След завършването талантливата ни ракета си стъкмява народна носия за завръщането
КАН. „Направих го! Завърших!“ Пазарджишката тенисистка Цвета Димитрова изригна след като се дипломира зад океана. Разговаряме с нея след радостното събитие, но иначе Цвета се прибра по-рано от САЩ и е по-близо до нас – на Лазурния бряг в Кан, където продължава да е на корта. И като треньор, и като състезател – макар че точно сега състезателната й дейност е замразена поради контузия. Ранното й прибиране към Френската Ривиера (там от години живеят родителите и сестра й) стана факт още през март миналата година заради КОВИД, а следването в Щатите продължи онлайн, докато завърши специалността „Политически науки и управление на събитията/при кризи“. Тя замина за САЩ през 2016-а година и там постигна впечатляващи резултати. Още при дебюта си стана "Player of the month", а в края на сезона грабна титлата и за "Freshman of the year" за 2016-2017 година. Почитателите на тениса знаят, че пазарджишката ракета игра полуфинал на суперпрестижния Prince Cup и
четвъртфинал на неофициалното световно първенство Orange Bowl през 2009 година в Маями
Като част от отбора по тенис, представител на България на световното първенство, Цвета се класира на пето място. Най-големият й успех пък е първо място на сингъл и двойки на Източноевропейското първенство до 14 години В Хюстън тя учи в специалност Nutrition, която има приложение в бранша на диетите и хранителните добавки.
„Следването ми в САЩ беше невероятно изживяване, което промени живота ми. Безкрайно съм благодарна за търпението на родителите ми, подкрепата, която получих в Хюстън и Флорида, приятелствата, които създадох и страхотните преживявания, които имах като студент и спортист. В най-трудните ми моменти семейството ми застана до мен и ми помогна да премина препятствията.
Опитът в Щатите ме накара да осъзная каква късметлийка съм
Защото близките ми хора и приятелят ми Ромен са до мен и че никога не мога да живея далеч от тях. Въпреки, че КОВИД съкрати тенис сезона и не можех да завърша традиционно в университета, това ми даде възможност да преместя живота си във Франция следователно, да бъда с хората, които обичам най-много. Ще бъда вечно благодарна на всички, които бяха част от живота ми в Хюстън и Флорида, както и на треньорите ми, които ми се довериха да бъда част от техните атлетични програми! Благодаря на всички!“, не крие емоциите си родената през 1995 година Цвета.
През 2018-а, докато учи в Хюстънския университет, тя получила предложение от главния треньор на тенис отбора във университета на Флорида (University of Florida) за да се състезава за тях. „Треньорът се казва Роланд Торнквист (Roland Tornqvist). Без да се замислям и с гордост приех неговото предложение, тъй като
университетът е в първите 10 държавни университети в САЩ по образование, а и един от най-силните в тениса
– имат спечелени 4 национални титли за последните 20 години. Естествено, програмата ми беше много тежка и нямах никакво свободно време за себе си. Сутрин имах лекции, след обяд ме чакаха тежки тренировки, вечер пишех домашни и се подготвях за изпити, а през уикенда много често тренирахме по два пъти на ден. Въпреки трудностите не съм се и замисляла да се откажа, а семейството ми ме подкрепяше във всичко“, пояснява пред наш репортер тенисистката.
С университетския отбор на Флорида
Цвета Димитрова играла в най силната лига в САЩ – SEC
„Това е най престижната лига, в която само най-добрите атлети от всички спортове достигат. За всеки е чест и привилегия да се състезава в нея. Аз играх за Флорида два сезона и имам страхотни спомени от това време. В първия ми сезон достигнахме 21-о място в националната ранглиста, което като цяло не е кой знае какъв успех, но емоциите бяха незабравими. А пък втория сезон беше прекратен заради вируса. Март 2020-а беше последният месец, в който се състезавах. Поради КОВИД университетите в САЩ затвориха, включително и моят. И всички атлети трябваше да се приберат по държавите си. Така аз се върнах във Франция, в Кан, при моето семейство. Знаейки, че ще е за постоянно, това беше един от най радостните ми моменти. Въпреки че тенис сезонът беше прекратен, класовете в университета продължиха онлайн и така до декември учехме дистанционно. Радостна съм, че завърших университета. Въпреки че все още имах класове в САЩ,
през септември 2020-а бях приета във френския университет IMSAT в Ница
Паралелно работех като тенис треньор във френския тенис клуб Боле сюр Мер (Beaulieu-sur-Mer) в едноименния курортен град на Френската Ривиера“, разказва Цвета. Към момента КОВИД върлува навсякъде по света, а тя се надява това да не отрази на ученето й във Франция и на работата й като треньор. „Сега съм в спортен университет за една година. Уча, за да стана дипломиран професионален тенис треньор във Франция. Евентуално през декември може да започна магистратура в Монако, където сестра ми следва, но не съм сигурна още, пък и има достатъчно време дотогава“, пояснява сънародничката ни. В момента тя не е активна на корта по обективни причини.
„Контузията беше тежка и провали плановете ми да играя тенис турнири в следващите 6 месеца.
В началото на януари претърпях операция на рамото
В момента се фокусирам върху образованието и работата ми и се чувствам щастлива. Иначе настоящият ми клуб е един от най-старите в страната. Провежда годишен ITF Junior турнир до 18 години, който безсъмнено е най-престижният във Франция след Roland Garros U18. Преди да получа контузията играех мачове за клуба, но тази година мисля, че няма да излизаме на корта заради вируса. Иначе тренирам всички в клуба. Имам малки дечица на по 4-годишна възраст до възрастни любители. Тренирам и състезателна група, но в момента в моя клуб няма много от тях“, пояснява красивата ни съгражданка. Тя играе турнири във Франция от 2014-а с презумпцията, че състезанията на френска земя са й за подготовка за сезона в Щатите. Но през 2017-а записа изключително успешно лято. За два месеца изигра общо осем турнира, от които спечели един, на други пет игра на финал, а в два стигна полуфиналите. Талантливата ни ракета вдигна купата на престижния турнир „Монте Карло оупън”, освен това триумфира и на турнира в Корсика.
В навечерието на Трети март я питаме и за родината, разбира се.
Тя смята да се завърне у нас с народна носия
„Силно вярвам,че това лято ще имам времето и възможността да се прибера в България за едноседмична почивка. Тук имам свободно време, но сега не мога да релаксирам с готвене, защото с една ръка ми е трудно да се оправям в кухнята. Българското ми липсва, но това, което ми липсва най-много, са дългогодишните ми приятелства с няколко човека. Разбира се, липсват ми нашата култура и традиции, липсва ми и красивата ни природа. Тук най приятното време за мен е уикендът, когато със семейството ми се разхождаме в балкана или гледаме комедии на български. Но искам да се върна в България, макар и за малко. Надявам се, че тази година Роженския събор ще се проведе и заплахата от КОВИД ще намалее. Това е едно от местата, които посещавам с голямо удоволствие и гордост. Стъкмявам си носия и вече имам част от нея – ризата и коланът, нямам търпение да си купя и останалите части. Носията е с традиционни родопски цветове и не знам дали е автентична, но е много красива. Изключително обичам фолклора и ще покажа носията на събора. И няма да съм само аз там, - хитро се усмихва Цвета. - Уча приятеля ми да играе хоро, но не му се отдава много-много.“
Дочо ЧАНЕВ
