Това е той за мен, признава актрисата и режисьор Иванка Шекерова в навечерието на 1 април
ПАЗАРДЖИК. При засилен интерес и много добро настроение се игра спектакълът „Провинциални истории“ в Пазарджик. В него актрисата и режисьор Иванка Шекерова отваря вратите на миналото и запознава публиката с необятния океан от характери, които Чудомир така умело е описал в своите разкази.
На сцената буквално оживяха местната клюкарка, клетият мъж, който търси начин да угоди на жена си, но никога не успява, „трагедията“ на свекървата, която не може да приеме снахата, комичната среща на един обикновен човек с бюрокрацията, еквивалента на съвременната кифла, обсъждаща всички и всичко, но неспособна да се вгледа в собствения си живот.
Изпълнените със смях и комични ситуации сцени, накараха присъстващите да се замислят за малките и важни неща в живота.
„Провинциални истории“ беше третото и последно представление от тазгодишния Мартенски театрален маратон, организиран от Младежкия дом и Община Пазарджик.
В навечерието на 1 април – Деня на шегата, „Знаме“ разговаря с Иванка Шекерова. Ето как отговори тя на нашите въпроси:
- Актуален ли е днес Чудомир?
- На 100% е актуален. В представлението има извадки от различни негови фейлетони, разкази, мисли и те звучат стресиращо адекватно за нашето съвремие. А това е едновременно и радостно, но и малко тъжно, че нещата не са се променили никак.
Чудомир няма слаб текст – във всеки има някаква мъдрост, която трябва да се чуе. Затова е много важно хората да го четат. Буквално той прави дисекция на времето, в което живее.
- Представила сте „Природата, Енчоо“ и на честването на 132-годишнината от рождението на Чудомир в родното му село.
- Да, на 25 март бях в село Турия. Беше вълшебно. Пред къщата му се бяха събрали хора, има традиция да се пали огън. Местните останаха много долни, че някой извън селото им идва с такава любов към Чудомир.
- А защо „Провинциални истории“? Не са ли подобни и историите в столицата?
- Държавата ни е толкова малка, че за мен лично в България провинция няма. Всички сме свързани със селото - или сме дошли от село, или бабите и дядовците ни живеят на село, или сме в градове, заобиколени от села. Дори за да стигнеш до столицата, минаваш през много села. Ние сме едно хубаво, прекрасно село, наречено България. Самите ние сме си провинция, в което, разбира се, няма нищо лошо.
- Променя ли се хуморът у нас през годините?
- Да, променя се и то благодарение на всичките тези шоу програми, които малко елементаризират нещата, без да изпадам конкретика. Прекалено често се залага на лесносмилаеми, плоски и елементарни шеги. Това го има не само в шоу програмите. Аз обаче вярвам, че хората не са чак толкова глупави, та до такава степен да им се смила всичко. Хуморът също трябва да ни кара да се замислим. Но, за съжаление, хуморът в днешно време е на много ниско ниво.
- Умее ли българинът да се надсмива над себе си или предпочиташ шегите да са за сметка на някой друг?
- По-скоро е второто. Никой не обича да си признава, че има проблеми. Винаги е по-лесно да погледнем към някой друг и да кажем: “Вижте го колко е зле!“, вместо да се замислим за себе си.
- Помага ли смехът тежки времена като днешните?
- Това, според мен, е единственото хапче за спасение. Защото колкото повече забиваме и задълбаваме, толкова по-тревожни и проблемни ставаме. И толкова по-труден и невъзможен става животът. Дозата смях и отпускане ни отдалечават от стреса неимоверно. Хапчетата, които лекарите изписват, не могат да се сравнят с един час отпускане и смях. Смехът за мене свобода от страха.
Мария ДЪБОВА
Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме".
