Втора част
Сравнителният анализ показва, че в Панагюрските въстанически знамена е постигната стилистика с подчертана художествена стойност, отговаряща на държавно-творческите способности на българския народ. Тя получава високата оценка и признание от апостола Георги Бенковски, който организира на 22 април 1876 г. тържественото освещаване и парад на тези символи на възкръсващата българска държава. Нейните достойнства и мобилизиращо въздействие вдъхновяват Иван Вазов за поетична възхвала на героичните панагюрци. Преклонението на народния поет намира израз в стиховете:
„ О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
Вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв !“
Карловското знаме, заедно с 12-те малки пряпорци,
стават бойни знамена и участват в походите на Хвърковата чета на Георги Бенковски,
на четите на Иван Соколов, Орчо войвода и поп Груйо Бански. С второто Карловско знаме, изработено от Мария Ганева, е обявено въстанието на 20 април в Панагюрище. Този революционен символ се е намирал на съдбовната дата в Тутевата къща. От 22 април става главно знаме на Хвърковатата чета със знаменосец Крайчо Самоходов. С него, и с други малки знамена, тя достига до с. Черни Вит, в Тетевенския балкан. В околностите на това село, Карловското и номерата 4, 6 и 9 на малките, са укрити при разформироването на четата, станало по разпореждане на Бенковски. На тях попадат през есента на 1876 г. откривателите им, местни жители. Няколко години след 1876-та Карловското знаме е видяно за последен път, след което изчезва в неизвестност.
През 1908 г., по повод отбелязване годишнината от гибелта на Георги Бенковски, откривателите даряват знаме № 6 на музея в Тетевен. Останалите номера 4 и 9 се съхраняват в училището на с. Черни Вит. През 1956 г. обществеността на селото дарява знаме № 4 на гр. Копривщица-родното място на Бенковски. Днес то е акцент сред артефактите в къща-музей „Георги Бенковски“.
Знаме № 9 остава на експозиция в училищния коридор
до началото на 60-те години на 20 в. Тогава става част от музейната сбирка на читалището. По инициатива на секретар-библиотекаря Марин Стоянов Иванов, със средства на Окръжния народен съвет в Ловеч, се реставрира и консервира през 1972 г. в София и му се прави копие. През 2016 г. оригиналът на знамето е предаден в НВИМ-София. Там допълва колекцията от другите две малки знамена с номера 3 и 8, които са намeрени в заловените или предалите се в Тетевен четници на Бенковски.
Последното от запазените малки знамена, изработени от Иван Зографов, е № 12. То е носено от Банската чета и е съхранено от потомците на поп Груйо Тренчев. Тази реликва постъпва през 60-те години на миналия век в Исторически музей-Панагюрище, където е на постоянна експозиция.
Според местния изследовател Л. Меченов, идеята за лъва върху малките знамена е дадена от поп Груйо Бански. Той я заимствал от „Царственик или Българска история“ на Христаки Павлович/1844/, на чиято 77 страница е изобразен лъва върху старите български гербове. Достоверността на това съобщение, намиращо се на стр. 57-58 на стихотворните му записки, където пише за Банското знаме, се подсилва от факта, че поп Груйо е учителствал в различни селища из Панагюрско. По него, през 40-те години на 19 в., са преподавали история във Взаимното училище в Панагюрище учителите Атанасий Чолаков, Сава Радулов и дякон Поликарп Чуклев. Пак той, основавайки се на записките на революционера, ни съобщава, че
през 1901 г. художникът Павел Морозов дошъл в село Оборище и нарисувал Банското знаме,
донесено му лично от поп Груйо. На картината знамето е пресъздадено с коронован лъв. Това е първият художествен опит да бъде възпроизведен оригинала. Негово продължение, в по-ново време/2006/, са двете му музейни копия, изработени от художника-реставратор Йорданка Дечева. Едното от тях взема участие в литийното шествие с Кръста на Хвърковата чета, провеждано в Панагюрище всяка година на 1 май. Другото – заменя оригинала на знамето при неговите гостувания във временни изложби в междумузейния обмен в страната.
Главното знаме на панагюрските въстаници, извезано от Райна Княгиня и нейните помощнички върху червено и зелено копринено кадифе, с революционните символи от коронован лъв, тъпчещ турско знаме и девиза „Свобода или смърт“, с абревиатурата „П. О.“, при потушаване на въстанието попада в турски ръце и е отнесено в Хасково. Тук е държано в конака, където
се предполага, че изгаря при сраженията
с отстъпващите турски войски през Освободителната война. Такава е най-разпространената версия за неговата съдба, след потушаването на въстанието.
В публицистични материали съществуват и други версии: едната, че то е съхранено и днес се намира в музея „Топкапъ“ в Инстанбул, където е на експозиция, заедно с черешовия топ от Панагюрище; другата, която допълва горната с това, че след войната бивш турски военен предлага, запазеното от него знаме да бъде откупено от българските административни власти, които не откликват на това предложение.
Целият текст и краят на изследването – само в последния книжен брой на вестник „Знаме”
