Здравейте, уважаема редакция! Покрай споровете със Северна Македония ви пиша, че нашето панагюрско село Левски може да е в центъра на България, но в него от 26 рода 10 са от Македония.
Сега съм на 81, но бях на 7 години, когато баба ми Дела ме водеше да спим и пазим къщата на учителя Кръстьо Попов до шосето за Панагюрище. Каза ми, че като млад учител бил изпратен по разпределение да учи децата в Македония, която била българска земя. И аз самият съм македонец по произход, въпреки че съм роден в Левски. Пра-прадядо ми Караджата през 1750 г. дошъл и се преселил в Оряхово, до река Луда Яна. Имал трима сина и дъщеря. Турци обезчестяват сестрата и братята ги убиват. Така бягат от Македонско. В нашето село от 1972 до 1984 г. бяха проведени 11 редовни срещи, на които присъстваха от 600 до 1160 човека – щастливи близки родственици, някои от които за първи път се срещаха и плачеха от радост. Срещите започваха тържествено с доклад от учителя-краевед Иван Гергов в читалището. Организираше ги учителят Гергов, който направи пространна и задълбочена история на селото ни, бе пропътувал хиляди километри, за да издири роднини от всеки род, снимки за албума. В читалището бе нарисувано и голямо родословно дърво. После имаше тържествен обяд в стола на ТКЗС, веселба и хора до полунощ…
Аз съм направил таблици на местните и преселническите родове в Левски, които прилагам в писмото си – 12 са кореняци, 14 са преселници, от които 4 от вътрешността на България и 10 от Македония. Това прави 38 процента от населението на селото ни „македонско”. А нашето село може да е представителна извадка, защото подобна е картината и в другите села и градове, сигурен съм.
Великите сили на Европа разпокъсаха България, забравяйки, че тя я спаси от арабската опасност при хан Тервел, а после я спаси от турците, които стигнаха само до Варшава. Но ако помните, когато Стамболийски чупи химикалката при подписването на Ньойския договор и пита защо е тази омраза към България, френският външен министър Клемансо му посочва картината на стената. На нея е изобразен Балдуин Фландърски – убит от нашия цар Калоян. Как ще ни простят французите? Или англичаните, след като в Дойранскта битка ген. Владимир Вазов с малобройните си войници помита англичаните и ако те търпят загуби от над 12 000 души, ние губим 2000… През тези над 100 години политиците ни позволиха на Македония да се поалбанчи, погърчи и посърби. Гърция наложи името Северна Македония, докато ние бяхме толерантни, а нашите политици са безразлични към сънародниците ни в тези предели и не пропагандират българското, нито ги подкрепят. Но какво да очакваме от хора, които управляват най-бедната държава в Европа, която в очите на тази Европа е не само сред най-бедните, но и сред най-корумпираните.
Иван КАРАДЖОВ
*Заглавието е на редакцията
