Гражданите са раздвоени за цветната фасада на Младежкия дом, но в центъра на Пазарджик има друга една сива, занемарена, 60-годишна социалистическа сграда, която изсивя още по-отблъскващо, след стените на Младежкия дом бяха изпъстрени във весело многоцветие. Става дума за Профсъюзния дом. Единственото свежо, цветно петно по фасадата му са кино плакатите. Ако се върнем назад в годините и надникнем
зад фасадата на емблематичната сграда, щяхме да видим два етажа кабинети за профсъюзната номенклатура и два етажа репетиционни, конферентни, изложбени зали, клубове на самодейците, на хумористите. Преди десетилетия имаше голяма зрителна зала с партер, балкон и ложи за 500 зрители, "кошара" за симфоничен оркестър, гримьорни, гардеробни, ателиета, сцена със съответните съоръжения и художествено осветление. От бившото социалистическо и профсъюзно културно великолепие днес е останала кинозала с двеста места. По време на промяната, когато очаквахме съкращаване на българската чиновническата армия (най-голямата в света на глава от населението), репетиционните и конферентни зали неусетно започнаха да се превръщат в канцеларии, партийни централи и офиси. Вместо певци, танцьори, музиканти и художници, в гореспоменатите помещения днес са нагъчкани компютри, бумаги, бюра, а зад тях - сериозен брой сериозни служители на сериозни ведомства. В същото време самодейните и професионални състави на Пазарджик изпитват остра нужда от репетиционни зали, от съблекални, от реквизитни помещения за костюми, за декори, за инструменти. Това е, което може да видим днес зад сивата 60-годишна профсъюзна фасада.
Законите на Паркинсон са всесилни и всепобеждаващи. Един от тях гласи, че боядисването на фасадата и служебните помещения на фирмата води неминуемо до намаляване на фирмената ефективност. Изводът е от ясен по-ясен. Повече сивота – по-високо качество и по-висока обществена производителност на труда и цялостен просперитет. Защото сивотата поглъща индивидуалностите и мислиш само за общото благо. Фасадата е важна, както и какво има зад фасадата. Законите на Паркинсон са формулирани през 1955 година от Сирил Паркинсон в хумористично есе, публикувано в сп. „Икономист” и са издавани непрекъснато във всички държави по света. За това време се промениха представите не само за фасадите и начинът на труд, който се случва зад тях, а и понятието „общо благо”. Сега животът е много по-динамичен и шарен от онзи „сив” и монотонен живот на 50-те и поставя на изпитание дори хумористичните закони на Паркинсон.
Михаил ТОДОРОВ
