На 1 май Панагюрище бе в центъра на тържествата послучай 146-годишнината от Априлското въстание. Сред развълнуваното множество бе и Георги Керкеняков. За изминалия път в годините разговаряме с днешния именик. Има защо той да е удовлетворен и горд от стореното, макар да скромничи.
„Така се случи, и то беше предопределено, да работя дълги години в сферата на музейното дело. Във времето назад беше въпрос на престиж да се занимаваш с българското културно-историческо наследство. Още повече, че
в град Панагюрище формирането на българското национално самосъзнание, задължително беше свързано с темата
за национално-освободителните борби, отразена в музейните експозиции и недвижимите паметници на културата от тази епоха”, разказва Георги Керкеняков. „През 60-те години на миналия век тук вече функционираше, изградена мрежа от обекти, мемориални музеи и Общ музей. Публичните изяви на работещите в тях специалисти будеха респект като хора с осъзната мисия, която печелеше свои последователи. Сред тях бяхме и
поколението музейни работници от 70-те години,
завършили история в Софийския университет и Великотърновския университет. Всеки имаше своите предпочитания за специализация в областта на археологията, Възраждането, новата история и етнографията.”
През 1973 г. младият специалист започнал работа в Градски исторически музей – Панагюрище като уредник в отдел „Нова история”. Впоследствие продължил като уредник отдел „Етнография” в съответствие със спецкурса си в СУ „Климент Охридски“. В кръга на задачите, които изпълнявал музеят, и Керкеняков набирал опит в усвояването на професията.
„Излизането пред аудитория слушатели от различни възрасти и култура, задължаваше разказът за различните периоди от местната история и традиционна култура да бъде увлекателен и убедително аргументиран с примери. Когато това се постигаше, получавах удовлетворението от добре свършената работа. Изключително благотворно върху изграждането на тези способности
изигра времето по отбелязването на 100-годишнината на Априлското въстание
Националната кампания в многообразните й аспекти като филмови продукции, белетристика, поезия, драматургия, театрални спектакли, мащабно строителство на възпоменателни мемориални ансамбли, музейни експозиции, средношколски викторини и мощна музейна пропаганда от тематични статии и беседи и много други бяха поле за изява и набиране на професионален опит. На него се опирах в развитието си като специалист в битността ми музеен работник, на професионалните ми ангажименти за събирането, опазването и популяризирането на движимите паметници на културата.”
Успоредно с това Керкеняков изучавал материалния бит и духовната култура на Средногорието. Тези познания намерили приложения при
създаването на нови експозиции в музейни обекти като Дудекова къща, Тутева къща, Дринова къща,
Макет на Панагюрска чаршия и други - от етнографски и общоисторически характер, в екип с колегиалната общност на музея.
„Устойчивото развитие на музейното дело в Панагюрище от неговото зараждане като идея в края на 19 век, материализацията на тези виждания в изградената през 1928 г. сграда на възпоменателния театър-музей читалище „Виделина“, в която през 1943 г. е откритата и първата музейна експозиция, намира проекции в наше време. Сегашните негови експозиции,
цялата музейна инфраструктура, обновена с проекта „Панагюрище столица на свободата“,
завършена пред 2014 г. поражда удовлетворение в мен със скромния ми принос при нейното осъществяване. Количествените натрупвания във времето с разработваните програми от общинското ръководство, формулирани като „Концепция за развитието на музейното дело в Панагюрище“ от 80-те години на миналия век, доведоха до качествените изменения,
утвърдили града ни като туристическа дестинация с културно-историческа насоченост
Градът и нацията ни заслужават този модерен съвременен показ, ориентиран към бъдещето на държавата. Историческият принос на Панагюрище и краят по възраждането и утвърждаването на българските държавнотворчески традиции ни задължава да ги отстояваме в ежедневната си музейна работа”, казва специалистът. И допълва, че постоянният посетителски поток е индикация за вярната посока на развитие.
