Художникът Борис Стайков: Творецът е призован да върви по посока на светлината и емоционалността
Пролетна изложба с участието на творци от художествения клуб „Петър Стайков” бе открита в галерия „Веселин Стайков” в родопския град. В експозицията са представени 28 автори със 79 творби – живопис, графика, скулптура, пирография и приложно изкуство. Изложбата може да се види до края на месеца.
Тя е традиционна за пещерските художници. Тази година в нея за първи път участват още петима – Мариян Кацаров, Катя Росенова, Риза Асенов, Йоксел Ашаров и Ивана Петкова. Сред тези, които
не са пропускали
художественото събитие, е Борис Стайков.
- В експозицията присъствам с 3 живописни картини и толкова скулптури, непоказвани досега пред публика – заяви пред „Знаме” художникът. – Рисувам, без да се съобразявам с определен стил, а с това, което ми е присърце.
В картините си залагам на експресивността и цветовата гама. Предпочитам класическата техника – маслени бои върху канава. Но живописта ми наподобява повече на акварела.
За маслото е характерно наслагването на повече боя,
творбите да стоят масивно и тежко. Моите са по-ефирни, а напоследък стават и все по-светли – признава Борис Стайков.
Той припомни, че преди десетина и повече години в платната му преобладавали цветовете черно, тъмнокафяво и тъмносиньо. Сега рисува по-свежи неща, което определя като творческо развитие. Но дали това ще е така, времето ще покаже. Убеден е, че
творецът е призован да върви напред,
по посока на светлината и емоционалността.
- Радвам се, че картините ми греят в ярки цветове, понякога достигащи до шарания. Но в изкуството има граници, с които художникът е длъжен да се съобрази. За моя изненада откривам за себе си нови и интересни цветове – лилавото и розовото, които са прекрасни. Към синята боя вече не посягам, тя е скрита от погледа ми, за да не я ползвам – довери художникът, като твърди, че е сменил тотално стила на рисуване.
- Трите скулптури са направени от местен камък риолит в тъмнорозов цвят – каза още той. - Скулптурата винаги се съобразява с материала, но най-важното е да й придадеш настроение.
В изложбата показвам експериментално портрет на палячо,
на цигуларка и на фигура с арфа. Предстои да им направя постаменти, за да изглеждат по-добре, защото скулптурата е триизмерно изкуство с поглед от всички страни. Работил съм и предмети от мрамор, но при тях нещата са по-различни.
Художникът заяви, че в днешното объркано коронавирусово време е трудно да прогнозира бъдещите си творчески изяви. Засега само една е сигурна – откриването на самостоятелна изложба в галерия „Веселин Стайков” през октомври. С ретроспективната си експозиция тогава той ще отбележи своя 50-годишен юбилей.
Съпругата му – художничката Ели Стайкова,
предпочита компютърния дизайн,
с който да сътворява своите портрети и картини. Тя не участва в пролетната пещерска изложба тази година.
- Работим в София, но през уикендите се връщаме в родния ни град. За нас той е остров на спокойствието – доволен е Борис Стайков. – В големия град уж много печелиш, но не знаеш колко губиш. В малкото населено място нещата се случват по-интересно и емоционално. Човек се разтоварва от напрегнатото ежедневие, отърва се от
негативизма, който ни залива
Тук рисуваме и дишаме по-спокойно и се радваме на живота. За мен рисуването е спасение.
Тъжно е, че загрижени, хората отминават галериите с изложби, далече са от изкуството и духовността. Някои пък наблягат на материалното, работят за едните пари и предмети и не осъзнават колко е кратък животът.
Промяната как ще живеем, зависи от самите нас. Първо да я търсим у себе си, после у другите.
Ковид-19 ни приземи
и ни накара да огледаме какво се случва около нас и ако може, да помогнем на другия – убеден е художникът.
Той завършва специалността „Графичен дизайн” в Нов български университет в София. Има няколко самостоятелни изложби. Негови картини красят частни колекции.
Пенка МИХАЙЛОВА
