Сирни Заговезни идва, за да прогоним лошотията. Сред новите атрибути на злите сили тази година ще има и корона, а КОВИД-19 е сред новите превъплъщения на злото. За да го изгоним, традиционно кукери, дервиши, джумали излизат в Калугерово и Лесичово, във Виноградец, и в Момина клисура, джумали бродят и в Динката, палим огньове в Оборище на традиционния мечански „Рогач”… Страховитата дървена конструкция е особено тачена в Панагюрско, наметната с черги, звънции еленови рога. На оборищенци тя е донесла на оборищенци грамоти за опазване на местната култура и европейската идентичност… Лесичовските дервиши пък бяха включени преди 7 годити в списъка на живите човешки съкровища на нашата област (в нашата област другите съкровища са двугласното пеене на женската група от Симеоновец и обичаят „Гергьовден” на читалището в панагюрското село Бъта, б.р.).
Но на много места в Пазарджишка област гоним злото и разчистваме пътя за надеждата за здраве и берекет – в Бъта, Попинци, Елшица, Церово, Овчеполци… В Овчеполци например, където на 13 срещу 14 януари (нощта срещу Васильовден по стар стил) джумалите хлопат със звънците, а хората ги даряват с плодове, суджуци и пари… На Сирница играят кукери
На много места в Пазарджишка област в неделя ще има големи празници с кукерски игри, с които трябва да се прогони злото от живота ни. Етнографът Мария Йорданова преди време систематизира особеностите на всеки един празник в дадено населено място в областта ни. В усилията си да осъществяват връзка с „отвъдния”, ”чуждия” свят, откъдето трябва да измолят благодат за живите, маскираните играчи използват различни способи. Общото и най-характерното е, че играейки в група и увеличавайки броя си, те засилват многократно прогонващата сила, която притежават. В този критичен период за хора и природа, маскираните лица чрез магически игри, ритуали, костюми, маски, атрибути, звън на чанове и хлопки прогонват лошото и мрака, а и маските, и костюмите, и ритуалите, предпазват тези, които проникват отвъд.
В Лесичово в маскарада по правило трябва да участват само мъже. Основните действащи лица са: „водач”, „дервиши”, „арапи” и „бутачи”. Дервишкият костюм, съхранен във времето, се състои от кози кожи с дълъг косъм, а на лицето - маска от „очила”, изработени от разноцветни парцали и „кюляф” - кожа, преметната през главата и стигаща до кръста. Важен елемент от дервишкия костюм са звънците - от 3 до 6 броя, които висят закачени на кожени ремъци. Калъчките са дървени саби, боядисани най-често с червена боя или в естествения цвят на дървото, заменят някогашните дървени сопи. С тях дервишите удрят за здраве и берекет. „Водач” е начело на групата на дервишите, а важно място заема и ”арапинът” - обредно лице, облечено в бели или цветни дрехи, със закачени по тях ивици кожи, на главата с островърха (конусовидна) разноцветно украсена шапка, изработена от картон и наречена „каук”. Откритите части на тялото - ръце, лице са задължително начернени със сажди.
В Церово маскираната група ”дервиши” дава името на празника. Те са облечени в традиционни костюми. „Бият” за здраве с дървени саби.
Традиционните „кауци”, украсяващи главите им, се изработвали от шапки, украсени с разноцветни ленти и помпони. Днес те са островърхи, изработени от картон, обвити в ръчно изплетени разноцветни ленти и украса от разноцветни пискюли. По тялото си на специално изработени за целта кожени самари, закачват звънци и хлопки. В миналото групата на дервишите била съпровождана от „мечка” и „мечкар”. Днес като част от маскарадната обредност се е запазило заораването.
В Калугерово основни обредни лица са „джумали” (те са най-многобройната група), "булка” и „младоженец” в традиционни носии, „свекър” и „свекърва”, затова и се нарича Джумаловден, а участниците в са мъже или момчета. В миналото джумалите били облечени в овчи кожи, но днес, под влияние на маскарадните костюми от съседното Лесичово, костюмите се изработват от дългокосмести кози кожи. На кръста си препасват колани със звънци или хлопки. Въоръжени са с дървени саби или волски опашки, с които „бият” за здраве.
Разиграват символично заораване.
В Попинци освен „джумала” (по дървената конструкция са накачени множество звънци, покрита с козиняво халище с глава на елен), има ”водач”, „невяста” и „младоженец”, „крадец”, „смешник” и „циганки”. Джумалът тръгва рано сутрин по къщите, играе във всеки двор за здраве и берекет. Кара го водач с овча кожа на главата, който е преметнал през рамо кросно, а в ръката си носи дълга тънка пръчка. Облечен е със стар костюм, украсен с разноцветни реси по джобовете, ръцете и полите. На краката има навои от овча кожа. Атрактивен персонаж към маскираната група е и „циганката” - мъж, облечен в женски дрипави дрехи, с маска от черен тензух пред лицето. „Крадецът” и „младоженецът” от маскираната група са с маски от козя кожа на главата. Маската на „смешника” с магарето е изработена от овча кожа. Запазената марка на празника е въртенето на въртяжка (дълго до 3 метра дърво, укрепено по средата върху дървен чатал забит в земята), запазила се в Попинци и до днес.
В Бъта, където също има Рогач с множество звънци, а конструкцията е покрита с козиняво халище с глава и рога на елен, и „водач” с маска от овча кожа. Сватбената група се състои от „младоженец”, „младоженка” и” поп”, съпровождани от групата на „циганите”. Групата на животновъдите е облечена в традиционни костюми и демонстрира заораване. Традиционният маскараден костюм се състои от овчи или кози кожи и зооморфни маски с глави на кози, волове, магарета и др.),
Във Виноградец дервишите са приети като традиционни два вида маскарадни костюми. Единият е изработен изцяло от козя кожа, а другият се състои от народна носия и картонена маска. И при двата вида костюми маските се наричат „омяс”. Маската представлява козя кожа, съшита или слепена върху цилиндрична основа с отвори за очите и устата.
Изработената от картон маска е с конусовидна форма с украса от разноцветни пискюли, копринени разноцветни ленти и изрисувана собственоръчно. Около кръста дервишите носят различен брой звънци или хлопки. Водят се от „водач”. И тук ”бият” за здраве с дървени саби.
На много места се обръща внимание и на прошката като средство за духовно и нравствено пречистване и усъвършенстване
Празнуването на Сирни Заговезни си заслужава усърдната предварителна работа. Седмици преди това групи от мъже, а в последно време се включват и жени, и деца, събират стари кожуси или кози и овчи кожи, и започва шиенето на кукерски одежди. Майстори казват, че около 9-10 кожи са нужни за ушиването на един костюм, защото подготвената за шев кожа се свива, а след като се измайстори и маската, и се сложат чановете, костюмът може да тежи и 60 кг.
„Знаме”
Снимка: И невръстни кукери като малкия Калоян гонят злото в Калугерово
