Трябва да сме горди българи всеки ден заради събития като Априлското въстание
КЕЙПТАУН. Наследникът на Кубрат Пулев и най-голямата боксова надежда на България. Така е определян Пенчо Цветков от Панагюрище от мнозина капацитети в бокса. В момента профи боксьорът ни е в Южноафриканската република, но не спира да ни надъхва и извън ринга. Последният път беше със снимка, на която е с фланелка с българския лъв и надписа „Където съм аз, там е и Панагюрище. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!” Въпреки че е само на 20 години, двуметровият Цветков устремно и възходящо прави кариера на професионалния ринг в тежка категория, където записа впечатляващите четири победи – три с нокаут в първия рунд и една по точки. Мениджърът на Кубрат Пулев Ивайло Гоцев много искаше да извади тежък професионален боксьор и Пенчо не го разочарова. Дебютира при професионалистите през ноември 2019-а, когато нокаутира още в първия рунд Самуел Заде. В ЮАР му стискаме палци за предстояща гала вечер, на която ще се боксира и Тервел Пулев. Но и през декември 2019-а Цветков бе част от боксовата гала, на която по-малкият брат Пулев победи Дешон Уебстър за интерконтиненталната титла на WBA в полутежка категория. Тогава панагюрецът отказа още в първия рунд Едгарс Калнарс от Латвия.
- Пенчо, защо си в ЮАР?
- Тук съм като част от подготовката. На 30 април имаше насрочена гала вечер, в която трябваше да участвам. Но ненадейно преди десетина дни претърпях операция от апандисит в България. Тя мина благополучно, но гала вечерта се отменя. Но пък бе насрочена следваща гала вечер за 28 май и за нея се подготвям в момента. Ще има и други българи – нашите сънародници Джоана Нуамеруе и Тервел Пулев също ще играят. Тръгнах за ЮАР след операцията – тя беше безкръвна и възстановяването е в пъти по-бързо отколкото при обикновената.
- В близки отношения си с братя Пулеви. Мнозина те сочат за наследник на Кобрата. Какво би им казал?
- На тези хора искам да кажа, че ще направя всичко възможно да стана не само наследник на Кобрата, но и да го надмина.
- Дай, Боже. Ти каза, че до няколко години ще стигнеш нивото на Кубрат. Има ли яснота колко точно години…
- За мен е ясно и знам точно колко време ми трябва. Амбициозни планове имам и се готвя. Но засега нека си остане неясно.
- Още при аматьорите нямаше конкуренция и обикновено печелеше в първите рундове, а на профи ринга записа впечатляващи 4 победи в 4 срещи. Как се готви човек без конкуренция?
- Трудно е. Наистина е много трудно. Именно затова предприехме заминаването за ЮАР – в България конкуренцията и намирането на спаринг партньори са истински дефицит. Няма ги. Особено в Пловдив, където живея и тренирам, има само двама-трима, с които правехме спаринги един път в седмицата. Докато в ЮАР са на разположение достатъчно тежки спаринг партньори – високи и корави.
- Като ученик се местиш от Панагюрище в Пловдив. Как започна?
- До седми клас си бях в родното Панагюрище, което наистина ми е много дълбоко в сърцето. След това отидох в Спортно училище „Васил Левски” в Пловдив, но със спорт баскетбол. Но ме настаниха в стая с един боксьор. И си говорихме – бокс, бокс, бокс… И един ден треньорът по бокс Стефан Панайотов дойде в нашата стая, видя ме и ми каза: „Имаш хубав ръст. Имаш добри качества да станеш боксьор. Мисля си, че ако дойдеш при нас, за една година ще те направя шампион на България.” И аз си казах, защо пък да не опитам… И наистина стана точно така, както треньорът прогнозира, и точно по този начин.
- Какво ти коства такъв спартански начин на живот? Имаше ли време за момичета, дискотеки, цигари, алкохол?
