Г-н Стойнев, като водач на листата на коалиция „БСП за България“ сега се срещате с жители на региона, какво Ви питат най-често те?
Когато говоря със собствениците на производства, със земеделски производители, с хотелиери, те ми казват: готови сме да даваме добри заплати, няма на кого, няма работна ръка“. Когато се срещам с хората за тях на първо място са доходите и работата. И двете групи са прави. У нас пазара на труда буквално се счупи. В Пазарджишко не е много по-различно – нискоквалифицирана, ниско платена работна ръка от една страна и квалифицирани кадри, които буквално се изсмукват от двата силни икономически центъра – Пловдив и София. Планинската част на областта пък има други проблеми….
Икономика? Здравеопазване? ВиК-секторът? Кои са слабите звена в областта и кои са приоритетите за развитие? Какъв е пътят за постигане?
Аз предлагам да не говорим за слаби звена, а много конкретно за рискове и за възможности. В пазарджишко има жив бизнес в перспективни отрасли, но той съществува в непрекъснат риск от недостиг на работна ръка, има и малък и семеен бизнес, който работи на границата на спирането поради намаленото потребление, липса на подкрепа. В здравеопазването – на областно ниво анализите казват, че областта е на относителни стабилни позиции. Имаме обаче една огромна част от хората, които живеят в малки общини и села, където има проблем с достъп до здравеопазване. Общинското здравеопазване е в криза, болницата във Велинград е пред продажба, в пазарджишката също има проблеми. ВиК секторът - ако някои общини влязат във ВиК – асоциациите, цената на водата ще стане непосилна за хората. Ракитово е само един пример. В същото време загубите на вода не са малки и те се плащат от потребителя. Много са сериозни проблемите в Батак със старата водопроводна мрежа, във Стрелча с качеството на питейната вода, в Пещера само 1/3 от водопроводната мрежа е подменена. Ако трябва да обобщя – имаме риск от застой и дори стагнация в местната икономика, имаме риск публичните услуги да се влошават, а цената им да се повишава. Какво може да се направи? Това е моята гледна точка на икономист – на първо място преразглеждане на програмата за подкрепа на малкия и среден бизнес, пострадал от затварянето и здравната криза – бързо, оперативно и без излишни административни тежести отпускане на помощи. Защото, ако един бизнес затвори, възстановяването му ще струва много повече, ако въобще се случи. На второ място програми директно към бизнеса, който да обучава работна ръка за своите нужди. Следваща мярка – реформа на системата на професионално образование чрез планиране на регионално ниво в съответствие с нуждите на бизнеса. Бизнеса в региона има нужда и от инвестиционен ресурс за разширяване на производства или за модернизация, или развитие на чисти производства с висока добавена стойност – затова е много важно ББР да заработи с малките и средните бизнеси и на регионално ниво. Много зависи и от планирането и бързата и „чиста“ работа по съответните европейски програми – тук има добри дадености за чисто земеделие, зеленчукопроизводство, преработвателна промишленост, билки и алтернативни култури, освен традиционните. Смятам, че трябва да има напълно нова стратегия за управление на ВиК сектора и въобще на водния сектор, което е много важно за региона.
Предишното правителство отпусна за Пазарджишка област над 173 млн. лева за пътната мрежа в областта, а Вие сте недоволен от пътната инфраструктура. Парите ли не са усвоени или ремонтите са некачествени?
Отпускането на милиони не означава решаване на проблеми. Имам справка за проблемните участъци във всяка община, но аудиторията е наясно кои са те. Първата мярка за добра инфраструктура е да се спрат кражбите по отделните проекти, „политически“ обоснованото отпускане на средства към отделни общини и да се гледа цялата рамка от пътна инфраструктура и натовареност при определяне какво се финансира.
Социолозите дават 2 процента отлив от гласоподавателите на ГЕРБ заради удара „Магнитски“. Какво бихте казали Вие на тези хора? А това, че Слави не им казва нищо, допълнителен плюс ли е за БСП?
Не съм социолог, но имам един личен принцип в политиката, които винаги следвам – казвай ясно и разбираемо какво ще правиш ти, а не какво не са направили другите. Българите в крайна сметка са тези, които живеят тук и виждат кой кой е и какво върши по джоба и живота си. Що се отнася до политиката на ИТН – те са „котка в чувал“. За мен лично БСП в момента е в позиция да говори с хората нормално, разумно и много конкретно.
Да предположим, че имате правителство след изборите. Какво трябва да се направи спешно за първите сто дни?
Най-спешната мярка е една – програма за опазване на живота и здравето на хората, защото пандемията не ни е отминала. И най-спешното от най-спешната мярка е решенията да бъдат вземани не политически целесъобразно, а само и единствено от гледна точка на здравето.
Приоритет на икономическото ни ведомство са реформиране на професионалното образование, намаляването на административната тежест и развитието на индустриалните зони. На думи звучи просто, но как да го постигнем?
В големия си процент реформите или опитите за реформи у нас се налагаха отвън – отпускаха ни средства, за да се реформираме и ако се реформираме. Държавата трябва да бъде планиращ партньор на собствените си, български, инвеститори. Да планира мерки за инвестиционна подкрепа, коопериране, експортно застраховане, реформа на професионално образование. Това е най-краткия отговор на Вашия въпрос – ще го постигнем, когато си направим стратегията сами с оглед на националните и регионалните специфики, а европейските стратегии са само подкрепящи.
Отдавна се говори за нов икономически модел на Европа. Какво трябва да направи България, за да не остане извън световните и европейските тенденции? Какво пропуснахме досега?
България трябва да избере – да тръгне по бързата писта на иновации, технологии и продукт с висока добавена стойност, или да продължи с бавни темпове и хаотично да развива ту този, ту онзи отрасъл, правителствата да пазят рейтинга си и да не правят резки реформи. Аз съм за първия вариант, което за мен значи реформи. В образованието – ако кажем, че доходите в системата са относително задоволителни, то никой не смее да бръкне надълбоко в съдържанието или ако бърка е за да изважда, а не да добавя стойност. В средата – дали едно дете в Сърница има същите условия като едно дете в София? И двете деца имат еднакво право на достъп до образование и еднаква възможност да станат ядрени физици, ако искат. Само че училищната инфраструктура облагодетелства едното дете. Трябва да има стандарт еднакъв за училищата. Ние трябва да започнем да подготвяме кадрите, които да произведат този икономически скок. Много са важни и инвестициите в науката и технологиите, т.е. в университетите и в иновативните проекти. Следващият етап е достъп до финансиране и чиста и подкрепяща бизнеса административна среда.
Ако моделът е сбъркан и подчинен на корупцията, откъде трябва да започне ремонтът? Реформа на съдебната система? Въобще, по какъв начин трябва да се промени моделът?
Ремонтът трябва да започне от нетърпимост към корупцията. А най-добре ще бъде, ако тази нетърпимост не зависи само от външни фактори, а е и вътрешен осъзнат избор. Иначе моделът на функциониране на Изпълнителната и Съдебната власт е конструиран от политиците и променян от политиците. Ако те са ваксинирани срещу корупцията, то и моделът няма да бъде опорочаван.
Платена публикация
