Местното участие в атракцията на седмицата бе внушително
ВЕЛИНГРАД. И десетина местни ентусиасти се включиха в атракцията на седмицата в спа столицата – те участваха със свои машини в подредените на центъра 48 ретро автомобили и мотоциклети. Вече писахме, че експозицията е част от автомобилен ретро поход. Освен Никола Манев и отец Антон Добрев, в зрелищното събитие Велинград бе отсрамен подобаващо и от други техни съграждани. Димитър Праматаров показа „Ситроен СV” от 60-те години, познат ни от филмите с Луи дьо Фюнес, в които зад волана е незачитаща пътните знаци монахиня, но за сметка на това - любителка на високите скорости. Най-много погледи събираха Никола Бочков и Моника Гушевилова. Облечени в униформи на Вермахта, те позираха с военен немски мотоциклет „Цюндап KS 750” (производство 1943 г.). И Цветан Трънски извади на показ военен мотоциклет от Втората световна война, само че руски – М-72. Същата марка мотор, но от 1948 година показа и отец Антон Добрев. Зрителите видяха и още един уникален немски мотоциклет от последната голяма война –
БМВ R 75 Sahara с ремарке, известен още и като „Ромел”
Прозвището му идва от факта, че е използван основно от Африканския корпус на Третия райх, командван от ген. Ервин Ромел, който пък е останал в историята с прозвището Пустинната лисица. Машината е собственост на Никола Манев. Той заедно със свещеника от храм „Света Троица” в кв. „Каменица” Антон Добрев са сред инициаторите на местната общност от любители на стари возила. Задружна общност от ревностни ценители на стария бензинов дух, който пазят единствено едновремешните моторни превозни средства. Онези, които обикновено виждаме само на снимки и филми. И понеже рядко можеш да намериш напълно окомплектовано „допотопно” МПС, ентусиастите обикновено събират части и сглобяват и реставрират машини, за да ги върнат отново на пътя. А с тях да съживят и отдавна забравени времена.
- Оригинални са и мотоциклетът БМВ „Сахара”, и ремаркето – казва Никола Манев. - Купих го от един мъж, вече покойник, от село Сливовик, в Монтанска област, близо до Лом. Човекът го имаше от неговия баща, а от своя страна той го е купил от МО при разпродажба на военна техника още през 50-те.
Моторът е служил в Софийска бригада
Внесен е през 1943 г. с една голяма партида за царската армия. Тогава в Царство България идват над 1000 единици мотоциклети от всички видове - закупени са от Германия в качеството ни на съюзническа държава, наред с останалата техника и въоръжение – разпалено обяснява Никола Манев.
Цюндапът на Никола и Моника пък е трофеен. Велинградчани никъде не открили по документи, че България е внасяла такива мотоциклети. А ровили наистина усърдно.
- Едната възможност е мотоциклетът
да е попаднал в български ръце при изтеглянето на група армии „Егея”
на Вермахта от южния фронт, когато краят на войната се вижда и немците масово са изоставяли военна техника, продължавайки изтеглянето си през Югославия. Тогава има две стълкновения с българската армия. Другият вариант е това да е станало при сражение от военните действия при Драва. Няма откъде другаде да дойде този мотоциклет. Такъв „Цюндап KS 750” има в Габрово, а още едно БМВ „Сахара” като моето има в същото това село Сливовик. Човекът, който ми го продаде, имаше още един такъв мотоциклет и реши да го остави на свой приятел. Подари му го за спомен. Така че по два мотоциклета има и от двата вида – мотоциклети в движение, които зная. Е, на парчетии сигурно има и другаде, но от тях кой няма рама, кой няма двигател, кой няма скорости… Трудно може да се сглоби цяла машина по този начин – пояснява Манев.
На изложението сега Аспарух Семерджиев показа на гражданите и гостите на курорта добре запазена „Варшава” (полските автомобили са произвеждани в периода 1951 г. до 1975 г.),
Тодор Тетимов представи
американски „Буик” от средата на 60-те,
а Христо Йордакиев – съвсем малко по-млад „Мерцедес 220 S”. Освен мотоциклета, Никола Манев извади от гаража и един военен джип „ГАЗ 67“, производство 1943 г., но има и друг армейски красавец. Това е известният „ГАЗ 69“ – наричан разговорно „текезесарка“, но в командирския му вариант – четириврат.
Една част от велинградчани членуват в клуб в Пловдив, а друга – в Благоевград, но се чуват мнения, че трябва да се учреди и велинградско формирование. Докато търсят (и намират) нови придобивки, редовно участват в ретро похода (заради пандемията той бе прекъснат). Най-вероятно наесен споменатите по-горе машини ще минат през Пазарджик, по време на традиционния септемврийски ретро поход. Колоната тръгва от Пловдив и обикновено минава през Пещера, Цигов чарк, Доспат и Сърница, където участниците нощуват, а после поемат към вкъщи.
Тогава може да видим и
новата гордост на отец Антон - „Бертоне“
Италианският двуместен кабрио автомобил е разработка на Бертоне (автомобилната компания от Апенините „Бертоне“ разработва през годините множество култови автомобили, а особено успешни са разработките за „Абарт“, „Алфа Ромео“, „Ситроен“, “ Ферари“, „Фиат“, „Ланчия“, „Ламборджини“, „Мерцедес-Бенц“, „Волво“ и др.). Свещеникът от най-стария храм в Чепинското корито „Света Троица“, който традиционно прави водосвет за здраве на участниците в ретро изложението, освен с култовите си мотоциклети БМВ от 40-те и 50-те години (включително и рядък „БМВ Тюринг спорт“), се гордее и с едно „ИЖ-49“. Не по-малко интересен мотор, който е вариант на DKW, но и с… култов “Трабант“. Яко го питате, ще ви разкаже интересните истории на всяко едно от возилата. Като дядото, който с мокри очи си спомнил колко булки бил возил с мотора, който сега продава…
Трабито на поп Антон вече е стегнато, а велинградчани поясняват, че в бившата Източна Германия в момента е много силна носталгичната вълна. Затова от бившия соцлагер са изнесени почти всички симсонки, емзетки, трабанти и вартбурзи и ако в България дадено возило се предлага за 2000 лева, се плащат автоматично 2000 евро.
Манев участва и на възстановки и с друг мотоциклет БМВ предизвикваше фурор –
БМВ R12 с кош, произведен 1940 година, с картечница MG42
- На всички мотори имаме стойки за картечници, имаме и бутафорни картечници. Те са си истински, но сме ги заварили, тотално обезвредени са и не са годни да възпроизведат изстрел. Въпреки това не ги изкарваме, защото веднъж ни направиха забележка от МВР, че стресираме населението на Света Петка. Затова с отец Антон спряхме да качваме картечниците. Бай Цветан обаче не е предупреждаван и затова той сложи картечницата - смее се Никола Манев. Той две години възстановявал мотора и вложил в него около 18 хиляди лева. Частите набавил по интернет. Разказва, че мотоциклетът бил намерен от двама български водопроводчици, които работели в Чехословакия преди около половин век. Намерили го изоставен, сменили го за велосипед и го докарали на ход в Асеновград. „Аз го закупих оттам и сега е при мой приятел в Бургас“, по най-естествен начин обяснява ентусиастът. Той сега има други „играчки“ за правене. Магията е същата.
Тодор ГРОЗДЕВ
