Престижната награда „Съкровище на десетилетието” е в памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков
ПАНАГЮРИЩЕ. Дни след като Панагюрското златно съкровище стана „Съкровище на десетилетието“ в класацията „Чудесата на България“ на вестник "Стандарт", ви връщаме към магията на деветте златни съда. Логично кметът Никола Белишки и Галя Костова, прокурист на „Асарел-Медет“ АД, получиха отличието на церемонията от българския еврокомисар Мария Габриел и благодариха за признанието. А признанието си заслужава. Галя Костова пък заяви, че получава с гордост наградата за „Асарел-Медет“ АД, тъй като дружеството е допринесло изключително много за популяризирането на Панагюрското златно съкровище и неговото опазване.
Отличието е в памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков,
който сбъдна една от мечтите на панагюрци през 2012 г. и изгради специална сграда-трезор за съкровището към Историческия музей на Панагюрище. „Уникалните златни предмети са в добри ръце и се гордеем с тях. Благодарение на идването на съкровището вкъщи и създаването на негово копие, което е постоянно в музея, имаме невероятно увеличение на туристическия поток” - обяви на свой ред и кметът Никола Белишки.
Панагюрското съкровище винаги е будило възхищение и е повдигано много въпроси.
Не само заради негърските лица на фиалата
Копието на Панагюрското съкровище е често подарявано на знакови личности. Очевидци разказват, че когато връчили на сър Алекс Фергюсън копие на един от експонатите на златното съкровище по време на подписването на договора с „Глобул“, знаменитият мениджър на „Манчестер Юнайтед” възкликнал: „А, Тракия!”. А Иван Славков-Батето, като шеф на Българския олимпийски комитет подарил златен ритон на бившия ортопедичен хирург и бивш шеф на МОК Жак Рох преди години и като му обяснил, че Спартак е тракиец и ние сме негови наследници, Рох повдигнал учудено вежди: „Защо тогава сте българи, а не тракийци?”
Друг Иван, - видният наш учен Иван Венедиков още навремето предположи, че съкровището е принадлежало на одриския владетел Севт III и според мнозина учени, това е много близо до истината - датировката му е от края на IV и началото на III в. пр.н.е.
Преди дни пред медиите създателят и председател на Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити Кирил Стаменов определи като
най-желана за златотърсачески експедиции Средна гора, наричана с право българското Ел Дорадо
– защото „почти навсякъде има антични рудници и все още се намира самородно злато”. Известно е, че много богати на злато са и реките в района на Стрелча и Панагюрище, особено река Луда Яна. Според Стаменов, самото Панагюрско съкровище е създадено със злато, открито и промито на територията на Средна гора и това е доказано с научни анализи (тази теза все още се оспорва от други учени, които твърдят, че съкровището е внесено от Елада, б.р.), уверява Стаменов, който сам е участвал в българо-американски проекти, при които с апаратура за рентгеноспектрален анализ било установено, че не само Панагюрското, а и други съкровища, открити по нашите земи, са създадени със самородно злато, промито в района на Централна Средна гора. В този район някога е било богатото и славно Одриско царство.
Българската теза за Панагюрското съкровище застъпваше и
българският Индиана Джоунс – покойният проф. Георги Китов
Когато изучава предметите от прочутото златно съкровище, открито от братя Дейкови, Китов съзира върху един от ритоните изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в Жаба могила. Същата архитектура той ще открие и през 2000 г. и в гробницата-мавзолей в Четиньова могила в Старосел, Хисарска община, където е разкрил общо 6 подмогилни храма. Това му дава основание да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено в Тракия отвън и
не изобразява обсадата на Тива,
каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско. Изработено е в района на Средна гора и върху него е изобразен ритуален танц пред фасадата на тракийски храм.
Има много статии и тълкувания и относно произхода на съкровището, и относно изобразените митологически и ритуални сцени по съдовете, и относно причините, поради които то е заровено в земята (погребано нарочно на два метра надолу в пръстта, за да я направи „собствена”, заровено набързо заради набег на врагове или пък укрито от разбойници…) Иначе хипотези има по всички направления. Ако говорим например за предназначението на съкровището, може да чуем различни хипотези, включително, че съкровището е своеобразно оръжие на владетеля, пазещо царската му власт като част от неговите инсигнии. Така например покойният проф. Иван Маразов в поредица свои статии аргументирано изтъквал, че Панагюрското златно съкровище, както и останалите тракийски съкровища,
се е използвало изключително за ритуали,
а не във всекидневния бит. И по време на ритуалите в ритоните се е наливало вино.
„От дълбока древност отношението към виното е било като към сакрална напитка. Първоначално то се пиело единствено в ритуални ситуации, които изисквали или предполагали приобщаване към божеството. Тази маркираност на виното произтича от няколко фактора. Преди всичко то притежава свойството да променя състоянието на човешката "душа", което се възприема от архаичните хора като божествена намеса. Затова те смятат, че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа”, пише той в статията си „Сакралната напитка на древните траки”.
И пояснява, че от тази напитка се получава свещеното тайно знание, а тя е залог в битката между богове и демони - който я притежава, има власт върху знанието, т.е. над миналото и бъдещето на света. „Нещо повече, орфиците в Гърция представяли рая, който обещавали на посвещаваните, като едно безкрайно пиршество. Защото след като прекоси прага на смъртта, душата на посветения орфик трябва да избере извора на паметта, да пие от чистото, несмесено вино, за да избере правилния път. Тези вярвания пък довели до създаване на обществено мнение за орфеотелестите (учителите, посвещаващи в доктрината на орфизма) като за пияници”, пише проф. Маразов. И обръща внимание, че
в един ритон от златното Панагюрско съкровище Дионис седи на скала, прегърнал нимфа с неизвестното отдругаде име Ериопе,
фланкиран от фигурите на танцуващи в транс менади.
„Тази популярност в изобразителните текстове от Тракия е потвърждение както за ролята на Дионис в местната миторитуална система, така и за мястото му в доктрината на царската идеология. Не е случайно, че според някои сведения именно Дионис станал основател на новата династия у едоните след като премахнал провинилия се цар Ликург. Третото коляно от тази генеалогическа линия е самият Орфей, сочи Иван Маразов. Той припомня, че
още в "Илиада" виното от Тракия е високо ценено от ахейците
„От историческите извори знаем, че у гърците и римляните с особена популярност се ползвали южнотракийските сортове вина като библинското и маронийското. В "Одисея" виното на тракийския цар Марон, внук на Дионис, отделя прекрасен аромат и с право е наречено "божествено питие". Марон подарил на Одисей 12 амфори от това "сладко вино" и именно то помогнало на ахейския герой да победи Полифем - след като по варварски пил неразредено виното на Марон, циклопът заспал и ахейският герой го ослепил”, допълва професорът.
На нас ни остава да се възхищаваме на наследството, оставено ни от предците, и да си пожелаем да го видим (отново) при първа възможност. Важното е, че макар и все още неразчетено категорично и изцяло, Панагюрското златно съкровище ни дава магията на мистичната връзка с прадедите. И хубав повод за гордост да се чувстваме българи.
Тодор ГРОЗДЕВ
