Шампионката търси спешно апартамент за тренировка и стиска палци на медиците
ПАЗАРДЖИК. Стане ли дума за спечелен медал по художествена гимнастика, се сещаме за Дара Стоянова. Да, народът е казал: „Много баби, хилаво дете”, затова нямаме намерение да „бабуваме”, че Дара е следващото златно момиче на един от най-българските спортове, нито пък да я урочасваме. Но преди дни състезателката на „Диляна Прима” тя получи повиквателна за националния отбор и е неоспорим факт, че през последните години онова ситно момиченце, което впечатли цялата страна от сцената на „България търси талант”, се развива в правилната посока. Както е безспорно, че
Дара е най-успешната пазарджишка гимнастичка, която е на килима днес и сега
Има всички шансове Пазарджик да й се радва като на следващата Диляна Георгиева, Яна Сотирова и Ренета Камберова. Мнозина, включително председателката на федерацията Илиана Раева, наблюдават с интерес развитието й. Тя самата скромно и леко срамежливо отговаря на въпросите ни, а майка й Зоя и треньорката Величка Петкова също знаят, че за хвалби е рано, защото най-трудното тепърва предстои. Но и много работа бе свършена, въпреки „сушавата” откъм състезания година. Петокласничката в Спортното училище работеше за закономерната развръзка с повиквателната, спечелвайки медали в трудно достъпната категория „Елит”. Без помен от коронавирус,
годината за Дара започна обещаващо
с „Ейнджълс Къп” в столичната „Арена Армеец”, където грацията завоюва три златни медала на бухалки, лента и в многобоя. Журито оцени нейната гъвкавост и сложност в съчетанията и вицеевропейска шампионка Биляна Проданова я коронова като „най-пластична гимнастичка“. На държавното през август Дара Стоянова стана вицешампионка с пет сребърни медала в елита - на бухалки, въже, лента, топка и в многобоя, за радост на Вили Петкова, хореографа Диди Кирова и останалите в треньорския щаб. Да не забряваме и четирите златни медала и приза „Мис Турнир“ в традиционния домакински турнир „Диляна Прима“. И това, въпреки повсеместната заплаха „КОВИД-19”.
„Всичко се обърка тази година.
Наистина чакахме контролно за прием в националния отбор, което все не идваше
заради усложнената обстановка, коментира пред „Знаме” треньорката Вили Петкова. Очаквахме да бъде през есента, но и тогава не се случи, така че останаха тестовете догодина. Решението на Управителния съвет на федерацията дойде малко изненадващо, но ни зарадва, въпреки че не знаем кога ще бъде следващото контролно. В този национален отбор заедно с Дара са три децата, родени 2006, 2007 и 2008 г. (бел. ред. Никол Тодорова, Жана Пенчева и Дара Стоянова) Те са най-малките, играли при девойки младша тази година. Има и деца, с две години по-големи от тях. Убедена съм в качествата на Дара. Надявам се само да е здрава.
Защото тази година доведе до травми и при малките
Тези прекъсвания, този „старт-стоп”-ритъм, влияят и на организма, и на мускулатурата, и все се появява нещо. А аз пазя и нея, и останалите. Толкова ги пазя, че повече няма накъде. Надяваме се с колегите да има разрешение за тренировки на спортисти под 18 години в малки зали с по-малко хора, подписахме и петиция. Вярваме, че ще дойде по-добро време”, убедена е треньорката.
Дара тренира с националните гимнастички на спортен лагер през януари в продължение на три дни в зала „Раковски“ и в зала „Арена Армеец“.
Заслужи си го през септември миналата година,
когато в София се проведе селекция за Олимпийско звено за девойки младша възраст за 2020г. Там грацията ни получи най-високите резултати от всички поканени перспективни гимнастички, родени 2007-2008г. Като награда за отличното си представяне Дара, заедно с още шест девойки младша възраст от други градове на страната, имаше възможност да се докосне до работата на националните отбори на България и да присъства и на първата за годината тяхна тренировка. Тогава Дара имаше възможността да покаже своите качества на старши треньора на националния отбор индивидуално жени Бранимира Маркова и на старши треньора на националния отбор за девойки индивидуално Валентина Иванова, които специално изгледаха нейните съчетания и иззказаха препоръки. Според Вили Петкова, това е било една прекрасна мотивация и незаменим опит в тренировките. За Дара пък е сбъдване на мечтата да се докосне до своите любимки. Сега пред „Знаме” радостта си не крият и г-ца Стоянова, и майка й Зоя.