- Цигари и алкохол – не употребявам. Момичета – да, имало е, дискотеки – да, ходил съм, но аз като не пия алкохол, отивам примерно за не повече от един час и се прибирам - и то не всеки ден.
- Как се надъхваш преди мач?
- Когато съм в чужбина, се надъхвам с мисълта, че ще се чуе за България и за Панагюрище и ще допринеса за прославянето им. А у нас се радвам, когато защитавам честта на родното си място.
- А българите достатъчно горди българи ли са днес?
- Мога да кажа за себе си. Горд съм, че съм българин. И това е една от най-големите ми гордости. И абсолютно всички българи трябва да бъдат горди, че именно в България е техният корен.
- В Панагюрище имаш вярна агитка…
- Тя се оформи още от аматьорския бокс – след първата ми титла, и лека-полека взе да нараства. Искам да им кажа, че много им благодаря и съм изключително радостен, че стоят зад мен.
- Празниците повдигат самочувствието ни, но и релаксираме тогава. Как релаксираш ти?
- С филми, с музика, излизам с приятелката ми, когато съм в България. Тук релаксирам като правим разходки, преди дни качихме и една планина наблизо – Лъвската планина. Индийският океан е на 50 метра от хотела. Точно отстрани на плажа пък има планина и дълга алея покрай крайбрежната ивица. Времето е приятно. Днес е малко по-хладно, но вчера бе 31 градуса.
- Още твоят треньор от пловдивския клуб „Юнайтед” Димитър Добрев-Мутата изтъкваше, че имаш вроден интелект. Ако си умен в бокса не пречи ли това на инстинкта?
- Боксът е на първо място мисъл. Трябва да знаеш как да излъжеш противника. Трябва да измислиш стратегия как да го подмамиш, как да направи някое движение, което ще ти даде шанс за успех, да го излъжеш, за да го победиш. Трябва много мисъл и не е, както казват хората – просто бой.
- Коронавирусът сигурно е объркал и твоите сметки?
- Ами да. Още в първите дни, когато коронавирусът излезе наяве, трябваше да направя мач в края на март 2020 година. Готвех се упорито. Всяка сутрин тренировки, всяка вечер тренировки… На 22 март вече бях във върхова форма и точно тогава ми се обадиха и казаха, че галата се отменя. Бях в Германия и се чувствах доста неловко, защото не знаех какво се случва. Веднага се прибрах и всички скоро видяхме за какво става въпрос.
- Какво ти предстои след ЮАР?
- След галата веднага се прибирам и имаме планове, но нека засега не ги оповестяваме.
- Като професионалист виждаш разликата с аматьорския бокс. При аматьорите ли е „чистият спорт”, както твърдят някои?
- Мисля, че не. Това са два различни спорта. Има много голяма разлика от три до дванадесет рунда. Трябват много големи и дълги тренировки, трябва много повече издръжливост с много повече движения на ринга. Просто няма място за сравнение. И тук е моментът да благодаря на треньора ми Костадин Михайлов, на Юлиян Алексиев и на целия екип, както и на пловдивския ресторант Note Di Vino - в тази пандемия те четири месеца вече всеки ден подсигуряват закуска, обяд и вечеря, съобразно спортния ми режим! При това, без да искат нищо в замяна. Хора, благодаря от сърце на всички вас!
- Какво ще кажеш на панагюрци и на съотечествениците си в навечерието на най-светлите празници и на годишнината от Априлското въстание?
- Да ги празнуват като българи, особено 145-годишнината от Априлската епопея. Май само на 20 април и 1 май се сещаме за нея, а тя е част от славната ни история, което е много жалко. Искам това чувство на гордост да е ежедневие за панагюрци и за всички мои сънародници. Искам целият свят да знае докъде са стигнали българите заради панагюрци и заради Априлското въстание, а българите трябва да сме горди с това.
Дочо ЧАНЕВ