„В кръга на професионалните си занимания съм се стремял
да изградя цялостна представа за възрожденския облик на Панагюрище,
за формиране на неговата просвета и култура. Тези възходи на духовността са довели до високата степен на национално самоосъзнаване и идеи за извоюване на освобождение от чуждия национален и политически гнет. Това е първостепенна важност при отразяването на историческата епоха в експозиционната и просветна дейност. Тези разбирания са били водещи при написване на публикации за местния и централен печат, на статии в научни издания, на сценарии за военно-исторически реконструкции и документални филми, на презентации за исторически личности”, казва той.
Керкеняков има печатни материали в Дриновски сборник, Панагюрски летописи, в московското списание „Руди и метали“ и други издания. На основата на исторически податки
участва в създаването на сценария на историческата възстановка „Мъжество и саможертва“,
представяна от 2006 г. на историческия хълм „Маньово бърдо“ с участието на членове на Национално дружество „Традиция“, самодейни колективи от града и общината и деца от Центъра за индивидуално развитие в Панагюрище. От този характер е възстановката „Съединението прави силата“, осъществена от клуба през 2005г. на историческия площад „20-ти април“. Мястото, на което е проведена първата акция по обявяването на Съединението на 2-ри септември 1885 година. Част е от сценарийния екип на спектакъла за Освобождението, реализиран през 2008 г. пред Смолската къща и паметника на освободителя на града ген. Виктор Дандевил. Идейно и организационно е свързан със създаването през 2001 г. и дейността на
местния клон „Стоил Финджеков“ на НД „Традиция“, чиито съосновател е
В рамките на неговата дейност е участвал в колективното дело по организиране на съвместни с Исторически музей-Панагюрище и Националния военноисторически музей веществено-документални изложби за Априлското въстание, Освободителната война и войните за национално обединение, в изложбата под надслов „Народ, който помни миналото си има настояще и бъдеще“, посветена на 20-годишнината от създаването местната структура на НД „Традиция“ и др. За повишаване на емоционалното въздействие върху подрастващите поколения и участващите на възпоменателните мероприятия за отбелязване годишнините от Априлското въстание, Съединението и предосвобожденската епоха у работил за осъществяване идеята
за създаването на музейни копия на на знаме № 12, носено от Банската чета на поп Груйо,
на копие на Карловското знаме за експозицията на Тутевата къща, на
копие на панагюрското знаме на Съединението от 2-ри септември 1885 г., на възстановка на знамето на войнуганите, каквито са били панагюрци през периода 15-19 в. В широкоспектърната дейност на музея в Панагюрище у участвал в провеждането на редица инициативи като представяне на книги с краеведска насоченост като „История на Панагюрище 1878-1944г. от Георги Гемиджиев, „Панагюрската памет“, статии на Лука Меченов, съставена от Г. Гемиджиев, „Панагюрище Секрасна Секрасте“ разработка на Дитка Гемиджиева, „Във вълшебната виделина на театъра“, посветена на 150-годишнината на читалище „Виделина“ , автори Нина и Иван Радулови, както и сборника от народни песни, събрани от етномузиковеда Атанас Сугарев. От такова естество са представянията на изложби от исторически, етнографски и областта на изобразителното изкуство, гостуващи или организирани от музея в Панагюрище. Създавал е организация за гостуване изложби от РЕМ-Пловдив, РИМ-Пазарджик, НВИМ-София, РИМ-Сливен, НЛМ-София, НЕИМ-София и други институции. Такова е мястото и ролята му при организиране гостуванията на художествените изложби посветени на 100-годишнината от рождението на колекционера на художествени произведения с панагюрски родови корен Иван Деянов и 100-годишнината от рождението на художничката Олга Брадистилова, чиито баща е героят от Първата Балканска война генерал Стойо Брадистилов от Панагюрище.
