Пазарджик

Ген. Стефан Янев: Икономиката ни още не е готова за еврото

  04.06.2022 08:15             
Ген. Стефан Янев: Икономиката ни още не е готова за еврото

Свикнахме, че с 30 процента избирателна активност проблемите се решават

Ген. Стефан Янев дойде в Пазарджик и се срещна с граждани от областта. "Дошли сме да чуем вашите идеи, за да ги вземем предвид при учредяването на партия „Български възход“, каза бившият служебен премиер, който сравни държавата ни с голям кораб, който плавно, а не рязко, трябва да направи завой. Задаваха му много въпроси, а след срещата той бе готов и за други.

- Ген. Янев, казахте, че искате идеи, получавате ли ги?

- Да, хората споделят идеи и проблеми. В момента не сме на предизборна обиколка, искаме да се видим с максимален брой хора в различни градове, за да чуем техните проблеми, идеи и виждания как България да се развива по-добре. Това търсим като бъдеща политическа платформа. Поставили сме си две основни задачи – от една страна да извадим хората от апатията и да придадем смисъл от правенето на политика. Да ги накараме да отидат до урните. Защото в последните години свикнахме, че с 30 процента активност изборите се решават и всичко ни е наред. Забравихме, че е имало избори с 80 процента активност. Втората задача е да възстановим връзката между партиите, институциите и гражданското общество, колкото и трудна да е тази задача – за да стигат добрите идеи до управленски решения.

- Преди няколко дни казахте, че българският лев е последен остатък от суверенитета на българската държава, това значи ли, че сме почти безсуверенитетни?

- Това го казах иносказателно, за да засиля ефекта от необходимостта от дебат и анализ по темата. Влизането в еврозоната трябва да стане след референдум. Експертите, които говорят по студията, говорят научно, но не носят отговорност. Ние сме в ЕС и някой ден еврото ще се случи. Но българската икономика трябва да бъде подготвена. Също и българските граждани. За да не се получат изкривявания в цените при въвеждането на еврото, да се запазят приблизително цифровите стойности на отделните валути. Обвиняват ме, че миналата година служебното правителство е приело план  за въвеждането му, но тогава тенденцията за развитието на българската икономика беше положителна. Очакваше се, че растежът й за 2021 г. ще бъде от порядъка на 6 процента. Но в момента имаме растяща инфлация. Инфлацията не е заради войната в Украйна. А заради многото напечатани пари – по целия свят се напечатаха купища пари вследствие на пандемията. Икономиките се възстановяват бавно, а налятата парична маса повишава инфлацията. В Еврозоната инфлацията е средно 8 процента, в България е 12+. Да въвеждаме еврото в тази неизгодна ситуация, не е добре. Въпросът за референдума не трябва да бъде искаме или не искаме евро, а коя дата да въведем еврото. Защо се натискаме да го направим през 2024 г. при условие, че не сме готови, а не го отложим като румънците за 2029 г.?

- Казахте, че трябва да възстановим нормални отношения с Русия…

- Казвал съм, че първо трябва да бъдем българофили. Но аз съм за бъдещи икономически и културни връзки с Русия, защото много е важно във външната политика да има прагматизъм. В последните месеци, под емоциите на войната и на онази гласовита част от българското общество, което има достъп до микрофони и налазва медиите, се разви такава истерична антируска кампания, че сами се докарахме в положението да бъдем в списъка с неприятелските държави на Русия. Няма да коментирам темата с газа, но това рефлектира върху нас, гражданите. Прагматизмът изисква да се правят такъв тип отношения, които са изгодни за двете страни. Поведението на българските институции трябва да става много по-прагматично и с ясен хоризонт. За съжаление това говорене, което започна покрай войната, беше много емоционално и много антируско, и до голяма степен с антибългарски ефект. Така се задълбочиха се различията между гражданите, а и се допуснаха да говорят хора, които дори се срамуват да се нарекат българи като излязат в чужбина, а претендират да са европейци и космополити. Но не и българи.

- Кои са основните жалони на националния интерес днес?

- Обикновено това го разказвам в една лекция от 40 минути, но накратко, това е интересът на всички българи да живеят заедно в България, а тя да съществува и да се развива. Основните политики, които реализират този интерес, са политиките по осигуряването на сигурността на гражданите, на справедливостта на функциониране на обществото и осигуряване на условия това общество да се развива във всички сфери.

- Чуват се гласове на анализатори, че влиянието на Москва и Белград в Северна Македония укрепва с българското вето. Има ли опасност да вдигнем ветото?

- Не искам да коментирам тези конспиративни теории. Нашето вето отразява нашата позиция такава, каквато е приета от правителството и от Народното събрание и не трябва да бъде отстъпвана, защото това ще води до потенциални проблеми в бъдеще. В крайна сметка, ние не решаваме въпросите от историята, а въпроси на бъдещето. И на бъдещото добросъседско, нормално сътрудничество с тази съседна нам държава. В този момент мисля, че България не трябва да вдига ветото.

- Всички политици говорят за промяна, но каква промяна ни трябва?

- Трябва да пренастроим цялата държава – с участието на всички, и с малки стъпки. Щастието и ли нещастието са различни за всеки от нас, но трябва да намерим в разнообразието как да работим заедно. Тази държава са я построили нашите предшественици, нашите родители, и е много важно каква държава ще оставим на нашите деца и внуци. По-добре да се съсредоточим върху това, което можем да направим заедно за каузата „България”.

(Зн)


Свързани