Сестра й Кристин пък покори труден връх в първите часове на 2021-а година
БУРГАС. Медал и почетна грамота от Русия донесе дядо Коледа на състезателката на Модел-яхт клуб „Пазарджик“ Анастасия Бончева. Тя бе единственото дете, което участва през лятото в Русия на отворения международен онлайн турнир за настолни модели клас "С". Там се състезаваха 340 модела от 11 държави. Десетгодишната Анастасия представи торпедна лодка ELCO 80 PT-567 и торпеден катер G-5 (class Motor Torpedo Boat), които събраха съответно 87 и 85 точки и се класираха на 7-о и на 10-о място. Събраните точки обаче й донесоха два бронзови медала. През ноември пък Анастасия взе участие и на открития турнир в Полша и спечели злато и сребро със същите модели. Сега чака медалите. И това състезание било трудно – като единствен участник от България тя
мерила сили с още 1000 модела от цял свят
„Бяхме забравили за състезанието в Русия. Когато пристигна пакетът за Анастасия, нарочно не го отворихме, а оставихме изненадата. Тя толкова се зарадва – опипваше пратката, усети, че освен грамотата има и нещо друго, а когато видя медалите, пощуря от радост“, разказа майката Лазарина пред „Знаме“, която е изявена шампионка с над 30 отличия. В Русия организаторите искали да видят точно определени детайли от катерите и останали впечатлени. Участвали още няколко българи, но и те стискали палци на единственото дете в надпреварата. Журито стриктно оценявало детайлите, а отделно снимките били пуснати в социалните мрежи, където също вървяло гласуване с лайкове.
Сега на медалите се радва много и сестричката на Анастасия – Кристин,
защото каката е светъл пример. Кристин страда от детска церебрална парализа, но упоритостта и волята й пък впечатляват Анастасия. През изминалата година Кристин също направи своя дебют в корабомоделния спорт – на втори кръг от държавното за радиоуправляеми яхти в Русе през септември. Там кака й стана първа в кръга и втора в генералното класиране. Кристин остана по-назад, но силно се вълнувала от преживяното и иска да се състезава пак и пак. Нормално, при такива постижения, дядо Коледа да й донесе мечтания конструктор LEGO. Но новата година идва с нови постижения. Затова следновогодишно,
още в първите часове на новата 2021-а Кристин сам-самичка изкачила стъпалата в пещерата Дяволското гърло!
И не само ги качвала, но изброила всичките 307!
Да, добрият дългобрад старец дойде и озари дома на спортното семейство на пазарджишките моделисти и майстори на спорта Красимир и Лазарина Бончеви.
„Събрахме се на Бъдни вечер в дома на майка ми в Кричим, а на нова година бяхме с приятелско семейство във вила над Девин. Не ни се падна парата, но пък от новогодишните късмети всеки дойде на мястото си. На Кристин се падна здравето. На Анастасия – екскурзия, ама тя си пада по живота. На баща им – работата, а на мен – любовта“, смее се Лазарина. Тя е световен шампион (от 2016-а) и европейски шампион (от 2017-а и 2019-а) в класовете С за настолни модели с военният кораб USS Arizona. Линкорът е потопен при атаката на японците в Пърл Харбър в края на 1941 г. А Лазаринка използвала над 300 страници документация и адмиралтейски чертежи, за да го направи. Защото за разлика от други водни съдове, той си остава на дъното.
Сега Кристин много се радва на късметчето си-здраве, защото силно се нуждае от него. Тя не обича много-много екскурзиите, защото ги свързва с ходенията в Турция, където прави двуседмични рехабилитационни курсове. На ден семейството плаща по 130 евро. В Турция е единственото място, където са дали надежда, че Кристин може да проходи. Там са изработили шини, които да държат крачетата изправени (закупени със събрани собствени пари, поради отказана помощ от Фонда за лечение на дсеца в чужбина). Така там започнаха да правят рехабилитации на Криси, освен поставянето на ботокс в крачетата и специалните шини... Лекарите дават надежда, но се иска редовна рехабилитация при тях.
„Страшно трудно е, защото
в последните месеци няма постъпления по сметката на Кристин,
но е разбираемо – толкова много хора имат нужда от животоспасяващи средства. Нямаше как да попаднем в Българската Коледа, защото се лекуваме в чужбина, стискаме палци на всички нуждаещи се дечица да получат своя шанс! Иначе ние имахме и ДМС-номер, но след като постъпленията постепенно намаляха, беше закрит. Което си е нормална и логична процедура. Сега до март няма да пътуваме до Турция заради коронавируса. Още повече, допълнително ходенията ни се оскъпяват с правене на два ПСР-теста на две седмици (а ако вземем и каката, която няма кой да гледа, тестовете стават три). Положението на Кристин не е цветущо, но сме я закрепили до някакво положение. Сама се справя с някои неща, за други й помагаме ние. Например тя може да върви самичка, даже повече от километър, макар и бавничко, стига пътят да не е труден. Ядосва се, че не може да борави с ръчичките си, когато иска да прави модел като кака си, и когато я гледа как ръцете на Анастасия я слушат.
Изключително горди сме с нея. Сега Кристин е второкласничка и е първа в класа по успех.
А когато започна в първи клас, беше пропуснала детската градина и тръгна на училище без да познава буквите. Господ може да й е взел едно, но й е дал друго. Докато тя расте, ще трябва да поддържаме костите й, мускулните влакна и сухожилията й с терапия, и се надяваме да не се стига пак до операция. Макар че има такава вероятност, ако се прекъсне за по-дълго време с рехабилитацията. Кристин е борец и има силна воля. Сега на Дяволското гърло ентусиазирано броеше стъпалата и стигна горе щастлива, а аз си мислех, че ще трябва да я носим. През септември пак беше същото. Ходихме на пещерата Снежанка край Пещера и Кристин не се предаде. Макар да й беше трудно, сама упорито изкачи стръмния път дотам. Така че тази година съм й обещала, че ще се изкатерим и на връх Ботев“, смее се Лазарина Бончева и от усмивката й, наред с радостта, лъха и надеждата.
За Коледа Анастасия направила дълъг списък с подаръци, а Кристин търпеливо обяснявала на всички, че е коронавирус
и дядо Коледа може да носи само по един армаган на всяко дете. Харесала си легото от рекламата още месец преди това и после била истински щастлива. Вярва, че един ден ще може да ходи и без шини, а пък още преди това ще участва в още състезания, където ще печели медали – защото коронавирусът един ден ще свърши.
„Кристин иска много да се състезава, а ние се надяваме 2021-а година да е много по-добра, успешна и спокойна от изминалата. Да се състезаваме на живо, а не онлайн, за да усетим цялата атмосфера на корабомоделния спорт“, казва Лазарина. Тя отдавна е разбрала, че Господ дава изпитания само на силните. Убедена е, че Бог прави това, защото знае, че ще се справят. И желае на читателите на „Знаме“ да са здрави и щастливи, и в следващите месеци да срещнат много радости и оправдани надежди.
Дочо ЧАНЕВ
Бел. ред. Дарителската сметка на Кристин е:
BG98RZBB91551008386252 Райфайзен банк
Кристин Красимирова Бончева
paypal: [email protected]
