На фокус
Празниците отминаха, а празникът на празниците бе Рождество Христово. Край елхата, около питката с късметите, се събират внуци, деца, майки, бащи, баби и дядовци. Наздравици, подаръци, благопожелания, поздравления. На Рождество обаче не всички семейства се събраха в пълен състав. Отсъстваха емигрантите, които в тихата свята нощ бяха далеч от близките си. Хиляди семейства от Пазарджишко и България са пръснати по всички краища на света. Много млади, работливи, амбициозни българи и българки не пожелаха да чакат края на безкрайния български преход и потърсиха пари, спокойствие и достоен живот в богатите и уредени държави. Те повярваха, че светът е голям, шарен и надеждата дебне отвсякъде. Съвременните технологии им дадоха възможност да отпразнуват Коледата онлайн. На дисплея се вдигаха наздравици, говореха си по вайбъра (въпреки ,че внуците трудно се справят с българския език). Онлайн празнична глъчка. Интернет Коледа. Интернетското чувство за близост замести донякъде празничното усещане за общност. Дълбоко в душите на участниците в онлайн Коледата звучеше и "Я кажи ми, облаче ле бяло". А между наздравиците и благопожеланията капнаха и сълзи…
Колко са гурбетчиите от областта никой не може да каже.
Но няма емигрант-земляк, който да не е посетил сувенирния магазин-галерия "Мариола". Затова се спираме пред коледната витрина и чакаме да бъде пакетирана дърворезба на пазарджишки майстор. Оказва се, че тя ще пътува чак до Чили. Галеристът и популярен треньор по плуване Иван Пешев споделя: "Болшинството от клиентите-емигранти обикновено казват за къде са предназначени произведенията на изкуството, които купуват. В над 140 страни по света има пазарджиклии." И перифразирайки звездата на НЛО Георги Мамалев, той заключава: „Наште хора по света много са - казват стигнали са чак до полюса…"
Пазарджишкият художник Методи Пешунов, който за 33 години емигрантски стаж е бил и в двете Америки, в Сингапур, на Аляска и къде ли не, твърди, че българите са талантливи и по-способни от другите народности. Хиляди са пазарджиклиите, които са се замогнали и постигнали значими успехи. За битието на някои от тях е писано подробно в "Знаме". Ще го правим и за в бъдеще.
Нека емигрантите от Пазарджишкия край да знаят, че винаги ще бъдат посрещнати с "добре дошли", когато се завърнат в бащината къща в Пазарджик и в Панагюрище, в Жребичко и в Поибрене, в Радилово и в Белово, в Калугерово и в Септември, и навсякъде в региона. Колкото и друми да са извървели по всичките посоки на света, те си остават чеда на майка България.
Михаил ТОДОРОВ
Бел ред. Вече половин година в петъчните „фокуси” колумнистът Михаил Тодоров споделя своите мисли спомени и въжделения. А изборът на родения в Панагюрище социалист Христо Проданов в новото правителство доказа твърденията му в бр. 41 на вестника, че правителство без хора от Пазарджишко не може да има.
