Целият ми живот мина в плен на тамбурата, казваше големият музикант
ПЛОВДИВ. На 88-годишна възраст, на 29 май, от този свят си отиде виртуозният тамбурист Игнат Куков, родом от пазарджишкото село Черногорово. Негово дело са музикални обработки на песни и хора, инструментални изпълнения на хорови състави и оркестри от Тракия. Музикантът оставя златни записи във фонда на БНР и на Радио Пловдив.
Творческият му път започва с концертирането на групи с именитите певци Радка Кушлева и сестрите й, Надка Караджова, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, Костадин Гугов, Ика Стоянова. Свирил е с музиканти, класици във фолклорното богатство на България – акордеонистите Борис Карлов и Ибро Лолов, с когото служат заедно, с гъдуларя Янко Петров и други. Игнат Куков има записи и с певиците Ирина Трачева, Иванка Иванова и Стоянка Крайчева Обработва и едни от първите хора на
световноизвестния кларнетист Иво Папазов, който по това време е войник
в пловдивските трудови войски. Заедно с кавалджията Васил Милев и гъдуларя Георги Гарджаров основават „Средногорската тройка“ и оставят златни записи във фонда на Радио Пловдив.
Преди да се роди Игнат, родителите на Игнат вече се сдобили с три момиченца и зевзеците в Черногорово започнали да закачат бащата Сотир, който бил един от най-личните тамбуристи в селото, че е женски татко. Той пък се зарекъл пред всички, че ако четвъртото е момче, ще заколи кравата и ще раздаде курбан на цялото село. В красив пролетен ден на 9 май 1934 г. се родил Игнат и настанала радост. Бащата не се отрекъл от обещанието си и през есента на Въведение Богородично, когато кръстили малкия Игнат в селската черква „Свети Харалампий“,
заклал кравата за общоселски курбан
Към нея прибавил няколко охранени пуйки и 5-6 петела. Такава била черногоровската традиция, кръщава ли се момче, да се коли петел в чест на мъжеството. Минало време, през 1943 г. се родила и втора мъжка рожба - Николай, а семейството на Сотир Куков набъбнало с пет деца.
През 1953 г. по покана на музикален директор
за първи път прекрачва прага на БНР
и това преобръща живота му. Там с баща си Сотир Куков, измайсторил първата му тамбура, записват местните хора – Росенско хоро, Старо хоро, Криво пазарджишко хоро, Панагюрска ръченица. Получава покана за работа в Пазарджишкия ансамбъл за народни песни и танци.
След това Игнат Куков продължава музикалната си кариера в Пловдивския окръжен ансамбъл, основан от проф. Асен Диамандиев, а после - в оркестъра на Радио Пловдив и в щатния оркестър на Музикалната академия в града на тепетата,
до пенсионирането през 1994 г.
Житейският и творчески път на тамбуриста са събрани в монографията „Игнат Куков – моите щастливи години с музиката и тамбурата“. Съавтори са проф. д-р Костадин Бураджиев и проф. д-р Румен Досев, преподавател в Музикалната академия в Пловдив. Изданието съдържа и изявите на Игнат Куков у нас и в чужбина, част от репертоара му на тамбурист, наградите и отличията. Включени са и солови хора по негова музика.
Музикантът е готов да дари част от пенсията си
от 289 лева за Радио Пловдив, с което се застъпва за сваленото от ефир двучасово фолклорно предаване „Песента му е празник, раздумка му е кавалът“, създадено през 1993 г. от народната певица Вичка Николова. „Парите давам за хонорара на водещите“, пише той в предложението си до ръководството на Радио Пловдив. Настояването му да се върне предаването подкрепят проф. Милчо Василев и други музикални дейци в Пловдив.
Макар и без специално музикално образование, Игнат Куков е уважаван фолклорен специалист. Ръководството на Музикалната академия го кани на лекции, за среща със студенти, които се учат от музикалното му фолклорно изкуство.
Пенка МИХАЙЛОВА
