Спорт

Обзор: И с КОВИД изковахме успехи в спорта

  30.12.2020 06:37             
Обзор: И с КОВИД изковахме успехи в спорта

Годината беше необичайна и необичайно концентрирана – на спортни мероприятия и успехи от една страна, на принудително стоене вкъщи пред компютъра и на черни новини, от друга. Отгоре на всичко коронавирусната 2020-а за Пазарджик бе белязана със знака „Европейски град на спорта“. Орисията на годината сякаш неслучайно сложи на областния център тази европейска „шапка“. Защото, казват, когато Господ обича някого, поставя на пътя му изпитания. Затова пък в края на „постната“ откъм спортни изяви година може да се каже, че ако трябваше да направим календар „Пазарджик – европейски град на спорта 2020“, годината в него трябваше да се състои от 24 месеца. На страниците му щеше да ги има и различни клубове от един и същи спорт, вдигнали златни купи, и цветната реанимирана от руините Зона на здравето, и Спортното училище с новостроящата се спортна зала… Изключение ли беше спортният център на фона на общинските? По-скоро не, но със сигурност всички спортисти в общините на областта страдат от

изоставането

от обичайния ритъм. Заради КОВИД времето и в спорта спря за три месеца тази пролет, а после пак, а ефектите от този старт-стоп ритъм ни удрят като бумеранг. Няма треньор, който да не отчете спада във формата на състезателите си, в психиката им заради липсата на състезания и увеличението на контузиите заради принудителните паузи. Утешението, че изоставането е валидно за всички не само в Пазарджик, а в страната и по света, не омаловажава тъжната констатация, че днешните таланти имаха нужда точно от тази година, за да развият най-добре качествата си, защото КОВИД може и да отмине още идната пролет, но пропуснатото време е безвъзвратно загубено. Говорим за спортната форма. Не говорим например за пропуснати възможности от спортни мегафоруми като тенис турнира „Асарел оупън“, който през това лято не бе гледан от 65 милиона зрители по света, за разлика от последното му издание. За съжаление имаше и цели сривове. Някои неочаквани – както това стана във Велинград с плувен клуб „Белмекен“ след семейната трагедия в треньорското семейство, други закономерни – като окончателното замиране на някогашната славна школа по тенис на маса в Септември.

Надграждането

Говорим ли за масовия спорт и спортуването на подрастващите, в повечето общини през 2020-а се изградиха модерни спортни площадки на открито. В Пазарджик, Велинград и Септември започна вдигането и на нови училищни физкултурни салони. Някъде това се случи по проект “Обновяване и модернизация  на регионална образователна инфраструктура чрез подобряване на материално-техническата база на държавни професионални гимназии в системата на МОН. Отделно в Биркова, Велинградско „в комплект” към спортния салон ще се вдигне цяло училище след три неуспешни първи копки в последните 30 години.

В спортните клубове пък, в стремежа за надпревара с времето усилията бяха (и са) дваж по-големи в за кратко отворените зали и в домашни условия. Волейболистите на „Хебър“ спечелиха за втори път Купата на България, а в това време иззад ъгъла вече дебнеше коронавирусът. Откъм Нови Сад избухна голямата бомба и отекна най-силно в Панагюрище, когато Мария Оряшкова (тя започна годината с държавно злато в борбата) ни зарадва с рекордната шеста световна титла по самбо. Безспорно 2020-а е най-добрата в цялата 12-годишна история на джудо клуб „Кодокан“ (Пазарджик), но беше и най-добра в цялата 13-годишна история на петобойците от пазарджишкия СК „Шампион” (тук не омаловажаваме успехите на СКМП „Хебър“, които имаха индивидуални титли и впечатляващите отборни бронзови места в цели три възрастови групи, а в една от тях – с младежи и девойки). И за боксьорите на „Марица“, които с едва трима участници станаха трети отборно на държавно първенство! Същевременно 12-годишните девойки на панагюрския „Пан волей“ играха републикански финал, а малките ракетомоделисти от СК „Кондор“-Пещера безапелационно станаха шампиони на държавните ученически игри.

