АЗ СЪМ ЛЕОН - Джак Ръсел. Роден съм на 10 юни 2020 година. Първите десет месеца от моя съзнателен живот прекарах в Германия... Много обичам да играя навън, да се разхождам, да плувам, не съм агресивен към кучета и човеци,обичам ги! В Германия всички ми се радваха ,дори непознати хора желаеха да ме погалят и почерпят с лакомства, бях добре дошъл навсякъде, с изключение на магазините за хранителни стоки. Най обичах да ходя на ресторант с моите (нека ги нарека родители - те са моето семейство),защото там имаше винаги топло млекце поднесено ми от персонала на заведението. Другото ми любимо занимание бе да играя на моравата с топка с другите кучета от квартала. Имаше случаи, когато топката се търкаляше на пътното платно, но в кварталите има ограничение на скоростта от 30 км/ч и всички шофьори са много внимателни, та затова понякога притичвах и си взимах сам топката. За което много ми се караха...
Хубаво ми беше там, но преди няколко месеца моето Семейство след дълги години живот извън граница взе решение да се прибере в родината си - БЪЛГАРИЯ! В началото тъгувах за приятелите си, но в пазарджишкото село Синитово бързо намерих нови - отново бях щастлив. Натъжавам се, когато остана сам вкъщи, защото в тази страна ние, четирикраките домашни любимци, някак не се вписваме в тукашния социален живот - често съм гонен от ресторанти, дори от магазинчета, а на морето пак има забрани за мен… Затова си стоя вкъщи. Хубавото е, че имам двор, в който да играя с моите приятели.
Дойде БЪДНИ ВЕЧЕР – 24 декември 2021 година. Беше 15.00 часа. Стана ми скучно на двора и се промуших през една тайна моя дупка, без Мама да забележи (приготвяше вечерята за Празника) и реших да се разходя до съседния двор, в който работят майстори. Просто си стоях кротко и наблюдавах с интерес как работят. В този момент Мама видяла, че ме няма и тръгнала да ме търси. Видях я, когато излезе пред външната ни порта на пътя, извика ме да се прибирам бързо вкъщи. Ок, , помислих си – идвам, и без това тук е пълна скука, а и вече съм гладен! Тръгнах към нея, но точно в този момент видях на отсрещния тротоар моя приятел - той няма дом като мен и Мама го храни понякога. Изтичах през пътя - просто исках да го поздравя... И тогава усетих нещо, преминаващо през мен... Кола... Силна болка... Мама извика от ужас... Боли... Всичко ме боли... Мама ме гушна и отнесе вкъщи… Събудих се във Ветеринарната клиника... След упойка ... Вече не усещах болката,но всичко ми беше мъгла... Чух Доктора да казва, че съм вечерял с Бог, имал съм наранявания външни и счупена кост на таза, но съм щял може би да водя пълноценен живот. Какво ли означава? Ще мога ли пак да скачам, плувам и играя с моите приятели? Времето ще покаже... Сега лежа вкъщи, излизам на двора само заради някои физиологични нужди и бързам да си легна ... Пия болкоуспокояващи, нямам апетит, само спя, страх ме е, уплашен съм, всеки звук ме стряска... Надявам се бързо да премине. Мама каза, че водачът на автомобила, който ме блъсна ИЗБЯГАЛ! Защо? А можеше да спре... Да, АЗ БЯХ ВИНОВЕН, но половината вина носи и този човек!
Ако беше карал разумно, можеше да отреагира и спре.
Така, както аз бях на пътя, можеше да бъде възрастен човек или малко дете, гонещо своята топка !
Искам да бъде намерен и да понесе последствията от деянието си.
АЗ СЪМ ЛЕОН, бях жертва, утре може да е някой от вас! НЕКА спрем насилието по пътищата ! И нека всеки извършил подобно деяние да понесе отговорността си ! Харесвам България ,искам да остана тук, но направи ли моето семейство правилен избор? Времето ще покаже. Бъдете здрави! Весели празници!
ЛЕОН - куче с лъвско сърце и силна воля за живот
