и на дипломирали се ученици. Има сведения и извори за близо 200 българи, учили в лицея "Галатасарай", но действителният им брой е много по-голям. Според архивните списъци на дипломиралите се, 53 българи са завършили лицея в периода 1872 г. - 1913 г.
Идеята за проекта е на Изедин Чалишлар - преподавател в Университет „Галатасарай”, Истанбул и на д-р Жорж Трак от Пловдив. Изследователският екип в Пловдив включва още д-р Надежда Кузмановa, Гергана Филева, инж. Димитрина Кузманова, инж. Добринка Петкова.
Константин Величков Петков (1855 – 1907)
Политик, писател и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София. Роден е в Татар Пазарджик в занаятчийско семейство. Получава образованието си в класното училище в родния си град и във Френския султански лицей "Галатасарай", Цариград (1868 – 1874). След това е учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик.
От 1879 до 1885 година е народен представител в Областното събрание на Източна Румелия от Народната партия. От 1887 до 1889 година живее във Флоренция, където учи живопис. От 1884 до 1904 година К. Величков заема престижни министерски и дипломатически длъжности в управлението на новата държава. Занимава се активно с преводаческа дейност. Автор е на драми, сонети, белетристика. Наред с всичко това, той оставя живописно наследство от портрети, жанрови сцени и пейзажи.
Павел Станьов Бобеков (1852 - 1877)
Родом от Панагюрище, завършва класното училище в града като един от най-добрите ученици. През 1864 г. заминава да учи в Цариград, в "Галатасарай", а през 1870 г. се записва в султанското военномедицинско училище. Заради доброто си образование (знаел е френски, гръцки, руски, турски и английски език) е издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището.
Във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро е избран за хилядник на Априлското въстание и председател на Привременното правителство. След потушаването на въстанието успява да избяга в Румъния. Участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник „Секидневний новинар“ в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор. При обявяването на Руско-турската война Бобеков се включва като преводач и е зачислен при щаба на генерал Гурко.
(Зн)
