Правя го по всяко време - и денем, и нощем
БЕЛОВО. Родената в Голямо Белово майсторка на дантели Павлинка Коцева от години живее в Белово. След загубата на своите родители и двете си сестри, 88-годишната жена остава сама.
Сиромашията в семейството й, вместо на училище, я праща на 14 години да чука щайги в дървопреработвателното предприятие "Чавдар" в Белово. В дъжд и пек всеки Божи ден тя отива и се връща до работното си място. По-късно се труди в столарски цех и в Завода за хартия до пенсионирането си.
Павлинка, леля Поли, както я наричат беловци, обича хората, умее да общува с млади и по-възрастни, а съседи често й гостуват на чаша чай. Те помагат по-леко да минават дните й, затворена днес у дома си заради пандемията от коронавируса.
Най-близка до нея е племенницата й Анна Кехайова, председател на читалището в Голямо Белово, която помогна на "Знаме" да разговаряме с Павлинка за мурафета й да плете дантели на една кука.
- Г-жо Коцева, кога за пръв път хванахте шилото и конците?
- В детството ми жените от махалата се събираха заедно да плетат, да бродират и шият. Сред тях бяха майка ми и по-голямата ми сестра. Щом те за малко оставят ръкоделието си, опитвах да продължа с дантелите. Невинаги успявах и получавах заслуженото - сериозно мъмрене и леко потупване.
Навремето ушитото от домашно тъкани вълнени и памучни платове и кенари задължително завършваше отдолу с дантелка - като например женските ризи, кърпи за глава, спални чаршафи, покривки за легла, за маса и други. Така от малка красотата на изплетеното на една кука стана част от моя живот, любимо мое занимание повече от 70 години, та и до днес.
- Какво майсторите?
- Покривки за легла, за маса (кръгли, правоъгълни и елипсовидни), за дървени мебели, за салфетки за сервиране, за дрешки на кукли. Моделите са 80 вида, но колко неща са излезли от ръцете ми, не мога да кажа.
В началото копирах фигурки от машинноизработените дантели, продължих с моделите от модните женски списания. Опитът в плетенето ми помогна сама да си измислям и рисувам моделите, по-сложни и по-красиви. Някои ги повтарям многократно и все едно, че ги работя за първи път. Любима ми е покривката за легло с големи фигури на планинското цвете еделвайс. Някои от фигурките върху дантелите са трудни и ми отнемат повече от час едната.
Конците и шилата са съобразени с вида на изделието. Използвам за плетене конци с номера 60, 80 и 100, както и рибарско тире. Разцветките са в бяло и екрю, с което лично аз предпочитам да работя.
- В кои други изделия дантелите намират място?
- Навремето с тях се обточваха бебешките пелени. Поръчваха ги свекървите за внучетата си. Изработила съм над 60 екземпляра, всяка пеленка - грижливо опакована и вързана с панделка.
Освен дантели на една кука, плетях жилетки без ръкави, триъгълни и правоъгълни шалове, завършващи с ресни. С тях жените в селото се загръщаха през студените дни. Сега са отживелица, дамите ползват шалове от по-изискани материи. Плета покривки за легла и на 5 куки.
- Дантелите стоят добре само колосани.
- Използвам традиционна народна технология. Смесвам определено количество брашно с вода и потапям изплетеното. Поставям го между два памучни плата и го гладя, докато изсъхне. Не ползвам съвременни препарати за колосване.
- Има ли интерес у младите да плетат на една кука?
- Мисля, че не, защото подобни изделия не се ползват в съвременния бит на българката. Преди години предадох опита си в Клуба за плетене към читалището в родното ми село. Знам, че жени и сега радват с плетивата си своите внучета и правнучета.
Занаятът не е лесен. Изисква здрави очи и ръце и много броене, защото сбърканото трудно се поправя.
През топлите дни ръкоделствам на пейката пред жилищния блок. Любопитни хлапета се навъртат край мен и задават въпроси за плетивото. Казвам им: "Нека майките ви купят шило и конци и ще ви науча да плетете!". Но досега това не се е случвало.
- Беловците виждали ли са произведенията Ви от дантели?
- Да, в изложба в местния Исторически музей през 2018 година на тема „С дъх на бяло сладко”. На следващата година кметът на община Белово инж. Костадин Варев ме удостои с грамота "За дарение и принос за издирването и съхраняването на историческото минало на Беловския край". Участвах и в изложбата на старите художествени занаяти в Пазарджик. Разминах се обаче с поканата за пленер - единственият шанс да намеря ниша да продавам сътвореното с прежда и игла. Но не съжалявам.
С радост подарявам дантели и ще продължавам да го правя, защото младите, ако не ги ползват, нека ги пазят за спомен. Всичко, изработено ръчно и с любов, е ценно.
- Какво е за Вас плетенето?
- Правя го по всяко време на деня, даже и нощем, когато сънят бяга от очите. То ми доставя удоволствие, дава ми спокойствие, гони мрачните мисли. За самотен човек плетенето е вид развлечение и усещане, че си полезен и времето не е отишло напразно. Захванах ново ръкоделие и нямам търпение да го довърша. Ръцете ме наболяват, но желанието да създавам красота е по-силно от болежките.
- Какво друго обичате да правите?
- Да чета книги. В ъгъла на дивана присъстват две неща - кълбото с куката и книгата, които сменям, взависимост от настроението. Сега чета "Стопанката на Господ: сказание и требник на българската народна вяра" от Розмари Де Мео - писателка с български корени, завършила НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Благодаря на племенницата си Анна Кехайова за книгите, които ми предоставя.
Пожелавам на всички здраве и да пазят съхраненото в изкуството, защото е важно днес!
Пенка МИХАЙЛОВА