ПАЗАРДЖИК. За десета поредна година и отново по иновативен начин в Първо ОУ „Св. Климент Охридски” отбелязаха Световния ден за борба с тормоза в училище, известен още като Ден на розовата фланелка. Във физкултурния салон бяха подредени впечатляващи декори, дело на петокласничката Нира Лискова. Всички деца си бяха закачили на дрешките миниатюрни хартиени розови фланелки
с надпис: „Не на тормоза, но не за ден!”
„Розовата фланелка е символ на подкрепата, която трябва да оказваме на тормозените хора край нас. Както розовата фланелка не може да остане незабелязана, така и твоята/нашата помощ за жертвите на тормоз трябва да бъде явна и открита. За нас всеки ден е различен, защото ни носи различни емоции. Любов, гняв, страх, възбуда, щастие, тревожност, гордост – това са част от нашите емоции”, обърна се към учениците, преподавателите и гостите психологът Ваня Ангелова. И поясни защо всяка година, в последната сряда на месец февруари, този ден се отбелязва с различни инициативи. „Смисълът е, че казвайки „Не“ на тормоза и насилието, поощряваме подкрепящото поведение, позитивната нагласа и малките, мили жестове един към друг”, обясни психологът.
После всички чуха
приказката „Доброто всяко зло побеждава”, написана със съвместни усилия
от деца и учители. Прочетоха я ученици, подредени във формата на сърце. Приказка за доброто момче, което правело добрини и се отнасяло отговорно и добронамерено, и за лошото момче с рошавата коса, неподредената раница и ненаписаните домашни, което правело пакости и тормозело съучениците си. Малчуганите унесено слушаха как двете деца се срещали и как лошото дете продължило още по-весело към училище, защото се подиграло на доброто. Доброто пък продължило разплакано и след като за пръв път не взимало участие в часовете учителите го питали какво се случва, а то им отговаряло, че всичко е наред. Децата слушаха как родителите но доброто дете видели промяната, но то и пред тях не обелило нито дума. Но на другия ден нарисувало картина и
помолило съучениците си да късат по едно парче от нея
всеки път, щом чуят лоша дума от лошото дете. Така картината била накъсана, а после отново залепена от доброто момче… По същия път щяло да върви и лошият хлапак, но след като вълшебна розова птица го вкаменила. С изключение на очите, които виждали всичко случващо се край него. А край него били всички негови жертви. Противно на очакванията му, те не се възползвали от безпомощността му, за да си отмъстят. И една от сълзите му паднала върху каменното му сърце и го размекнала…
Децата бурно аплодираха щастливия край и с радост се включиха с припяване към песента „Да протегнем на някой ръка”. Накрая те вкупом извикаха: „Можем да не допускаме тормоз в училище!” И пуснаха розовите балони да се реят на свобода в небето. Някои от тях сваляха малките розови фланелки. Някои пак четяха надписа. Не на тормоза, но не за ден.
(Зн)
