Тя съветва младите да избират професии, чиито смисъл и значение осъзнават
ГРАЦ – ПАНАГЮРИЩЕ. Както „Знаме” писа, тази година Диана Дойчева Алексова, студентка в Техническия университет в австрийския град Грац, специалност „Архитектура“, за втори път спечели поименната студентска стипендия „Проф. Марин Дринов“, учредена от Община Панагюрище и „Асарел-Медет” АД за местни студенти, които се обучават във висше учебно заведение в чужбина.
Свързахме се с момичето в Австрия. Ето как отговори тя на нашите въпроси:
- Диана, благодарим ти, че намери време за този разговор. Знаем, че в момента си много заета.
- Така е. В края на магистърската си програма съм. Следващия семестър, т. е. през март, ще започна да подготвям своята дипломна работа. Специалността ми изисква много време и усилия. Работя също така в архитектурно бюро. Почти не разполагам със свободно време.
- Заради какви постижения ти бе присъдена Дриновската стипендия?
- Постиженията ми тази година са главно отличните оценки. Имаме основен предмет, който се нарича „Проектиране“ и се провежда три пъти в три различни семестъра преди дипломната работа. Той е практическата част от следването. За радост, успях да развия два проекта много добре. Имам също така отлични оценки и по други предмети, върху които съм се фокусирала.
- Лауреат си на Дриновската стипендия за втори път. Изненада ли те това? Как те карат да се чувстваш подобни признания?
- До известна степен ме изненада, защото очаквах да има повече кандидати. Като цяло подобни признания ми показват, че вървя по правилния път и усилията ми биват оценени.
Предполагам, че повечето хора не могат да си представят ежедневието на студентите по архитектура в Германия и Австрия, но искам да повторя, че се трудим изключително упорито. За тези, които искат да разработят хубави проекти, няма почивни дни. Усилията не могат да се измерят с точките, които получаваме за предмета. Затова се радвам, че получавам, от една страна - признание, а от друга - необходима финансова подкрепа.
- За какво ще похарчиш материалния стимул?
- Както и миналия път, ще използвам парите за своята издръжка, тъй като невинаги успявам да се издържам напълно. Зависи от натоварването в университета. Или около края на семестъра, или по време на разработката на дипломната ми работа те ще са ми от голяма помощ.
- Вдъхновяват ли те личности като проф. Марин Дринов?
- Да, определено. Проф. Марин Дринов е извървял невероятен житейски път, който днес не бихме могли и да си представим, въпреки че сега е доста по-лесно да учим в чужбина, отколкото е било тогава. Неговата кариера като учител започва в Панагюрище и благодарение на панагюрското население успява да продължи образованието си в Русия и Европа.
Вдъхновява ме и фактът, че такава кауза за помощ на студенти в чужбина е започнала много отдавна и все още съществува в града ни. В крайна сметка това е инвестиция в бъдещето, както доказва и случаят на проф. Марин Дринов, защото той успява да допринесе много за развитието на българския език и образованието, но участва и в така важни за възстановяването на България политически дейности.
- Различава ли се образованието в Австрия от това у нас?
- За съжаление, не мога да дам точен отговор на този въпрос, защото откакто завърших училище и започнах да следвам в чужбина, нямам пряк досег до образователната система в България. Предполагам, че някои от темите, които се засягат в обучението, се разминават заради различния стандарт на живот и фокуса върху други проблеми.
- Какво ще кажеш на младите хора, които в момента се колебаят дали да се дипломират у нас или зад граница?
- Опитът в чужбина винаги си заслужава, стига да имат цел и мотивация. Важно е да се прецени какви финансови възможности има човек и да се осъзнае, че следването не продължава само пет години, както е по програма. Истината е, че винаги има работа за студенти в чужбина, но трябва да са готови да се справят сами с всичко и да си дадат време да постигнат целите си. Искрено вярвам, че опитът в чужбина ни обогатява като хора и ни прави по-силни.
- Трябва ли човек да е амбициозен?
- Разбира се. Смятам, че всеки трябва да намери професия, чието значение разбира, и която му доставя удоволствие. Ако вършим работата си без желание, в повечето случаи е некачествено и чакаме края на работния ден, но очакваме да получим заплата за дейността си. Така губим не само времето и енергията на работодателите си, а и собственият ни живот се изнизва пред очите ни.
Затова призовавам всички млади хора да изберат нещо, което им харесва и да преследват целта си. Същевременно те трябва и да бъдат ценени от работодателите и колегите си, т. е. не бива да се подценяват и да търпят несправедливо отношение.
- Ще се върнеш ли в България, след като завършиш?
- В момента не мога да съм сигурна какво ще направя по-нататък, но засега харесвам работата си в чужбина. Също така любимият ми чужд език е немският, още откакто започнах да го уча в езиковата гимназия в Пловдив в осми клас. Не бих искала да се разделя с него. Но имам няколко различни идеи за кариерата си, като не знам към коя точно ще се насоча в бъдеще.
- Връщаш ли се често в Панагюрище? Какво обичаш да правиш в родния си град?
- Рядко се прибирам в Панагюрище, но се старая да е за по-дълъг период, защото пътуването от Грац към Панагюрище също отнема доста време. Обикновено си идвам през лятото, когато нямам изпити, както и по Коледа, ако не работя.
Не правя нищо особено, просто се виждам със семейството и роднините си вкъщи или например в парка в центъра. Миналата година не успях да си дойда през зимата, тъй като нямах достатъчно дълга отпуска, а и заради пандемията беше рисковано.
- Как се виждаш след 5 години? А след 10 години? В каква посока смяташ да се развиваш?
- Искам най-вече да съм здрава и да разполагам с повече свободно време. Надявам се да продължа да съм доволна от работата си. След пет години може да съм ръководител на проекти, но може и да реша да надграждам образованието си и да се развивам в по-специализирана област. Може университетът да ми липсва и да преподавам. След десет години пък може да открия собствено бюро, но това с времето ми изглежда все по-нереалистично заради отговорността, която трябва да поема и заради конкуренцията. Честно казано, имам много идеи.
- Имаш ли хобита?
- В момента съм прекалено заета за хобита. При първа възможност се наспивам. Не водя много здравословен начин на живот, тъй като през повечето време съм или на работа, или в университета (дори събота и неделя).
Уча италиански към университета, това е единственото редовно занимание, което не е пряко свързано със специалността ми. Преди години започнах да уча руски. Като цяло езиците ми харесват. Слушам с удоволствие музика на тези езици. Не съм особено запалена по спорта. Но се опитвам да спортувам с една приятелка отвреме навреме. По-мотивиращо е, когато си в компания, особено когато опитваш да правиш неща, които не ти харесват кой знае колко.
Мария ДЪБОВА
