Пазарджик

Изборите свършиха, войната не

  13.04.2021 06:08             
Изборите свършиха, войната не

Патовата ситуация може да изчисти патологията в политическия ни живот

Изборите минаха, но войната между партиите, че дори и между отделните кандидати в една партия – нe. Войната се задълбочава. Вместо да се заравят томахавки, се изравя поука от грешките преди следващите избори. Които следващи избори може да са утре. Може пък патовата ситуация сега да изчисти патологията в политическата ни действителност, а нацепената на несъвместими един с друг фрагменти в политическата картина да е началото на политическа мъдрост и съгласие? Резултатите са различни от обичайното, но и кампанията мина под знака на различното. Кампанията бе различна, защото основно се водеше в интернет – и заради КОВИД, и заради неумолимото настъпване на технологиите, и заради свитите бюджети „по причина интернета”, включително на парламентарно представени партии (някои от вече бившите „надчетирипроцентови” буквално нямаха и една стотинка бюджет за агитация, спуснати „отгоре”, и кандидатите сами си се финансираха). Всички тези причини пък още повече

правеха избирателя все по-уседнал и все по-малко четящ нещо повече от заглавието

и първите два реда на дадена новина. Но за сметка на това пък все по-често пишещ гневни коментари под даден пост. Защото коментарите вече са по-интересни от новините. Правеха идеалния за манипулиране гласоподавател. Подобни избиратели промениха и стратегиите на кандидатите, затова черни пиари отдавна се подсигуриха с купуване на цели групи, с подсигуряване откъм приятелски сайтове, с шпиц команди от тролове, инструктирани как да действат в социално-мрежовото бойно поле на предизборната кампания. Да, кампанията наистина уж вървеше и извън мрежата – кандидатите се срещаха с избиратели, откриваха нови придобивки, но живите избиратели на събитията липсваха почти или изцяло. Всичко това минаваше под сянката на тревожните новини на нови случаи на коронавирус и по-скоро беше отмахване на план-програма, отколкото ползотворна кампания „на живо“. За да се приеме и храносмели от електората, тя трябваше да влезе във Фейсбук, Туитър и Инстаграм. Но те бяха капани с две остриета. Така и не е сигурно кое е по-добро. Да присъстваш малко, много или умерено? Да пуснеш две новини за партийни начинания с лоши коментари отдолу или да напишеш хейт под добра новина на опонента? Да пуснеш една новина с еднакви заглавия и текст в четири медии или четири различни в една медия? Покрай тази обърквация различността и почтеността се оплитаха в социалната мрежа все едно тя беше рибарска. Но такава е виртуалната реалност, в която от ден на ден затъваме все повече. Реалност на идеалните гласоподаватели, за които Гугъл знае всичко – и каква паста за зъби използват, и колко паста за зъби им остава в тубичката, и на коя минута от „Тетрадката“ пускат първа сълза.

Победители няма

Резултатите изненадаха и победители, и победени. И победителите са унили. Логично, сега почти никой от партийните лидери не иска да коментира картината. Тези  избори са по-различни и с това, че сега не само че всички не са победители, но няма нито един истински победител. Дори и ДПС-Пазарджик, което вкара двама депутати вместо един. Парламентът точно сега прилича на къщичка от карти, която ще падне при първия по-силен вятър. Тъжни са в ГЕРБ, тъжни са в БСП, не са весели в партията на Слави и „Демократична България“, да и в „Изправи се! Мутри вън!“. Кой би се радвал на къщичка от карти, без да бъде сигурен, че може да повтори успеха си след няколко месеца. За особено ощетените пък тези избори се приемат и като изгърмяване на патрони на конкуренцията. „Видяхме къде сбъркахме“, казват загубили кандидати. „Ще си вземем поука.“

Преференциални войни

Ако на партийния фронт изборите бяха интересни до последно, дваж по-интересни бяха те при преференциалния вот. Най-голям съспенс имаше в листата на коалиция „ГЕРБ-СДС“, където бяха и единствените размествания, а рекорд по преференции (5306) постави Димитър Гечев. Интересни беше и преференциалната надпревара в коалиция „БСП за България“. За междуличностните битки вътре в двете коалиции подготовката вървеше отрано. Някои от кандидатите водеха негласна кампания, разчитайки на свои си канали чрез хора с влияние, а външно даваха вид, че са се предали, огорчени от отреденото им място. Други заложиха на широка пиар вълна в и извън интернет, заставайки с лицето си пред избирателя. Трети работеха целенасочено далеч преди изборите със срещи с бъдещ електорат, а четвърти пробваха от всичко по малко. Или по много. Оставяме настрана преференциите за водачите, които се радваха на такива и в двете политически формации. Нека видим подробно преференциалната междуличностна битка по общини на подгласниците?

