Уважаеми читатели, в продължение на няколко броя ви запознаваме с изследването на Костадин Зяпков "Анархисти в Пазарджик и Пазарджишко" (с малки съкращения). То се публикува за пръв път, а ние благодарим за любезното съгласие и съдействие на автора.
По-нататък ще поместим и статиите му за анархистичното движение в Чепинско, в Ракитово и в Дорково.
Това са отдавна забравени страници от родната история, а героите в тях са играли немаловажни роли в нея.
/Продължение/
Д-Р КОНСТАНТИН КАНТАРЕВ – роден на 5 август 1903 г. в гр. Пазарджик в многодетно семейство. Баща му изчезва през Балканската война и той отрано заживява със сирашките неволи. Семейството живее мизерно и жълтата гостенка отнема живота на майка му, на една сестра и един брат. Средното си образование завършва в родния град. Жаден за повече знания, през 1923 г. записва медицина в София и следва с оскъдните средства, получени чрез заем от вуйчо му, които трябва да върне след дипломирането си.
Завършвайки следването си през 1928 г., той работи като селски, общински и околийски, а по-късно и като участъков лекар в пловдивските поликлиники. През 1940 г. придобива специалност по педиатрия и до пенсионирането си (1964 г.) работи като завеждащ детско отделение в IV-та поликлиника в гр. Пловдив.
Макар да е работил само в лечебната мрежа, а не в научни медицински заведения, д-р Кантарев редовно следи развитието на медицинската наука и проявява научни интереси. Активно допринася за въвеждането на БЦЖ ваксина в България и написва няколко публикации за нея. Провежда проучвания върху физическото и психомоторното развитие и кръвната картина на деца до 14 години. Прави наблюдения за усложненията след коклюш и морбили. Пише ръководство за работа в детските консултации.
Голям популяризатор на медицинските знания, той изнася множество сказки и беседи. Има отпечатани около 180 научнопопулярни статии в повече от 80 наши периодични списания като „Здравна просвета”, „Здраве и живот”, „Природен лекар”, „Човекът” и др. Заедно с д-р Ал. Минчев през 1931 г. издава в Пазарджик вестник „Обществена медицина”. Автор е на 190 научнопопулярни статии в медицински списания и вестници. Има написана, но непубликувана „История на здравеопазването в Пазарджик“.
Особено място в творчеството на д-р Кантарев заемат литературно-критичните му статии. Има над 100 публикации, между които студии за редица наши възрожденци-революционери (Раковски, Вълкович, Левски, Ботев, Каравелов) и за много по-съвременни писатели – К. Величков, Йовков, Дебелянов, Елин Пелин, Стаматов и др. Венец на литературното му творчество са книгите „Пролетта на един град” и „Песента на мама”, свързани с любимия му Пазарджик, и на „Един безвластник в лапите на властта“.
Няколко думи от сина д-р Николай К. Кантарев: „Интересите и дейността на баща ми са поделени между медицината, литературата и анархизма. С идеите на анархизма го запознава съученикът му Илия Юруков. Става активен член на ученическите и младежки кръжоци в Пазарджик. Активната му пропагандаторска дейност като ученик и студент се забелязва от полицията и той многократно е арестуван и подлаган на разпити. Лежи един месец в Търновския затвор за разпространение на книги на библиотека „Хляб и свобода“. Публикува статии за вижданията си за развитие на движението в редактирания от Георги Жечев вестник „Мисъл и воля“.
На 16.12.1948 г. на анархистическото движение в България е нанесен жесток погром. Стотици от активните анархисти са арестувани и интернирани. Не е подминат и д-р Кантарев. След като е обработван повече от месец в мазетата на Пловдивската държавна сигурност, без да бъде осъден, е изпратен в Трудово възпитателно общежитие (ТВО) „Богданов дол”. Там в мините и тухларниците прекарва половин година, след което, заедно с голяма група лагерници, е прехвърлен на островите край Белене, където става един от първите заселници. След общо година и половина заточение по лагерите, вече „превъзпитан”, е пуснат на свобода.
Криейки се дори от близките си, той описва преживяванията си в царските участъци и затвори и комунистическите лагери. Тези писания са грижливо укрити и извадени на бял свят едва няколко месеца след 10 ноември 1989 г. Влошеното му здравословно състояние не позволява да ги коригира и допълни сам. Д-р Кантарев умира на 21 август 1992 г., без да види публикуван най-свидния си литературен труд – „Един безвластник в лапите на властта“.“
Месеци преди да почине, заедно с Константин Генчев посетихме лекаря вкъщи. Лежеше. Записах отговорите на няколко въпроса. Последният беше: „Доволен ли си, че беше анархист и като такъв ли приключваш живота си?“ „Да!“ категорично отговори той, а в очите му прочетох задоволство. А на въпрос към съпругата как е минал животът ѝ с анархиста доктор Кантарев чух: „Трудно, но красиво!“
В Енциклопедия Пазарджик е писано за д-р Константин Кантарев. Има и негов портрет. Пропуснато е, че е анархист.
Костадин ЗЯПКОВ
Цялата статия - в книжния брой на "Знаме"
/Следва продължение/
