Регионът

Археолози проучиха най-голямото жилище на Пистирос

  25.11.2021 06:26             
Археолози проучиха най-голямото жилище на Пистирос

Крепостната стена на античния търговски център е от камъни, добивани в местна кариера

ВЕТРЕН-СЕПТЕМВРИ. През месец август, вече за тридесет и трета поредна година се проведоха редовните археологически проучвания в емпорион Пистирос край Ветрен. Тази година в проучванията участва само български екип, под ръководството на доц. д-р Алексей Гоцев (Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките), със заместник-ръководители - д-р Емил Нанков (НАИМ БАН) и Цветелина Славкова (Археологически музей–гр. Септември). Финансирането бе изцяло от Министерството на културата, в размер на 27 456 лв., като Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“, гр. Септември организира разкопките и осигури разходите по охраната на обекта.

В проучванията тази година се включиха и специалисти от Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Българската академия на науките, във връзка с обработката на костения материал, вносната луксозна керамика и с изследването на каменния материал, използван при изграждането на крепостните стени, сградите и отводнителните съоръжения.

Разкопките през този сезон бяха съсредоточени в два различни сектора. Продължи проучването по трасето на крепостната стена в северозападна посока. Целта на проучването бе да се уточнят датата и начина  на изграждане на стената. Благодарение на направените изследвания върху каменния материал се установи категорично, че той е добиван в кариера, намираща се в близката околност. Цялостното проучване на крепостаната стена в близките години ще даде възможност за нейното консервиране и експониране.

Паралелно с проучването на крепостната стена бе извършено такова и на едно от вкопаните жилища, разкрити при югоизточния сектор на обекта, вътре в укрепената площ. Тук през 4 век. пр. Хр. е съществувал жилищен квартал. През 2021 г, бе проучено четвъртото по ред жилище, което до момента има и най-големи размери. Сред разнообразния инвентар на къщата изпъкват фрагменти от преносими глинени огнища, които в античността са използвани при приготвянето на храна. Група от находки, състояща се от каменни точила, желязна и бронзова шлака, желязно шило, железни пластини, ножче, рогова дръжка, парчета от рог на елен със следи от обработка, както и наличието на пясък, дават косвени сведения за дейност, свързана с производството на дребни метални предмети (като шила и ножчета) на това място.

През есента на тази година бе извършено и геомагнитно изследване на територията извън крепостните стени на селището. Проучването е извършено от специалисти от Универстета в Бърно, съвместно с Българската академия на науките, Карловия университет в Прага и Археологически музей „Проф. М. Домарадски”. Целта на изследването е да даде информация за съществуването или липсата на археологически паметници извън рамките на проучената до момента площ, което ще даде нови насоки в проучването на обекта.

Предстои обработка на резултатите и консервация и реставрация на новопостъпилите находки.

Цветелина СЛАВКОВА

Уредник-археолог в Археологически музей „Проф. М. Домарадски“


Свързани