В община Пазарджик основното състезание вървеше между областния координатор на ГЕРБ Найден Шопов и областният управител Стефан Мирев. Немалко гласове получи Десислава Тодорова, както и д-р Лозана Василева. При БСП тук доверието бе основно за лидерката на местната структура Лиляна Мърхова-Присадникова и настоящия народен представител Надя Клисурска-Жекова, следвани от Петя Цанкова, адвокат Александър Чалъков, Гергана Ичева, инж. Стойко Стефанов… Ако в община Батак вляво основно конкуренцията беше между батачанина Горчо Станков и областната председателка на БСП Петя Цанкова, то при управляващите там се забелязваше

тенденция за надпревара между няколко кандидати – Найден Шопов, Димитър Гечев, Стефан Мирев, Десислава Костадинова и Десислава Тодорова

Последните две бяха взели особено присърце кампанията и заради факта, че бяха поставени на последните две места в листата – 17-то и 18-то, амбицирани да продължат представителството на района и в 45-то Народно събрание. Това бяха и основните състезатели за преференции в ГЕРБ. И ако в Батак Найден Шопов не намери поддръжници, в община Белово срещна особено радушна подкрепа. Там основна конкуренция му беше Димитър Гечев от съседната община Велинград. В листата на БСП пък тук шестият в листата инж. Стойко Стефанов беше в стихията си – гласоподавателите на столетницата изключително гласуваха за него. В община Брацигово очаквано гласовете бяха за трима кандидати на социалистите и ПП „ПК Екогласност“ – особено много гласове за съседката от Пещера и зам.-кмет на общината Гълъбина Карамитрева, за втората в листата Петя Цанкова и за досегашната депутатка Надя Клисурска-Жекова. Тук Димитър Гечев, Десислава Костадинова и Десислава Тодорова също получиха немалко гласове, а в бюлетините бяха избирани и Лозана Василева, и Найден Шопов, но си пролича и агитацията за Димитър Гечев.

Последният на свой терен в община Велинград драстично би колегите си

от листата (непосредствено след него, но доста по-назад във велинградските секции са Найден Шопов и Валентина Кайтазова, а гласове и оттук получи и Стефан Мирев). За „БСП за България“ Велинград бе истинска енигма, защото в последния момент първоначално обявения за кандидат в листата учител Васил Аврамов – син на покойния кмет Георги Аврамов, се отказа от участие. Така велинградчани нямаха представител сред номинираните за депутати и БСП записа най-слабия си резултат именно тук – 9 процента. Гласовете им се разпиляха за отделните кандидати, но най-много събра Надя Клисурска-Жекова. Много преференции имаше и за водача Пламен Милев от София, и за журналиста Иван Търпоманов, и за Петя Цанкова, и за инж. Стойко Стефанов, който е член на велинградския офроуд клуб, и за досегашния депутат Полина Шишкова…

Община Лесичово може да е малка, но гласоподавателите там гласуваха изключително преференциално. За социалистите поименния вот обраха Петя Цанкова и Надя Клисурска, но непосредствено след тях са инж. Стойко Стефанов, Гълъбина Карамитрева и Полина Шишкова.

Тук обаче за ГЕРБ преференциите бяха изключително много

В двете секции в Щърково например Стефан Мирев събра съответно 17 и 32 преференции, а докато от една от тях Найден Шопов например получи „само“  16. За него обаче има по 14 поименни гласа в Церово и други 16 в Памидово. Лесичово бе „обетована земя“ и за Десислава Тодорова, и за д-р Лозана Василева.  Същото можем да кажем за Десислава Костадинова, но за родната й Пещера и за община Септември, където зад нея в навечерието на изборите официално застана кметът Васка Рачева и кметовете на населените места в общината. И това проработи. В община Пещера Костадинова доминираше над основната си конкурентка ДесиславТодорова (тук за БСП преференциален победител бе  шефката на местната организация и зам.-кмет на общинатаГълъбина Карамитрева).

Пещерката Десислава Костадинова би с много съпартийците си по преференции и в община Септември

В левия спектър тук в стихията си бе Петя Цанкова – както е известно, преподавателката в ЕГ „Бертолт Брехт“ е от Септември. Макар да имаше и малки изключения – като Славовица, където победител в преференциите бе Надя Клисурска-Жекова. В община Панагюрище бе царството на Стефан Мирев. За него гласуваха съгражданите му, а неофициално някои фирми агитираха за него. Мирев нямаше конкуренция, както и Александър Велчев от листата на БСП. Зад лидера на младите социалисти със солиден брой преференции остана Надя Клисурска-Жекова.

В община Ракитово се очакваше Димитър Гечев да е номер едно, но сметките му излязоха криви - повече преференции изкара Стефан Мирев, а особено много бюлетини имаше и за Десислава Костадинова и Десислава Тодорова – повече от тези на Найден Шопов, макар двете да не правеха явна кампания в тези региони.

Не е ясно дали заради регионалния шовинизъм или нещо друго, но в община Стрелча Найден Шопов водеше по преференции срещу Стефан Мирев.