Успехите

Ако надграждането във време на криза може да се обясни като някакво малко чудо, успехите и задържането им в такова време пък е голям подвиг. Много успехи видяхме през тази година. И макар да съжаляваме, че незаслужено ни отнеха волейболната титла с едно незаконно административно решение, волейболните емоции бяха в радостния спектър, нищо че този път не спечелихме Суперкупата. В другия „кит” сред спортовете – футболът, Николай Митов и представителната чета на Пазарджик от „Хебър“ се поразклати през сезона, но след ударната победа над лидера „Локомотив“ в столичния квартал „Надежда“  се стабилизирахме. „Бадминтон скуош клуб Пазарджик” удържа високата летва при жените, вдигната за пръв път през 2019-а в цялата 50-годишна клубна история (гарнирана с успехи при подрастващите. Рекордното ниво от миналата година запазиха и колоездачен клуб „Печенеги“, и каратеките на „Торнадо”, чийто състезател Иван Иванов миналата година стана спортист номер едно на община Пазарджик (сега Методи Стойчев спечели титла при мъжете). Големи успехи записаха и много други пазарджишки клубове, включително и сравнително нови като фехтовачите на „Пентатлон“ и кикбоксьорите на „Спартак“…

Такова ниво видяхме и в други общински центрове

В панагюрската „Арена Асарел“ може да нямаше неофициално световно по тенис на маса, но пък през годината имаше държавни първенства по джудо и самбо (където „Бойни спортове“ напомняха, че са голям фактор в национален мащаб). Успехи записаха и таекуондистите на „Один“, и кикбоксьорите на „Оптикс“, и плувците на „Каменград“, и хандбалистките на „Панагюрище“, а след завръщането на Борис Влахов СКТМ „Панагюрище“ показа, че има солидна млада основа и ще диша във врата на СКТМ „Асарел“. Спортист номер едно на общината - Иван Иванов от КЛА „Оборище“, стана шампион в десетобоя и спечели медали в многобоя и седмобоя, стана седми на балканиадата. Денис Станчовски и Явор Брънков за първи път станаха шампиони в рали клас RC4. 

Във Велинград ги имаше успехите в плуването и на „Чепинец“, и на „Белмекен“ (с новия треньор Георги Сейменов), и на „Делфините“… И в ски бягането, където 19-годишната Лидия Нанова от СК „Атлас“ не изневери на себе си и показа, че ще бъде фактор при жените на държавното първенство. Танцьорите на „Импулс-Велинград 2002” станаха държавни шампиони по спортни танци за годината. Мирослав Бозев и Габриела Навякова грабнаха златото в стандартните танци при старшата възраст, а Христо Статев и Асия Бозова са номер едно по латиноамерикански танци и вицешампиони в стандартните танци и в многобоя при 9-годишните.

В Пещера мъжкият футбол може да е в немилост, както и във Велинград, и в Панагюрище („войводите” бяха на косъм от незапочване дори в трета дивизия), но други спортове си проправяха път и във времето на пандемия. СКТМ „Пещера“ зае седмо място в първото си участие в Лигата, а тенисистите спечелиха и златни медали от силни турнири през годината. И тук местната общинска администрация помага на спорта – стимулира 9 клуба, а в замяна те печелеха медали. Особено ефективни бяха гимнастичките на създадения преди две години СКХГ „Далия Старс“ с треньорки Маргарита Николова и Мая Петкова. На особено добро ниво бяха и ракетомоделистите, и шахматистите (особено в ускорения шахмат), а радости носеха и малките танцьори на СК „Импулс“ при  ЦПЛР-ОДК „Пещера“ Шерлин Джан и Емил Балабанов…

Първите пъти

Паметни събития се случиха през 2020-а. За първи път признаха областния център за европейски град на спорта. Да, титлата от базираната в Брюксел Асоциация на европейските градове и столици на спорта ACES Europe, стъпи на масовостта, традициите, спортните успехи, инфраструктурата  и спортната политика, но повлече крак не само с нови успехи или още по-голяма масовост с кампании като „3000 крачки всички заедно“ или малчуганите на тротинетките редом до Чичо Кмет на Острова. Благоприятстваше съдействието на държавата в лицето на министър Красен Кралев за съфинансиране на важни обекти като ремонта на стадион „Георги Бенковски“ и залата в Спортното училище. Вървеше редом с новия модел на местно управление по отношение на спорта с изграждането на спортна инфраструктура, със субсидирането на клубовете, с редовното осветяване под прожекторите и премиране на шампиони, с облекчаването на местните данъци за семейства с трайно спортуващи деца.

