Избирателите не само в Пазарджишка област гледат листите с кандидат-депутати, гледат и слушат изявленията на политиците ни и се чудят кого да изберат.
През 1941 излиза филмовият шедьовър на режисьора Орсън Уелс – „Гражданинът Кейн”. Филмът веднага удря върха в Американския филмов институт, представяйки живота на медиен магнат, който на пръв поглед има всичко - пари, политическо влияние и уважение от заобикалящите го хора и приятели. Въпреки това, смъртта на Чарлз Кейн е обвита в мистерия и трагедия. Според много хора, това е най-добрият филм за всички времена, показващ, че нито парите, нито влиянието могат да направят човека щастлив. Уелс оставя огромна следа във времето, съчетавайки поучителна история, иновативни кинематографски техники и иновация.
Филмът е базиран на живота на медийния магнат Уилям Рандолф Хърс и разказва трагичната история на покваряващото влияние на огромното богатство. Той е бил доста влиятелен вестникарски публицист, политик и колекционер на произведения на изкуството, точно като главният герой във филма Чарлз Кейн. Приликата между тях е видима - и двамата са притежатели на медийни империи, и двамата имат провалена политическа кариера и трагичен край.
Можем ли обаче да намерим прилика между Чарлз Кейн и хора от нашето съвремие?
Нека първо прегледаме някои интересни факти за филма и характера на главния герой в него. Историята проследява желанието на един журналист да разбере значението на последните думи на един умиращ мъж – „роузбъд”. Разследването се осъществява по сложни начини, а заключенията са неясни. Журналистът, чието име не разбираме и стои в сянка през цялото време, говори с няколко човека, които в даден момент са били близки до Кейн. Разбираме, че всичко, което Кейн някога е искал, е било любов, но начинът по който се е опитвал да я получи е бил грешен. Още от ранна детска възраст той е изоставен от майка си и бива отгледан от хора, чиято цел е била да го използват като паричен ресурс. В живота му се случват множество трагедии - два провалени брака, политическа кариера, която завършва със скандал, губи всичките си приятели и умира сам в огромното си имение, заобиколен от колекционерските произведения на изкуството.
В края на филма става ясно, че „роузбъд” е марката на шейната,
с която Кейн си е играл като дете, преди да напусне дома на майка си. Орсън Уелс обяснява, че това всъщност е символ на комфорта на детството, където човек все още е далеч от отговорности и трудности. В желанието си Чарлз да има добро бъдеще и да сбъдне американската мечта, майка му го изпраща в елитно училище. За жалост се оказва, че тази мечта е всичко друго, но не и здравословна за крехката психика на дете и в зряла възраст той се оказва напълно сам.
Сравнение между „Гражданинът Кейн” и лица от нашето съвремие може лесно да се направи, особено преди големи обществени събития като избори. Във филма Уелс не показва само личностните падения, но и социалните падения, където група от хора могат да загубят всякакво чувство за морал, за да се доберат до властта.
Чарлз Кейн е човек, който има силен апетит за власт, същият, който го унищожава като морална личност. Във филма той твърди, че има морални ценности, но е готов да ги разруши винаги, когато може да получи нещо в замяна. Смятан е и за нарцисист, който не може да приеме загуба, а в такива случаи желанието му за контрол се увеличава.
През последната година видяхме много личности с някои от качествата на Чарлз Кейн
Те например се опитваха да спечелят хората, обиждайки членове на различни партии, използвайки медийна сила и пропаганда. Корупцията и злоупотребите обаче бяха толкова големи, че не успяха да бъдат скрити чрез медийното влияние, с което много от партиите загубиха доверието на обществото. Скандалът около Кейн, който сложи край на политическата му кариера, също не успя да бъде потулен чрез медиите. Вместо това все повече хора започнаха да се обръщат към него - от семейството му, до приятели, поддръжници и колеги.
Голяма част от медиите в страната са изцяло зависими от определени групи от хора. Точно като вестниците на Кейн, те отдавна не са източник на информация, а източник на пари и власт. Представят се новини в полза на политици, но не и в полза на обществото. През последните няколко месеца например, масово медицински лица членуващи в партии, обикаляха телевизиите и говореха против епидемичните мерки и вируса. Защо? Защото хората очевидно се оказаха повече скептици, отколкото рационално мислещи. Изглежда като един перфектен начин да се спечелят гласоподаватели чрез медиите, на гърба на стотици хора, които загубиха живота си през последната година.
Във филма се случва нещо много подобно. Чарлз Кейн, тогава в разгара на кариерата си, прави публично обръщение, че война между Англия, Франция, Италия и Германия е невъзможна. Нещо, което хората силно са се надявали да чуят, за да могат да запазят чувството си за контрол, особено след Голямата депресия през 1929 г. Кейн им дава точно тази лъжа, от която имат нужда, но изцяло на тяхна сметка.
Както казва Оскар Уайлд, истината е рядко чиста и никога лесна
Но със сигурност не е избирателна. Фактите не се интересуват от чувствата ни, нито от парите, които правим с лъжи. Те са си просто там, а когато ни достигнат последиците могат да бъдат големи.
Кейн вече не изглежда като чудак. Ако си представим, че той беше реална личност и съществуваше днес, сигурно би направил същото, каквото направиха немалко от съвременните български политици. Всъщност, сравявайки ги, се оказва, че Гражданинът Кейн е неразделна част от обществото ни, в което върлуват корупция и политическа злоупотреба, а потърпевшите са обикновенните хора.
Качествата като нарцисизъм и властолюбие рядко могат да бъдат променени, както Кейн не се променя до момента на своята смърт. Това, което може да променим е първо нас самите, а после с малки стъпки от лична отговорност да се стремим към по-добро общество.
Михаела ИСКРОВА
