6.4 процента пък е смъртността от коронавируса като дял от общата смъртност при нас
Кризата в здравеопазването, причинена от пандемията, поставя множество въпроси относно адекватността на здравната система в страната, нейния капацитет, възможности и проблеми. Именно тях проучва анализът на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен “Здравеопазването в областите: ресурси, резултати, ефекти“.
Той стъпва върху индикаторите в категория „Здравеопазване“ от изследването „Регионални профили: показатели за развитие“, което бе представено тази седмица. Включени са и други данни, за да се очертаят по-пълно основни параметри на достъпа до здравни грижи и влиянието на пандемията през 2020 година.
Проследяването на случващото се на местно ниво
откроява различията и спецификите на здравеопазването във всяка една българска област. Последните сравними данни на областно ниво са за миналата година.
Броят на болничните легла* например се увеличава значително през последното десетилетие в почти цялата страната. С най-голяма леглова база спрямо населението и огромен превес над другите области е Плевен - 99 легла на 10 хиляди души.
Нашата област е на четвърто място с 63 болнични легла на 10 хиляди души
Преди нас са областите Монтана с 69 легла и Пловдив с 81 легла. Средно за страната пък леглата са 55 на 10 хиляди души.
На национално ниво данните показват голямо намаление на броя на лекарите (както общопрактикуващи, така и специалисти) през последното десетилетие.
По брой случаи на Ковид-19 Пазарджишка област се намира във втората половина на националната подредба с 21 случая на 1000 души от населението. След нас са само областите Добрич и Търговище с по 20 случая, Смолян, Разград и Велико Търново с по 19 случая, Ловеч и Видин с по 18 случая, Хасково със 17 случая и Кърджали с 12 случая. Първенството го държи София-град с 41 случая. Следват областите Габрово с 38 случая и Кюстендил с 37 случая.
Общо за страната случаите на коронавирус на 1000 души са 29
Освен повишената заболеваемост от Ковид-19, в национален аспект се наблюдава и скрита допълнителна заболеваемост от други болести, чието лечение временно е било преустановено по време на най-тежките кризисни седмици, в които болничната система не е успяла да поеме всички болни.
Общата смъртност в България през 2020 г. бележи сериозен ръст във всички области. Спрямо броя на населението най-висока е тя в областите Видин и Монтана.
През 2020 година коронавирусът за първи път става част от международната класификация на болестите и до края на годината се превръща в една от основните причини за смърт в България.
По данни на Националния статистически институт (НСИ),
рекордна смъртност от Ковид-19
като дял от всички смъртни случаи в една област е отбелязана в област Благоевград (10 процента). Следват областите Пловдив (8.8 процента), Смолян (8.7 проценат) и Силистра (8.2 процента), а в дъното на подредбата са Сливен (4.3 процента), Велико Търново (4.4 процента) и Кърджали (4.5 процента).
По дял на смъртността от Ковид-19 в общата смъртност по области през 2020 година Пазарджишка област се намира по средата на националната подредба с 6.4 процента. Общо за страната процентите са 6.9.
Пандемията от COVID-19 се отразява крайно негативно и върху показателя за очаквана продължителност на живота. По данни на НСИ
българите са изгубили средно по около 3 месеца живот
за годините от периода 2018 – 2020 г. в сравнение с предходния период 2017 – 2019 г. в резултат най-вече на пандемията от коронавируса.
Безспорно тя води след себе си много промени. Събитие от подобен мащаб, което да влияе толкова значимо върху основни здравни показатели и показатели за качество и продължителност на живота, рядко се наблюдава в историята на човечеството. То поставя под натиск почти всички социални системи и изисква бърза трансформация на доставчиците на здравни, образователни и социални услуги.
Допусканията са, че данните за ефектите от пандемията в България през 2021 г. ще са още по-тежки в сравнение с 2020 г., независимо от наличието на ваксини и нови лечения. В дългосрочен план пандемията вероятно ще наложи реформи в системата на здравеопазването, целящи по-бързото ѝ адаптиране към нови вълни на вируса и ориентиране към преодоляване на дългосрочните негативни последици от боледуването.
Мина ГЕОРГИЕВА
*Изследването е представено със съкращения
