Или защо най-мъжкият празник върви с най-немъжкият
В днешното време на много разлъки и изолация като крушка цепи мрака празничният Втори февруари. Там са се наслоили няколко празника, а отчетливо народът вижда два от тях – Петльовден и, да го наречем условно, Гейовден. И ги вижда народът откъм страната на комичното. Комичното си присъства в Петльовден и като продължение на Бабинден, когато бабите пародийно и театрално показват на всеослушание властта си, но ако театърът има смешно и тъжно лице, тук двете лица са усмихнати, а едното даже е ухилено до ушите. Тези, които живеят във Фейсбук, ще ви кажат, че двете лица на втори февруари се виждат най-добре в социалните мрежи.
Най-мъжкият празник върви с най-немъжкият
Никой не знае защо е така. Ама майтап да става. Кой ти дава пет пари за обредния календар на старите българи или за хомосексуалистите. Те явно са си узурпирали изконния български празник и оттогава към петела вървят и гевречетата. Дали причината е в полюсното привличане или пък полюционният статут на младежа-мъж е привлякъл и герои-гейове в тази светла дата. Според хората с по-особена сексуална ориентация, те са привлечени напреко волята си към Петльовден. Някой ги е пришил. А и официално ЛГБТ-организациите не припознават тази дата за своя, тъй като си имат друга - Световният ден за борба с хомофобията официално се отбелязва на 17 май. И може би са прави. Даже да не помним онзи
„гей парад” в Пазарджик през 2010-а, когато демонстрантите бяха приклещени от антидемонстранти,
а пък те – от полиция, постовете за 2 февруари напомнят на тази картинка. Постове на петли, мъжки рожби, турско робство и спасени от еничарство деца се редуват с нещо за гей-хората, написано от не-гейове с намигване, клонящо към насмешка. В най-добрия случай. Като видиш нещо за гей-хората, се изкушаваш да напишеш нещо отдолу, да ги спукаш от бъзик. Ако не го сториш, се обръщаш към най-близкия до теб събеседник и двамата им теглите по една майна.
Как обаче петелът отиде при гей-общността и от това цветовете на дъгата на шията му грейнаха още по-силно?
Тази странна ос „петел – пендел/педал”
не е странна само защото има две страни. От едната страна – мъжка птица, а от другата – грубо пренебрежително и обидно наименование към хората с различна сексуална ориентация. Може би ключовата дума за произхода на това е „ориентация”. Петелът ориентира света спрямо слънцето. Той води слънцето всеки ден при нас, та да може светът да светне и на свой ред да се ориентира. Както и пенделът извънжаргонно си е обикновена лампа с абажур. По гласа на петела се гадаело какъв ще бъде денят, какъв гост ще ти влезе в къщата, дали ще завали градушка или пък някой ще умре. Той е и пазител на дома, а на Петльовден неслучайно с кръвта му по вратите и портите се огражда същият този дом, както и домът Господен – в случая телата на момчетата, на чиито чела се изрисуват кръстове. Самото тяло на петела също е предначертано да участва в редица ритуали – краката за хвърляне на покрива, перата - за лековито баене и за украса на знамето колун, главата – да бъде забодена на портата и обърната на изток… Дотук няма нищо, което да провокира раждането на мръснишката песничка от соцвремето „Днес е втори февруари, ден на к-рви и к-рвари…” Е, да де,
думата „петел” и на български, и на английски, се асоциира и с мъжки полов член
Думата за „петел” на старобългарски е „кур” (оттам „курник”, а и руското „курица”), а пък cock на английски е и петел, и пенис. Дори без да броим митологичните му характеристики, петелът е животното, което особено символизира мъжкото – на фона на нежните си половинки. Петелът е потентен, напет, оперен, юначен, гласовит, активен физически… Той изскача от курника, изправя шия или скача на плета преди да изригне песента му. Тези глаголи също плачат да пришиеш към тях едни хора с една по-особена сексуална ориентация.
Част от теориите гласят, че хомосексуалното в този ден идва още от древността, защото точно в това време на годината са започвали Големите Дионисии в чест на древногръцкия бог Дионис, чиято кулминация е била в края на март и началото на април. Празниците са съчетавали в себе си много вино и разврат. Други казват, че това е опит на социалистическата власт, която идва след 9 септември 1945-а, да отклони вниманието на народа и да очерни тази светла дата, а трети намесват Народната опера, откъдето първи артистични хомосексуалисти започнали да празнуват този ден... Връзката се губи.