В Дюлево обаче Шопов претърпя пълен разгром, а Мирев получи 25 преференции

Всъщност няма изненада – оказа се, че баба му по бащина линия е от стрелчанското село. Тук изявени поименни фаворити на гласоподавателите бяха Валентина Кайтазова и Десислава Тодорова.

В община Сърница преференциите на ГЕРБ-СДС обраха Димитър Гечев и Стефан Мирев, а на БСП – Надя Клисурска-Жекова (25 преференции), следвана от Петя Цанкова (4), инж. Горчо Станков (2), Полина Шишкова (1) и Иван Търпоманов (1).

Откъде дойде вотът

Демографски профили на базата на екзит пол могат само да гадаят произхода на вота, но логиката все пак не е точна наука. Общо казано, "Има такъв народ" привлече младите хора и тези от чужбина, а електоратът на "Демократична България" е с най-висок образователен статус, а БСПостава добре представена сред високите възрасти, но това прилича на добре заучен стар урок. А както казахме, тези избори са различни. Дори да приемем, че именно възрастните хора този път в по-малка степен са гласували, най-вероятно заради вируса, това не може да обясни слабия вот за БСП, нито пък общата политизация на млади групи след протестите от лятото може да го дообрисува. Според социолози, сред най-младите гласоподаватели победител е "Има такъв народ", а техните гласоподаватели идват главно от гласували на предходните избори за ГЕРБ, както и от негласували, преимуществено млади хора, както и гласували с "Не подкрепям никого". И този типичен вот на протеста е отишъл при Слави и при формации като БНО. Докато електоратът на другата протестна формация – "Изправи се! Мутри, вън!", е дошъл от гласоподаватели на БСП.

Вотът на основните политически субекти ГЕРБ и БСП драстично е спаднал

и причината за това не е коронавирусът. Ако избирателната активност на парламентарните избори през 2017-а година в Пазарджишка област беше 52.68% (130 250 действителни бюлетини) , сега е 47.71% (113 924 действителни бюлетини), или с близо 17 000 гласа по-малко. Обаче социалистите, които на тези избори се явиха с ПП „ПК Екогласност”, са загубили почти половината си избиратели. На предпоследните парламентарни избори столетницата получи общо 36 037 гласа (29,67%), а сега има 18 053 гласа, което е 16.48 % и отлив на 17 984 гласа. Осезаемо се е стопила и електоралната подкрепа за ГЕРБ. На изборите през 2017-а пазарджишката структура на управляващите събра 42 055 бюлетини (34.62%), докато сега те са 33 012 (30.14%). Логично и БСП, и ГЕРБ, изгубиха по един мандат и сега съответно ще имат трима и двама депутати в новия парламент. От ДПС трябва да черпят, защото при тях има покачване на гласовете. Движението за права и свободи събра 14 644 (12.06%) преди четири години, когато в листата бе Делян Пеевски, а сега има със 1158 бюлетини повече  - 15 802 (14.43%). Къде обаче отидоха тези около 26 000 гласа по-малко за БСП и ГЕРБ, ако приемем, че основното ядро избиратели отпреди 4 години сега е запазило идентичността си. Ако извадим от тях около 16 000 души, гласували през 2017-а година, а сега останали си вкъщи, пак остава един електорат от около 10 000 души, без да броим тези, които декларират, че Слави ги е провокирал за първи път да излязат от вкъщи и да гласуват. От тези 10 000 гласа, загубени от ГЕРБ и БСП, много отидоха при Слави, а други поеха надясно, но има и много разочаровани и пасуващи.

За ПП „Има такъв народ” в 13-и МИР-Пазарджик гласуваха 17 426 души сега,

а другите гласове – по всяка вероятност откъм ГЕРБ, явно приемат десен уклон и преливат в „Демократична България”, която сега събра 4515 гласа (4.12%). Чисто аритметически за Слави и ДБ гласа си дават близо 22 000 души. Част от тях идват и от патриотичните формации. От тях единствено ВМРО показа някакво влияние сред пазарджишкия избирател, събирайки 3401 гласа, докато доверието към „Воля”, НФСБ и „Атака” на местна почва девалвира. През 2017-а партията на Веселин Марешки се яви самостоятелно на избори и все пак събра 3827 гласа (3,15%), докато сега дори в съюз с НФСБ бюлетините за коалицията са 2001. „Атака” пък калкулира едва 577 гласа. Утешението е, че има и по-зле в представянето на „старите” партии - извън патриотичните формации ПП АБВ събра отчайващите 0,34% и само 344 гласа, докато преди 4 години имаше 1586 гласа (1.31%) в коалиция с „Движение 21”. Сега партията на Татяна Дончева се коалира с Мая Манолова, а "Изправи се! Мутри вън!" събра 3707 гласа в областта или 3.38%.

Интересни избори бяха. Имаше „хляб“ в тези зрелища. За някои буквално.

Лошото е, че май ще си ги плащаме много скоро отново, с риска да гледаме същия филм.

Тодор ГРОЗДЕВ


Свързани