Понеделник, 04 Юли 2022
 
Други

Бившият зам.-командир на дивизията и на Втора армия: Генералите като Джуров и Семерджиев бяха доблестни войскови мъже!

  07.05.2022 09:16             
Бившият зам.-командир на дивизията и на Втора армия: Генералите като Джуров и Семерджиев бяха доблестни войскови мъже!
Командващите учението \"Щит-82\" маршал Куликов (в средата), ген. Джуров (вдясно) и ген. Семерджиев (вляво)

Не коментирам армията сега, но не си давам танковете на никоя чужда държава, отсича о.з. полк. Спиридон Спиридонов

Когато се връща в годините назад, бившият зам.-командир на 11-та мотострелкова дивизия в Пазарджик о.з. полковник Спиридон Спиридонов е категоричен, че и сега да му предложат алтернатива, пак ще избере същото. В навечерието на Деня на храбростта – 6 май – Гергьовден, говори развълнувано за службата, а на моменти от очите му тръгват сълзи. Местил се е от гарнизон на гарнизон и е благодарен на семейството си – на съпругата и двете дъщери, за разбирането и подкрепата.

Роденият през 1941 г. в Дебращица офицер от запаса днес се радва на четири внучета и вярва, че те ще обичат родината като него. Заместник-началник на щаба на дивизията е от 1984-а до 1990-та. След това е преместен като

зам.-началник щаб на Втора армия

– една от трите армии на родната сухопътна войска до реформата от 2004 г. Днес е пенсионер, член на дружество „Героят-граничар Вергил Ваклинов“ с председател о.з. кап. Васил Шушнев към СОСЗР. 

„През 1960-а постъпих курсант във ВНВУ „Васил Левски“-Велико Търново. Изкарах пълния 5-годишен курс на обучение и през 1965-а завърших със звание „инженер-лейтенант“ висшето народно военно училище. Тогава курсантите там бяхме около 4000 души.

Разпределиха ме в 11-та танкова бригада в Карлово като командир на взвод

После преминах в командир на рота и командир на танков батальон.

През 1972 г. постъпих в Академия „Георги Сава Раковски“ и след 3 години завърших. Отново се върнах в Карлово – като оператор в щаба на бригадата. После ме преместиха в Пазарджик – в щаба на 11-та мотострелкова дивизия. След това – в полка в Девин, а по-сетне бях назначен за командир на полк в Ардино. През 1984 г. ме прехвърлиха в щаба на 11 мотострелкова дивизия в Пазарджик като зам.-командир.

Дивизията наброяваше около 10 000 души

Вие ме питате за голямото международно учение на силите от Варшавския договор „Щит“. То бе през 82-а и наистина бе най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор“, разказва о.з. полк. Спиридонов.

Кулминацията на мащабното учение е у нас.

Един от руските офицери редом до земляка ни е съветският майор Александър Лебед

Бъдещият генерал-губернатор и депутат от държавната Дума, който ще се окаже с решаваща намеса в Августовския пуч от 1991-а, сега е в стихията си. Предната година е бил в Афганистан като командир на първи батальон от 345-ти Отделен въздушно-десантен полк, където участвал в „прочистването“ на Баграмската долина. Ранен е в крака и заради незарастващата рана е пуснат в дългосрочен отпуск. Но два месеца преди идването му в България се е върнал в строя след като майка му с народна медицина е излекувала раната.

Учението е под командването на съветския маршал Виктор Куликов (главнокомандващ ОВС) и армейски генерал Добри Джуров (министър на народната отбрана) с пръв помощник началникът на Генералния щаб генерал-полковник Атанас Семерджиев. В него участват щабове съединения и части на БНА, УНА, ННА на ГДР, Полската войска, СА, Чехословашката армия и щабове на СРР, кораби и части на Черноморския флот на СССР и ВМФ на НРБ. Присъстват и военни делегации от Монголия, Куба и Виетнам. В голямата палатка генерал-полковник Христо Добрев организира взаимодействието между родовете войски и видове въоръжени сили. Освен министрите на отбраната от страните на съюзните армии, присъстват членове на Политбюро на ЦК на БКП начело с Тодор Живков.