Така и навремето gay е означавало само “весел” и „шарен”,
а това не може да не са взели предвид зевзеците, които са забъркали гей-общността в аферата „Втори февруари”. В Пазарджишка област традиционно мъжете се събираха на тази дата в село Мирянци и без да осмиват гей-хората, показваха какво правят мъжете. Имаха си свой ритуал - докато се веселят, да изберат най-галантния и атрактивен мъж, и най-добър компаньон, като му връчат охранения преходен петел Гошо и преходното карирано сако. След четвъртвековна традиция сега ритуалът се свежда само до събиране край барбекюто и сладка раздумка. Колкото и да е тъжно, селата вече не са същите последни бастиони на традиционните обредни наши си ритуали. Има нужда от нестандартни мъжки сдружения, както има нужда от женски сериали. Ако дамите и не-мъжете с трепет чакат новия сезон на „Сексът и градът”, даже навръх втори февруари
мъжете не могат да се напънат и да възстановят фолклорния сериал „Сексът и селото”
Мъжки сериал с тостове за позаспал тестостерон и позабравени обичаи на „трифунците”, скрити зад Зимната (Вълча) Богородица, Сретение Господне и преподобните свети Евтимий Велики и свети Патриарх Евтимий Търновски. Там някъде са се срещнали всички те, но пък нали именно сретение означава „среща”.
Спокойно, смесването не е толкова вредно.
Петелът няма да започне да носи яйца освен своите две, нито хомо-хората ще изкукуригат.
И все пак, ако не са мъжете-зевзеци като тези от Хаджиево, Петеларовден комай е опънал петалата. Мъжете са станали активните на този ден вместо жените, чиято сила не е свършила след пиянството на Бабинден и би трябвало те да посочват кой юноша да заколи петела, кой да прави заклинанията с отязаната глава, да замесят обредните пити и кравайчета, да се съберат дружно и да направят знамето колун от петльови пера, червени конци, бръшлян и здравец, и да отидат при бабата-акушерка на гости, за да я дарят с къдели вълна (сиреч женското) и наниз от люти червени чушки (мъжкото). В новото време мъжете трябва да се докажат като мъже, а пък това
още повече изпъква на фона на не-мъжествеността
На мъженствеността, ако цитирам един мой приятел. Затова и са вкарали пародийно в кюпа безобидния хомо-хомосапиенс. Но пародията днес измества истинските обреди и в други празници, а особено силно – в кукерските игри. Подобно затлачване/маскиране е направила някога и църквата като е насложила своя календар върху народния. Сретението например е 40-ят ден от раждането на Иисус Христос и денят, в който той за първи път е въведен в храма – християнски еквивалент на езическото мъжко съзряване.
Но пародийното все пак си остава по-малкото зло, понеже чрез живите обредни игри си спомняме и по-отдавнашните им „издания”.
Днес се колят много по-малко петли, дори на Петльовден, отколкото
мъже, които се чувстват жени, лягат на операционните маси „да заколят петела”
Това е неизбежно, както е неизбежно, че ритуалът се превръща в механична манипулация, не по-ритуална от една проста смяна на пола. Която манипулация пък от чисто механичен акт може да добие задкулисен смисъл и да манипулира масите – в случая мъжете-зевзеци с ЛГБТ-организациите. На фона на всички останали манипулации това е глътка въздух. Целта отдавна не е празникът да осигури бъдещето с обреди, а да запази знанието за тях. Не е трагедия, че ритуалът е станал само набор от механични движения, без знанието, вярата и убедеността в проникването „отвъд”.
Не е трагедия, че сме забравили защо
само ден след празника на мъжката рожба и половото съзряване иде Зимния Симеон, когато жените се молят за рожба и раздават хляб, за да се сбъднат молитвите им. Трагедия е, че костната ни система я е хванала остеопорозата на делника. И че същият този делник, а не празникът, неусетно е станал просто театър с празни маски. Театър с механично-празни усмивки, празни пожелания, празни любезности и празни чувства.
Което е по-зле и от най-шумния гей парад.
Отрязали сме не главата, а краката и крилата на петела-традиция и той няма мегдан даже за предсмъртна агония. Остава ни поне да се мъчим да тачим всеки празник, пък бил той и най-празният, а още по-добре, да се включим в него. Ако един празник е бил пробив в тъканта на времето и време за преподреждане на света, сега е дупка в календарната линия, не по-опасна от дупката за разхлабване на колана. Всеки има нужда от такива колани, защото те са спасителен пояс.
Тодор ГРОЗДЕВ
