ВЕЛИНГРАД. Преди 26 години ЮНЕСКО обявява днешния ден (23 април) за Световен ден на книгата и авторското право. Не е случаен изборът на тази дата, в нея са преплетени „началото” и „края” на бележити автори на световната литература през годините: Уилям Шекспир, Мигел де Сервантес, Владимир Набоков, Халдуор Лакснес, Мануел Валехо, Морис Дюон...
По този повод библиотеката към народното читалище „Васил Левски-1904” в курорта подарява книга на всеки посетител. Освен това, тази година отбелязва датата и с ‘Приказка за книгата’, написана от Гергана Благоева, деветокласничка в СУ „Васил Левски”. Любознателен читател и истински клниголюбител, казват за нея от библиотеката.
(Зн)
Приказка за книгата
„Стоях на прашния диван в таванската стая и разлиствах прашните страници на дебелия том приказки. С непримирим характер като моя, често прекарвах топлите слънчеви дни наказан, заключен на тавана сред многото боклук и стари вещи. Това обаче беше любимото ми време, понякога дори по-приятно от игрите до късно с приятели.
Всеки път, когато се озовавах тук след поредната пакост, отварях дървения старинен скрин, допрян плътно до олюпената стена. Оттам изваждах произволно някоя стара книга, разлиствах шумкащите ѝ страници и четях с часове. Времето минаваше неусетно и когато навън вече се свечеряваше, светлината намаляваше и четенето ставаше невъзможно. Най- тъжен бях обаче, когато чуех глухото скърцане на таванската врата и виждах мама, осветяваща помещението с газовата лампа.
Дните ми често минаваха в майсторски планове за нови и все по-изобретателни пакости – с едни целях да спечеля поредната игра с приятели, с други - да попреча на досадната съседка, а с трети просто да се озова на тавана.
Често не се виждах с приятелите ми с дни, именно защото бях горе и четях без спирка. Никой не знаеше какво правя с часове, заключен на прашния таван. Предпочитах само и единствено аз да се впускам в този така увлекателен свят. Това беше единственото място, където можех да мечтая, да се преобразя като всеки един герой и дори да довърша историите след техния край.”
Тази кратка и звучаща толкова нереално история ми бе разказвана преди много време. Но независимо от това всеки път, когато някой спомене понятието „книга” , този разказ изскача в ума ми и на преден план излиза възвишеното място на книгата в света на образования човек. Съзнанието ни кара да искаме да се учим и обогатяваме, като средството за това е книгата.
Съвременните технологии променят възгледа, начина ни на живот, всекидневието ни, но трудно бихме заменили аромата на книжното тяло с безразличния екран на телефона. Емоцията и треперещите над книгата ръце остават трайно в съзнанието ни, а историите, пречупени през лупата на реалността, изглеждат в пъти по-реални от безпристрастния телефон.
И нека продължим да четем, да се образоваме, да мечтаем и дерзаем. Нека не спираме да предаваме традициите и културата на новите поколения.
От името на всички читатели на НЧ „Васил Левски” искам да благодаря и на Вас, всеотдайни будители, които поддържате пламъка жив!
Честит ден на книгата!