В учението е оттренирано и завладяването на Босфора

Участват над 60 000 бойци, включително и запасняци, 800 танка, 1100 БТР и бойни машини, 1000 оръдия, 508 самолета и вертолета, 10 000 транспортни средства и 16 ракетни пускови установки. Войските всеки ден консумират по 120 т храна и 60 000 хляба. За снабдяването с хляб за войниците е мобилизиран полевият хлебозавод на Трета българска армия.

„Ние бяхме дислоцирани край Карнобат. Бяхме десетина дни на лагер, а 4-5 дни участвахме в учението. Преди това имахме и вечери на дружбата на страните от Варшавския договор. В крайна сметка успешно отработихме маневреността на съюзническите войски и флотове при синхронизация и съгласуваност в щабовете в случай на масирано чуждо нападение по въздух, суша и вода. Все едно бяхме на война“, усмихва се о.з. полк. Спиридонов.

Той неведнъж се е срещал с генералите Джуров и Семерджиев

„Ген. Семерджиев е бил ръководител на мое учение по тревога. Запасно учение. Лично ме е „заслужвал“. Това бяха истински войскови генерали – бойни хора, но човечни. С отговорно поведение и взискателни като командири, но професионалисти и родолюбци. Това, че са били партизани, не значи, че са „хванати от гората“ и са им дали да командват. И не бяха само те достойни хора с национално отговорно поведение. Ето, например ген. Динчо Велев-Дупинов! (Бел. ред. „Знаме“ писа за генерала от Смилец – чичо на Иван Динков и вуйчо на Иван Гарелов, който е бил командир на Втора армия, началник на Управление „Бойна подготовка“ в МНО и Управление „Бойна подготовка“ на Командване „Сухопътни войски”, създал алпийските войски в България). Идва генерал Велев на едно голямо учение в района на Девин.

Минаваме по окопите и той вижда – войниците написали „Нито крачка назад!“

„Добре бе, момчета, как го разбирате това нещо?“, попита ги той. Момчетата се посмутиха, че генерал ги заговаря. И тогава излезе един наперен сержант, и викна: „Другарю генерал! Зад нас са майка ми! Зад нас е баща ми!… Зад нас е цяла България!... Няма да отстъпваме! Нито крачка назад“, извика сержантът, а генералът се развълнува. „Браво, момчета! Браво, юнаци!“, извика той“ (о.з. полк. Спиридонов също се вълнува и гласът му затреперва, а после спира за минута и си поема дъх, б.р.) .

Неудобно ми е да говоря за сегашните генерали, но онези хора бяха отдадени на службата и дълга. Бяха народни хора. Един път ген. Велев идва на проверка в Ардино. Проверката свършва и го каня да обядваме в стола. Подготвил съм се. В менюто има предястия, пържола. А той ме поглежда: „Извикай, готвачката“. Извиках я и генералът тогава я попита:

„Булка, ти фасул имаш ли?“

– „Имаме другарю генерал“, отвърна тя. „Я ми сипи една чиния, да си надробя хляба“, рече той и остави пържолата.

В службата е имало и трагични моменти. Веднъж преди едно учение един джип със старшина и войник полита в пропаст...

"Старшината се спаси, защото падна върху дърво - буквално като във фирма „Кацнал на едно дърво с Луи дьо Фюнес. Но войникът не можа. Когато ме извикаха, отидох на ръба на пропастта и видях ужасна кървава гледка долу…  Отивам в селото, за да предадем тялото в църквата, а близките му ме посрещнаха…

Те го чакали за сватба, а аз им го носех в ковчег…

За международното положение полковникът от запаса коментира:

„Против войната съм. България не трябва да дава оръжие на когото и да било, за да се постигне мир. Болно ми е като танкист. Помня как през 1966 г. на гара Карлово СССР ни изпрати подарък цял ешелон чисто нови модерни танкове Т-55 АМ със стабилизатор – вертикален и хоризонтален (за стабилизиране на оръдието по време на движение, б.р.). Сто и четиридесет танка, свалени от поточната линия, подарък за бригадата. А сега някой иска да даваме нашите танкове? Аз не си давам танковете.“

Тодор ГРОЗДЕВ

Със съкращения. Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"

 


Свързани