19-годишният Веселин Пенчев от пазарджишкото село Ивайло е възпитаник на езиковата гимназия "Бертолт Брехт". Той постигна най-добрите резултати на изпитите за специалността "Пожарна и аварийна безопасност" в Академията на МВР и беше приет на първо място от всички кандидати. Заедно с него, от 16 септември, ще се обучават само още 29 студенти.
- Защо реши да станеш пожарникар?
- Избрах тази специалност, защото ми харесва професията, а вярвам, че човек трябва да прави това, което го прави щастлив. Усещането да спасиш нечий живот или дом със сигурност е невероятно. Или да подадеш ръка на изпаднали в беда. За съжаление, невинаги финалът е щастлив, но ти трябва да си направил всичко по силите си. Обичам да помагам на хората като цяло и мисля, че като пожарникар ще мога да изпълня своя принос към обществото.
- Каква подготовка бе необходима за изпитите?
- Физическата ми подготовка започна още преди две години. Въпреки че тогава не бях съвсем сигурен какво ще кандидатствам, тренирах усилено, за да бъда в добра форма. Психологическата ми подготовка обаче продължи само месец, като сам си намирах тестовете.
- Разкажи малко повече за самите изпити?
- Изпитният процес протече в три дни. Самите изпити бяха по метода на изключването - ако не вземеш единия, не преминаваш към другия. Най-напред бе медицинското освидетелстване, за целта на което преминавах през различни изследвания. На изпита за физическа годност получих максимален брой точки. На третия ден беше най-тежкият изпит - психологическото изследване. Състоеше се от 3 части - тест за интелигентност, личностен въпросник от 205 твърдения и най-накрая - разговор с психолози.
- Да си огнеборец ли беше детската ти мечта?
- Трудно мога да кажа, че това ми е било детската мечта. Детските мечти си приличат. Всяко дете мечтае да е супергерой или да се превърне във велик спортист. Конкретно моята беше да бъда "най-добрият футболист в света".
- Това, че баща ти е пожарникар, до каква степен повлия на избора ти на професия?
- Със сигурност има известно влияние, макар че той никога не ме е карал да поема по неговия професионален път. Дори когато му казах за своето решение, той се учуди, защото професията на огнеборците крие доста рискови ситуации.
- Ходил ли си с него в Противопожарната служба в Пазарджик?
- Да, много пъти. Дори когато бях малък, често я посещавах. Беше изключително интересно и ми харесваше да прекарвам време там.
- Случвало ли ти се е досега да помагаш при пожар като доброволец или озовал се случайно очевидец?
- Бил съм на доста пожари, но не ми се е случвало да помагам, защото хората, чието задължение е това, са истински професионалисти и знаят как да си свършат работата.
- Професията на огнеборците е благородна, но и рискована. Те са на първа линия в огън и вода, както и във всевъзможни кризисни ситуации. Не те ли е страх да поемеш по този труден път?
- Не ме е страх. В живота няма нищо лесно. Щом съм избрал този път, ще го извървя, независимо от рисковете и опасностите. Човек трябва да рискува, защото не знае какво може да спечели. Ако е свикнал да си седи кротко и да не напуска своята зона на комфорт, не смятам, че ще има просперитет в живота. Нищо не става от първия път, но никога не трябва да се отказваш.
- Кои, според теб, са най-ценните качества, които трябва да притежава един пожарникар?
- Бързина и адекватност на действията, защото всяка секунда е от значение и дори тя може да се окаже фатална, но всяка секунда може и да спаси човешки живот.
- Това лято станаха доста пожари, включително в нашата област. Докато гледаш подобни кадри, иска ли ти се да си там и да помагаш в борбата с пламъците?
- Разбира се. Надявам се, ако има подобни пожари догодина, да бъда там и да допринеса за тяхното погасяване. Но най-добре за всички ни е те да бъдат рядкост.
- А какво смяташ за хората, които предизвикват умишлено пожари?
- За мен те са опасност. Органите на реда трябва да ги залавят и да бъдат съдени, защото могат да наранят околните.
- Ти имаш отличен успех и със сигурност можеше да се реализираш в друга област. Какви други интереси имаш?
- Нещото, което най-много исках, беше да уча за пожарникар. Но за да бъда сигурен, че ще съм студент, кандидатствах и в УНСС, както и в Софийския университет "Климент Охридски". Бяха ме приели и на двете места, но специалността в УНСС ми хареса повече. Дори се бях записал "Икономика на сигурността". След като излязоха резултатите от Академията на МВР обаче, избрах да продължа там.
- Занимавал си се с футбол. С какво професията на пожарникаря надделя?
- Преди няколко години получих много тежка контузия, която ме извади извън терена за 2 години. Когато се завърнах, бях в много слаба форма и вече бе късно да се занимавам с футбол. Затова започнах да мисля с какво ще продължа. В момента практикувам активно различни видове спорт - ходя на фитнес, играя футбол с приятели, но само за развлечение.
- С какви очаквания започваш първи курс?
- Доста съм амбициран и ми е много любопитно как ще протича подготовката. Започва една нова страница в моя живот.
- Докъде се простират амбициите ти?
- Все още съм много млад и амбициозен. Надявам се да продължа така и в бъдеще. А докъде ще стигна, ще видите сами. Надявам се да е далеч.
"Знаме"