Горд е, че е
оказвал съдействие при процеса на осъществяване на речника на панагюрския говор
Че е бил в екипа от музейни работници, работили по проекта за изработване на реплики на традиционните възрожденски облекла на панагюрци-делнично и празнично - идея на проф. Лъчезар Цоцорков, което е продължение на опита натрупан при реконструкцията на въстаническото облекло на участниците в Априлската епопея. Част е от творческия екип при разработването на дипляни за музейните обекти. В същия е по разработването на ТЕП „Априлско въстание“, по който се осъществи актуалната експозиция в музейния комплекс. Съорганизатор е на
родови срещи за Щърбановия род и Дриновия род
Инициирал и участвал в научна конференция, послучай 50-годишнината на музея „20-ти април“ към читалище „Виделина“ (1993). Съорганизатор е на изложба с произведения на художника Васил Стоилов, сключил брак с Ганка Найденова през 1944 г. в Панагюрище (лична колекция на семейство Ганка и Явора Стоилови и работи от колекциите на панагюрци, техни родственици). Участвал съм в организацията на изложбата на проф. Стоян Домузчиев, преподавател в НХА-София, гостувал в Панагюрище послучай неговата 80-годишнина…
Тези и други прояви в духовната сфера реализирал в качеството си на бивш уредник и главен уредник, директор на музей, както и на бивш секретар на Общинския съвет за култура в Панагюрище.
Керкеняков не си пада по гръмките хвалби, камо ли да хвали себе си.
„В работния ми път
няма нищо по различно от пътя на всеки един колега,
работил в музейна институция от ранга на общинските в страната. По важно е направеното от нашето поколение да бъде съхранено и доразвито с оглед запазването на българската държавност и българското национално самосъзнание, за което трябва да се полагат последователни усилия с поглед в бъдещето”.
На музейното дело Георги Керкеняков е отдал 33 години от общо 43 години трудов стаж. Признания за работата си е получил от ръководството на града и музея: наградата „Любородие“ (2015 г.) за краеведческа дейност, награда за развитието на музейното дело в Панагюрище (2016 г.), паметен знак „135 години Априлско въстание“ (2011 г.), паметен знак „30 години от основаването на НД “Традиция“ (2021 г.), паметен знак „20 години регионален клуб „Традиция“-Панагюрище (2021 г.). И много поздравителни адреси по повод годишнини, благодарствени адреси за приноси по отбелязването на кръгли годишнини от Априлското въстание, грамоти от общинската администрация за участието в организацията и провеждането на ежегодните възстановки „Мъжество и саможертва“...
Теми върху които е работил,
отпечатани в сп. „Панагюрски летописи“ са: „За протоиндустрията и нейните корени през Възраждането“, „За възникването и съществуването на панаира в Панагюрище“, „Трябва ли Дриновата къща да има статут на музей“, „Сраженията при Петрич и Оборище“ (РТОВ)”, „Панагюрската памет” (за публикациите на Л. Меченов), „Философията на историческия 2 септември 1885 г.“, „Случайна ли е появата на златното съкровище край Панагюрище“, „Панагюрище и Панагюрския край в борбите за освобождение на Македония и Одринска Тракия“, „Концепция за развитието на музейното дело в Панагюрище“, „За труда на един реставратор - Дана Дечева”.
Публикувал у статии в местния и регионалния печат за Дудековата къща, за Тутевата къща, за Лековата къща, за Георги Бенковски, за Петър Щърбанов, за Райна Княгиня, за Орчо войвода, за знамената на панагюрските въстаници, за оръжието на воюващите страни през Руско-турската освободителна война, за облеклото и въоръжението на панагюрските въстаници, за Първото българско велико събрание на Оборище, за Панагюрище като туристическа дестинация, за Панагюрското златно съкровище, за Василий Чолаков и неговия „Български народен сборник“, за в. „Всекидневний новинар“, редактиран от Павел Бобеков, за дейността на Комитета за проучване миналото на Панагюрище, за етнографските експозиции в Панагюрище, за художника проф. Симеон Велков, за колекционера Иван Деянов, за художничката Олга Брадистилова, за Дриновия род, за Щърбановия род, за 50-годишнината от откриването на Музей „20 април” при читалище „Виделина“, за възрожденското златарство в Панагюрище, за обявяването на независимостта на българската държава през 1908г., за 100-годишнината на Балканската война.
Пенка МИХАЙЛОВА
На снимката: Георги Керкеняков на представянето на кн. 9-та на "Панагюрски летописи", състояло се през април т.г. в ИМ-Панагюрище