На фона на този формат за първи път Пазарджик взе домакинство на финална фаза на европейски турнир – като продължение на баскетболната евро квалификация България - Югославия в зала „Васил Левски“ от 1987-а, когато бихме „плавите“ с 97:73, сега в зала „Левски“ се проведоха осминафиналите и четвъртфиналите от втория по сила европейски волейтурнир – за Купата на CEV. И ако за първи път волейболистите на „Хебър“ спечелиха за втори път Купата на България и за първи път – Виртуалната волейболна лига, то за първи път баскетболистите на „Хебър“ станаха носители на Купата на ББЛ.

За първи път Пазарджик – градът, който „култивира“ този спорт в България, бе домакин на държавни първенства по бодибилдинг и фитнес. За първи път Пазарджик стана домакин на баскет Мача на звездите. За първи път в 17-годишната си история след подновяването му той не се проведе. А щеше да стане мач – един път! Даже без участието на мегазвездата на НБА Денис Родман, който дойде през 2012-а специално за Мача на звездите.

За първи път в света след затварянето на спорта през март, Пазарджик проведе спортен форум по бадминтон - Bulgarian Junior Open Championship 2020, както е официалното наименование на Европейската купа за младежи и девойки под 19 години.

За първи път от 34 години Обиколката на България мина през Пазарджик и областта, в художествената гимнастика спечелихме квота за националния отбор в категория „Елит“, а волейболистите ни при младежите се класираха на държавни финали.

През годината, в която се роди нов спортен клуб – СК по триатлон „Първенец“, за първи път състезател спечели медал на държавно първенство, след като преди това е бил доброволец в КОВИД-отделение в продължение на 40 дни. Справка – треньорът в СК „Кодокан“ Иван Вакарелски от държавното по бойно самбо за мъже.

Загубите

Няма нищо по-ценно от човешкия живот, а когато и в попрището на спорта загубите са не на точки и двубои, а на животи, всичко останало губи смисъл. Загубихме редица личности, които са правили и правеха спорт. В тази „черна“ година. Изпратихме треньорите по плуване на велинградския клуб „Белмекен“ Йорданка Пенина и Велчо Клешков и сина им Владимир, нелепо загина в катастрофа едно от лицата на родния бодибилдинг и член на УС на федерацията - з.м.с. Петко Гайтанджиев-Пиер от Пазарджик. Угаснаха „моторът“ на моделните спортове в Пазарджик з.м.с. Димитър Ганчев и панагюрският доайен в родния автомобилизъм - Иван Царски, и пазарджишките футболни деятели Кирил Въгларов и Йордан Ташев... На 35 години си отиде бившият пазарджишки футболист Станислав Ковачев –  син на покойния футболист и треньор на „Хебър“ Петър Ковачев, оставяйки без баща две невръстни деца. Млад почина съвсем ненадейно и шампионът по ловна стрелба Христо Ангелиев…

Спортът обаче е най-добрият учител, показващ ни как и след най-тежката загуба трябва да се изправиш и да продължиш напред. Да се бориш докрай, даже да загубиш всичко, но не и достойнството си. Това трябва да правим всички. И да вярваме, че скоро ще дочакаме и победата.

Дочо ЧАНЕВ


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

ЛИЦЕНЗИРАНИ КУРСОВЕ, ФРИЗЬОРСТВО, КОЗМЕТИКА, МАНИКЮР, ГРИМ. 0888 616 438

ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ТЪРСИ ЖЕНА, КОЯТО ДА ЖИВЕЕ ПРИ НЕЯ НА СИМВОЛИЧЕН НАЕМ, НЕ ЗА ГЛЕДАНЕ, А ЗА КОМПАНИЯ. 0884 223 113

ПРОДАВАМ ЕТАЖ ОТ КЪЩА, ЦЕНТЪР, 0878 312 415
Всички