Хрянът не е само горчица. Да, наистина много хора харесват вкуса на хряна като пикантна подправка, други го ползват за туршията с кисело зеле, която благодарение на него остава бистра. Трети пък успешно се предпазват с него от вируси и настинки. Известно е, че листата лекуват болести и прочистват организма. Хрянът е най-мощното бактерицидно средство, отличен имуностимулатор с по-богато съдържание на витамин C, отколкото цитрусовите плодове. Етеричните масла, които се съдържат в корена на растението стимулират организма и гарантират положителна динамика на оздравителните процеси. Въпреки това хрянът не е най-обичаното растение в градината, защото ако го изпуснем от око, може да се превърне в плевел.
Хрянът обаче е сред най-уникалните творения на природата
и е много повече от просто обикновен овкусител в българската кухня. От векове се използва за лечение на различни заболявания, тъй като всяка част от растението притежава лечебни свойства. За родина на хряна се смята Югоизточна Европа. Оттам той постепенно се разпространява из цяла Европа. В див вид хрянът се среща в европейската част на Русия, в Кавказ, Сибир и в Далечния Изток. Вирее най-добре предимно на влажни места и по бреговете на реките. Неотдавна хрянът е определен като култура, което води до това сега той да се отглежда като хранително, лекарствено и декоративно растение.
Хрян или „селска горчица”
Така е познато разговорно това ароматно многогодишно растение от семейство Кръстоцветни. Хрянът има прави стъбла, които достигат до половин метър височина и до 15 сантиметра ширина. Цветовете му са бели и са събрани в китки, като цъфти през месеците май-юни на втората година от засаждането му. Коренът му е месест и плътен. Не расте на едно и също място повече от две години. Обикновено растението се изкопава през есента и се
съхранява в изба или друго прохладно място, на температура около 0 градуса
Корените на хряна се смятат за най-големите източници на витамин C. Но той е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, минерални соли, като калций, натрий, сяра, фосфор, магнезий, желязо, мед и органични съединения. В листата на хряна се съдържа 3 пъти повече аскорбинова киселина, отколкото в корените. Благоприятно действие върху човешкия организъм оказват съдържащите се в хряна летливи вещества, които са способни да убиват болестотворните микроби и благодарение на тях хрянът притежава бактерицидни свойства.
Хрянът в кухнята
Коренът му се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности. Хрянът, понякога смесен със сметана се сервира често с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба. Използва се и в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача. Най-често и почти единствено се добавя при приготвянето на телешко варено или кисело зеле. Но той е прекрасна подправка за всякакви месни супи и кебапи. Изключително добре се вписва във всякакви сосове, най-вече за риба. Кореспондира добре с майонеза. Получената смес е подходяща за гарниране на печени меса, варени риби, телешко варено и варени свински крачета. Най-добре е да се поднася със студени ястия. Ароматът, който хрянът добавя на всяко ястие, е специфичен и неповторим. Подправката се добавя накрая на приготвянето и не подлежи на дълга термична обработка, тъй като тя погубва аромата му. Хрянът може да се използва при приготвянето на летни салати. Настъргани хрян и моркови, овкусени с лимон или оцет, са прекрасна комбинация за посрещане на летните вечери. Разбира се, и за консервиране на зимни продукции.
Казват, че повече от една трета от производството на хрян в САЩ се отглежда в един малък район около Колинсвил, Илинойс, самонарекъл се „Хрянова столица на света“, поради което дори се изнася в чужбина като луксозна версия на продукта в места, известни повече с яденето на корена. Най-голямото производство за вътрешни нужди в САЩ идва от О Клер, Уисконсин.
Хрянът – ползи
Те са неизброими. Действа апетитовъзбуждащо, жлъчегонно, подобряващо храносмилането, антиревматично, противомикробно, диуретично. Местното дразнещо действие на хряна се свързва с гликозида синигрин, който освобождава при хидролиза алилсинапено етерично масло. Това дразнещо рецепторите действие обуславя стимулирането на храносмилането, както и антиревматичния и диуретичния ефект. Експериментално е доказано, че свежите корени на хряна понижават нивото на глюкозата в кръвта и подобряват протичането на експериментален диабет.
Наличието на антибиотика арморацин дава противомикробно действие на корените
В народната медицина листата и коренът от хрян се използват за лечение на пневмония, простуда и още други заболявания. При проблеми с дихателните пътища настърганият корен от хрян има бърз ефект и помага за елиминиране на бактериите, които причиняват респираторни усложнения. Сокът, извлечен от корените на хряна, се използва за облекчаване на дискомфорта в синусите. Проучване показва, че група от хора с остър синузит са били лекувани едни с антибиотик, а други с хрян. От резултатите става ясно, че и двата метода работят еднакво, което само по себе си показва колко е силно лечебното въздействие на хряна.
Цялата статия - в книжния брой на „Знаме”