„Очаквах да ме повикат на тестове през януари, коментира Дара. Повиквателната ме зарадва, но емоциите са хем положителни, хем отрицателни. Отрицателни, защото
вкъщи нямам къде да тренирам и сега спешно търсим апартамент под наем
Да има в него просторна стая, защото вкъщи нямаме много пространство, не мога да хвърлям уредите нависоко. Но изработваме елементите, работим по съчетанията”, пояснява малката шампионка.
Семейството търси помещение в района около театъра и се надява проблемът да се реши час по-скоро. Колкото по-голямо помещение, толкова по-добре – защото техният апартамент е с площ 60 кв. м. „На всичко ще сме благодарни, но ако няма мебели, ще бъде просто чудесно! Защото при всички тези съчетания с лента, бухалки и топка става сложно, обяснява Зоя. И тя, и треньорката, знаят, че няма опасност Дара да си вирне ушите след поредното признание.
„Никога не се е възгордявала, нито се е вземала прекалено на сериозно. Упорита и трудолюбива е, има мотивация.
Тя е от децата, които трябва да спирам
В залата ни често се чува „Стига толкова!”. При нея има и характер, но и артистичност – това е мнение и на мои колежки, които виждат присъствието й на килима. За съжаление тази година трябваше да допринесе за нейното развитие, но не се възползвахме максимално от времето. Ощетени са всички деца”, казва Вили Петкова.
„Дара никога не е имала колебание дали да тренира любимия спорт. Може би само веднъж, бе на 4 години. Тогава ходеше на художествена гимнастика, на латиноамерикански и на народни танци, както на английски. И след една тренировка, нещо смънка: „Ми май на гимнастика…” Явно са й направили забележка, а тя е чувствителна към критиките. На другия ден нещо са си говорили с треньорката и когато се прибра, още на входната врата, без да си е събула обувките, заяви:
„Мамо, аз ще стана световен шампион!”
След това е имало и много успехи, и много разочарования, но никога не е билр поставян въпросът за отказване от спорта. Въпрос на самосъзнание. Силен характер е. Тя сама си налага режими и ограничения в храната. Напоследък си позволява шоколад – той е с с 85 процента какао и го хапва с мярка, но не й се бъркаме”, казва Зоя.
„Имам режим. Ям повече плодове и зеленчуци. Фен съм на соленото, но си позволявам по малко сладко. Ям повече плодове и зеленчуци”, пояснява Дара. Любимо ядене няма, но любимки са й българските гимнастички – Бубето (Боряна Калейн, б.р.), Рени и останалите.
„Харесвам Рени. Тя е спечелила бронзов медал от олимпиада и искам да стана като нея. Не й викам „како”, а просто „Рени”, така я приемам”, доверява Дара Стоянова. Тя е свикнала на тежък режим. Знае да печели медали и шестици, макар че тренировките, започващи от 7,30 часа сутрин са изнурителни, а
след 18,30 с прибирането вкъщи идва ред а писането на домашни
Иначе й е време и за зъболекар, и за слагането на една ваксина, но още се търси пролука за тях… В редките си почивки 12-годишната гимнастичка предпочита да излезе със семейството си сред природата.
„Ходим на планина или просто се разхождаме навън. Много ми е приятно като излизаме. Или пък да гледаме и някой филм, макар че не съм най-големия фен на филмите. Музиката? Слушам и харесвам музиката от съчетанията, а компютър или телефон не ме изкушават. Предпочитам залата и тренировките”, споделя грацията на „Диляна Прима”, която си няма домашен любимец, но много би искала една котка, която да гушка вкъщи.
Дара е благодарна на много хора, особено на Вили Петкова и Диди Кирова, но специално поиска чрез страниците на „Знаме”
да пожелае успех на всички медици, които се борят с коронавируса
„Те са много смели и имат нужда от подкрепа. Моите леля и чичо Мариана и Стоян Стоянови също са лекари на първа линия в „Здраве”. Желая на всички да са здрави!”
Дочо ЧАНЕВ
