ПЕЩЕРА. В галерия "Проф. Веселин Стайков" родената в Козарско художничка Росица Илиева откри първата си самостоятелна изложба живопис. В експозицията са представени над 100 творби, рисувани в Лондон. Сред тях са пейзажи, натюрморти, абстрактни композиции, акварели и графика. Картините красят частни колекции у нас, в Англия, Германия, Дания и Канада.
Росица Илиева със семейството си живее във Варна, но през последните 12 години работи като икономист в Лондон. Завършва Техникума по строителство и архитектура в Брацигово, а после Икономическия университет в морската столица.
Тъгува за родното си място, за морето, за България. Носталгията по скъпи до сърцето й хора и места един ден ще я върне у дома.
С художничката разговаря наша репортерка.
- Г-жо Илиева, в пещерската галерия открихте първата си самостоятелна изложба. Вълнувахте ли се?
- Тук се връщам за втори път след представянето на моята стихосбирка "Различна". От срещата си тогава пазя в сърцето топлината и любовта на хората. Благодаря на галеристката Митка Млячкова за поканата да сбъдна мечтата си да събера на едно картините и да ги покажа на публиката. Преживяването, културното събитие, бе прекрасно.
- Какви теми присъстват в експозицията?
- Разнообразни и любопитни - морски пейзажи, красоти от планината, уханието на цветята. Натюрмортите и абстрактната живопис допълват емоцията. Графиката е също част от изложбата. Рисувам всичко, което ме докосва, най-вече носталгията по всичко родно и мило. В Лондон живея и работя с мисълта за България и знам, че един ден ще се върна при корените си.
- Откога рисувате?
- От малка и само за себе си, за собствено удоволствие. Преди 6 години за първи път се престраших да изложа свои картини в Лондон при представянето на първата си стихосбирка "Душа на ангел". После същото събитие се състоя и в галерия "Актив Арте" във Варна. Публиката прие радушно творбите, което ми даде стимул да ги събера в първата си самостоятелна изложба тук. Пропътуваха далечното разстояние от Англия до Пещера, но художествената проява си заслужава. Там ги посрещна моята приятелка Мими Атанасова, на която благодаря от сърце.
- Казахте, че сте рисували само за себе си. Какво Ви провокира да се заемете по-сериозно с изобразителното изкуство?
- Дължа го на фотографката от Варна Албена Маркова, моя близка, която написа във Фейсбук под мое стихотворение: "Поезията ти е добра. Но защо не наблегнеш на таланта си да рисуваш?". Тези думи ми дадоха импулса да рисувам и това вече е факт. Повярвах си, че това, което правя, си заслужава да го споделя с хората в първата си изложба.
Оттогава не спирам да усъвършенствам таланта си. За картините си използвам масло, акрилни бои и акварел. Мои творби има в частни колекции.
- Другото Ви занимание е писането.
- Появи се едновременно с желанието да рисувам. Място в стиховете намират неща от живота. Изпълнени са с любов към България. Щастието и болката вървят ръка за ръка и раждат най-хубавите строфи. Надявам се да открия своя изложба в лондонска галерия и там да представя новата си стихосбирка.
Имам четири стихосбирки със заглавия "Душа на ангел", "Като феникс", "Различна" и "Когато другите спят". Предстои и следваща с работното заглавие "Орисана да обичам". Пандемията ми даде повече свободно време за заниманията.
- Връщате ли се често в България?
- Винаги при възможност. Първо посещавам майка си в родното Козарско, а после отпътувам за дома си във Варна и при семейството на сина ми Борислав. Там ме посреща лъчезарната внучка Александра. Макар и за дни, близките ме зареждат с положителна енергия, която ми помага отново да поема към задълженията си в Лондон. Радвам се, че животът ми е изпълнен с рисуване и поезия. Дай Боже всекиму подобно щастие!
Пенка МИХАЙЛОВА
