Топлата усмивка на разпределителя на „Хебър” Иван Станев е любима на феновете. Капитанът, който излъчва доброта и е железен в полето, показа шампионската купа в сряда вечерта на феновете, е роден на 7 юли 1985 г. и е висок 190 см. Заедно с националния отбор на България е бронзов медалист от Световната Купа в Япония през 2007 г., а освен това е бронзов медалист от световното първенство за младежи в Техеран през 2003 г., като е с основен принос за третото място на страната си, а година по-късно е шампион на световното първенство за военни в Онтарио, Канада, с ЦСКА. Неколкократен балкански шампион с младежкия национален отбор. Повече трофеи има с „Хебър”, отколкото с родния си „Нефтохимик” (с него е шампион за 2007 г. и носител на Купата на България за 2007, 2008 и 2016 г. През 2007 г. и 2008 г. получава призове за най-добър разпределител на България. Двукратен вицешампион на Суперлигата на Иран. С „Хебър” е носител на три купи на България, три суперкупи и две шампионски титли.
- Иване, честита титла! Отново 3:0 финални мачове срещу „Нефтохимик” за титлата. Сега по-лесно ли беше – като научен урок?
- Благодаря ти! Щастлив съм, че титлата отново е в Пазарджик. Отстрани може да изглежда лесно, но според мен сега беше по-трудно. Отборът така беше събран, че трябваше да спечели всичко. Имахме точно определени цели и ги гонехме – без нито една загуба.
- Кой от тези последни три мача беше разковничето към успеха?
- И в трите мача се игра страхотен волейбол. Плюсът при нас е, че имаме доста опитни състезатели, които в края на всеки гейм знаеха как да завършат всяка атака, за да го спечелим. Това натежа в наша полза.
- В отбора има много опитни момчета, авторитети, лидери… Но пък има пословица, че остри камъни брашно не мелят…
- Така е наистина, вярна е поговорката. Трудно се създава отбор с много състезатели с опит, но ние успяхме да запазим един колектив през целия сезон. Запазихме го във всеки един мач, защото знаехме, че без него няма как да имаме успехи.
- Доколко ролята на треньора се оказа решаваща за успеха? Година по-рано четирима треньори се смениха на руля на „Хебър”…
- Ролята на Камило Плачи е огромна. Още когато дойде, изгради нашата система на игра и от нас се искаше да я спазваме. Да, наистина, той имаше здравословни проблеми, но треньорският щаб е достатъчно голям и помощниците му се справиха страхотно. Системата на Плачи даде резултат – не бяхме победени през целия сезон.
- През миналия сезон не влизаше често в игралното поле. Това не те ли демотивира? Какво ти костваше да продължиш да си любимец на публиката и да си капитан на шампиона на България?
- Това е работа на старши треньора – той определя кой да играе. Иначе за мен е по-добре да имаш двама опитни разпределители. Даже не само разпределители – да имаш равностоен отбор, с който можеш да водиш добър тренировъчен процес и да побеждаваш в официалните мачове. В началото на тази година, когато говорихме с Камило, той ми каза, че ролята ми ще бъде такава, че да помагам, когато е необходимо. Аз приех напълно нормално това, че ще бъда втори разпределител. Да, всеки иска да играе повече, но съм щастлив в Пазарджик. Щастлив съм и от това, че отборът спечели абсолютно всичко. Имах своите моменти през годината, така че въобще няма за какво да съжалявам.
- Ти пристигна в Пазарджик през лятото на 2018-а след 5 години в Иранската суперлига, където неведнъж става вицешампион. Колко време ти трябваше да се адаптираш в Пазарджик?
- Не много. Феновете ме приеха много добре. През първата година, когато дойдох тук, спечелихме Купата на България, играхме на финал в Суперлигата. Да, загубихме го, но Пазарджик е един волейболен град и го доказва с всеки един мач, с всяка една изминала година. Виждаш, че нашите фенове са винаги до нас – в която и част на България да играем, винаги ни следват и ни подкрепят в залата. Да не говорим какво се случва на домакинските ни мачове. Чувствам се добре тук.
- Имаш две чудесни момченца и съпруга. Те чувстват ли Пазарджик като свой втори град?
- Благодаря. Да, чувстват го. Големият ми син учи тук, а малкият е в детска градина. Съпругата ми също се чувства добре. Страхотно е в Пазарджик, а Община Пазарджик предоставя изключителни условия за състезателите тук. Да не говорим, че ние сме с една от малкото топли зали в България – което е много важно през зимата. А виждаме и по какъв начин развива подрастващите волейболисти в академията „Хебър”. Всичко това ме кара да мисля, че Пазарджик го очаква едно страхотно бъдеще.
- Ти си юноша на „Нефтохимик” и гордост и за бургазлии. Какво е чувството във всеки един сблъсък с „Нафтата”?
- Точно така е. Изкарах страхотни 4-5 години в Бургас. Всеки път влизането в зала „Младост” чувството е особено… Същото беше за мен усещането, когато играх в „Добруджа” за една година и дойдохме за първото ни гостуване в Пазарджик. А след това дойдох да се състезавам за „Хебър”… Когато изживееш емоции с даден клуб и после се върнеш на същото място, определено има сантимент
- Успяхте да отпразнувате титлата в Бургас, но сигурно празнуването ще има продължение.
- Да (смее се). Сега се срещаме с всички феновете пред залата, които не успяха да дойдат в Бургас, те се радват на титлата. А продължение на празнуването ще има.
- Феновете питат какви са твоите планове. Искаш ли да останеш в „Хебър”?
- Разбира се. Имам желание да остана. Но това вече зависи и от треньорското ръководство. Ако зависи от мен, да, бих останал с удоволствие.
Дочо ЧАНЕВ
Със съкращения. Цялото интервю - в книжния брой на "Знаме"
