Петя Цанкова е номер 2 в листата на „БСП за България“. Магистър „Математика и информатика“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Има двадесет годишен стаж като учител. В момента е преподавател в Езикова гимназия в гр. Пазарджик. Три мандата общински съветник. Завършила е политически обучения към Институт за социална интеграция и Институт за политика. Народен представител в 45-то НС.
- Все по-често БСП говори за демографски колапс, но той не е от вчера, къде бърка държавната политика?
- Демографският срив е комплексен проблем, резултат от 30 години преход и много допуснати грешки, включително и на БСП. Не отричам това. Последните 10 години обаче, демографския срив се усеща особено осезаемо. Имахме политика изцяло конструирана върху инфраструктурни инвестиции. Не отричаме смисълът им, но част от тях бяха хаотични и без ефект. Защо са ни например стадионите в населени места, в които има само възрастни хора?
- Въпросът е какво може да бъде направено днес и от тук нататък?
- Ние имаме много ясен отговор. Инвестициите в човешки капитал има много по-голяма възвръщаемост. Това означава инвестиции в образование, здравеопазване, целеви социални мерки за младите семейства. Ако искаме стабилно общество и икономически напредък трябва да започнем от човешкия фактор – това е стратегията на БСП. Това е и първата стъпка към решаване на демографските проблеми.
- Какви са конкретните мерки, които предлагате?
Започваме с грижата за семействата и реформа в подоходното облагане. Най-кратко казано - 500 лв. необлагаем минимум от доходите на родителите за всяко дете в семейството. Иначе казано, ако заплатата е 1100 лв., а децата са две, това означава, че всички дължими данъци ще бъдат начислявани върху остатъкът от 100 лв. Предвиждаме еднократна помощ от 6500 лв. при раждане на второ и трето дете в семейството, но само при условие, че родителите са работили и са плащали осигуровки в последните 2 години. Ясно защо – от тази подкрепа не бива да се възползват хората, които цял живот са живели на социални помощи, правят опашки на банкоматите и никога не са давали на държавата нещо от себе си. Предвиждаме безплатни детски ясли и градини и еднократна помощ от 250 лв. на всички деца до 4 клас в началото на учебната година. Смятаме, че трябва да има и безплатни учебници от 1 до 12 клас. Категорични сме, че лекарствата за децата до 14 годишна възраст трябва да бъдат безплатни и много силно да се наблегне на профилактиката и чрез здравната, но и чрез образователната система.
- От къде обаче ще дойдат парите за тези мерки?
- От добро управление, от спиране на течовете и непрозрачното и неефективно харчене на държавния бюджет. Имаме реални разчети и 18 готови законопроекта за реализиране на тези мерки, част от тях внесохме в краткия живот на 45-то НС, но те не влязоха в зала за обсъждане. Всеки от тях има своята финансова обосновка. 3 милиарда лева струват социалните мерки на БСП. При брутен вътрешен продукт 117 милиарда лева, те са абсолютно постижими. Като прибавим към това и спирането на огромните корупционни течове и насочването на публични средства по ефективен начин, смятам, че мерките са изцяло реалистични. И забележете – ние тук не говорим за помощ, която държавата налива, а за инвестиция с дългосрочна възвръщаемост. Тези хора ще имат стимул да останат да живеят в България заедно с децата си, а облекченият семеен бюджет ще означава, че те ще инвестират повече в потребление – в местните икономики. Или казано не на езика на икономистите: Ние говорим за взаимност – държавата подкрепя хората, но и хората от своя страна подкрепят държавата си. Никоя партия в момента няма в политиката си формулирана тази взаимност по толкова конкретен и измерим начин.
- Със съжаление констатираме за кой ли път, че българските пенсионери са с най-ниски доходи. Вие традиционно ги подкрепяте, кажете конкретни мерки.
Имаме готов законопроект за преизчисляване на пенсиите, който внесохме в миналия Парламент, но той не бе подкрепен на второ четене. Ще го предложим отново. Ножицата между старите и новите пенсии трябва да се затвори.
Готов е и едни нов законопроект - Закон за възрастните хора – нова визия за грижи и социално адаптиране на тези хора. Към края на 2020 г. 20% са възрастните хора у нас, по смисъла на закона ние смятаме за възрастен човек, навършил 65 год. Законопроекта изцяло стъпва върху европейския социален модел и неговите 3 стълба - увеличаване на трудовия живот и активността на възрастния човек, приемственост между поколенията, увеличаване качеството на живот след излизане от пазара на труда. Казвам го неслучайно – населението в цяла Европа застарява и социалните системи, но и икономиките в отделните държави имат проблем с тази реалност и правят политики, които инвестират в качеството на живот, здраве на възрастните хора, но и в увеличаване на активността им на пазара на труда. Това в никакъв случай не означава удар срещу младите специалисти. В някои сфери те липсват и се разчита изцяло на старите кадри – здравеопазването и медицинските сестри са само едни пример. Затова говорим и за политика на трудова приемственост. Този модерен и европейски подход на отношение към възрастните хора има и съответната финансова и статистическа обосновки. Вярвам, че следващият Парламент ще го приеме за приоритет. Защото тези 50 лв., които се дават над пенсиите са милостиня и псевдо-грижа.
- Образованието е Ваша професионална сфера – къде е мястото му в политиките на БСП?
- В центъра, заедно с науката като държавен приоритет. Те са част и от изграждането на националния потенциал чрез младото поколение, без тях не може да има икономически реформи, нито иновации, напредък и стабилност на доходите като следствие. Дуалната система се провали, защото липсваше симбиоза между образование, работодатели, синдикати. Много е притеснителна ситуацията в момента с професионалното образование – от там трябва да се започне. Липсват квалифицирани кадри и няма работна ръка, която да задвижи икономиката. В един шивашки цех ме попитаха защо в Гимназията по текстил и облекло няма шивашки паралелки. Стигнахме до там в пазарджишко да внасяме работна ръка от Украйна. Затова първата стъпка за мен е да бъде поставена картата на регионите с нуждите на бизнеса и около нея да се съберат и частният сектор в лицето на браншовите организации, и държавата, и НПО сектора и синдикатите. Нужна е реформа на професионалното образование, която да съответства на нуждите на бизнеса, но не само. Тя трябва да отговаря и да бъде авангард на държавната стратегия за развитие на икономиката, особено с оглед на големите трансформации в Европа – преход към зелена икономика, високи технологии, инвестиции в иновации. Всеки проект, инициатива – частна или държавна, всяка инвестиция има нужда първо от подготвени хора на всички нива, за да се случи. Ако българската образователна система не ги произведе, в България няма да се случват добри неща.
